Решение № 3247 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3247 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20231100503279 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №133 от 05.01.2023г., постановено по гр.дело №23517/2022г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в, е отхвърлен предявения от К. А. Б., ЕГН**********, срещу „К.“ООД, ЕИК **** иск с правно основание чл.226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ за заплащане на сума в размер на 10 000.00 лв.- обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника за периода от 01.04.2022г. до 01.08.2022г. Ищецът е осъден да заплати на ответника 1356лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца К. А. Б.. Жалбоподателят поддържа, че търпи големи вреди за дълъг срок, а ответникът е прескочил всички законоустановени форми на надлежно връщане на трудовата му книжка. Искал трудовата книжка да му бъде върната по пощата, което все още не било сторено. Заявява, че принципно не приема куриерски пратки без право на преглед и тестване, затова е отказал пратката. Куриерската фирма „Спиди“ нямала лиценз за универсална пощенска услуга, а работодателят трябвало да му изпрати трудовата книжка с препоръчано писмо по пощата. Освен това трудовата му книжка не била оформена и върната „незабавно“ съгласно задължителната практика на ВКС. Твърди, че не е длъжен да доказва размера на претърпените от него вреди, тъй като са нормативно определени.

Връщането на трудовата му книжка чрез нотариус определя като незаконно предаване на същата на друго лице без негово писмено съгласие. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на иска изцяло.

Въззиваемият ответник, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение. Моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

1

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.2 от КТ, съгласно което работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Предпоставките за уважаване на иск на това правно основание са прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане от работодателят на трудовата книжка на работника или служителя след датата на прекратяване на трудовото правоотношение и претърпени от работника или служителя имуществени вреди, които са в причинно следствена връзка с незаконното задържане на трудовата книжка. Отговорността е безвиновна.

В случая между страните не се спори, че е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на 01.04.2022г. и на същата дата ищецът е предал на ответника трудовата си книжка за оформяне и я е получил на 19.05.2022г. Безспорно е установен и размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния отработен месец преди прекратяване на трудовия договор- 850 лева.

Противно на твърдяното от жалбоподателя, от представените по делото писмени доказателства (л.66 и следващи от първоинстанционното производство) се установява, че на 08.04.2022г. на ищеца е връчена при отказ покана за получаване на оформената от работодателя трудова книжка лично или чрез упълномощен представител на посочено в поканата място-търговски обект на работодателя. Следователно ответникът е изпълнил задълженията си за незабавно оформяне на трудовата книжка на ищеца и предоставяне на възможност да получи същата. Фактът, че ищецът не се е възползвал от предоставената му възможност, както и че е настоявал за точно определен, според него единствено законосъобразен, начин на връчване на трудовата книжка (препоръчано по пощата с обратна разписка), е ирелевантен за спора. Поради това и не е налице една от предпоставките за уважаване на иска, а именно- неоснователно задържане на трудовата книжка на ищеца от бившия му работодател. Обсъждането на останалите предпоставки при това положение е безпредметно, а и е извън предмета на въззивната жалба.

Както е отбелязал за пълнота и първостепенният съд, размерът на вредите действително се презюмира (брутното трудово възнаграждение за съответния период), но самото им настъпване подлежи на пълно и главно доказване от ищеца, а такова доказване не е проведено изобщо.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1356 лева с ДДС, които следва да му бъдат присъдени изцяло. Възражение за размера на адвокатското 2 възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното възнаграждение е под определения в чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ на ВАдвС минимум, предвид цената на иска.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №133 от 05.01.2023г., постановено по гр.дело №23517/2022г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в.

ОСЪЖДА К. А. Б., ЕГН**********, да заплати на „К.“ООД, ЕИК **** сумата от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева- разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3