Решение № 131 от 29.05.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. гр. Добрич, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

А. Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20263200500100 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба на „ТОНИ БОГ - Д." ЕООД с ЕИК 124601245 срещу решение №982/07.11.2025 г. по гр.д. №2316/2024 г. на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК 207331407 кумулативно обективно съединени искове, както следва:

1. ответникът да бъде осъден да извърши следните заместими действия - премахване на поставени чрез заваряване метални листове ламарина пред трите изхода на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ „Вариете“ с административен адрес: гр.Д., пл.***, разположен на етаж минус 1 в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич, находяща се в ПИ с идентификатор ***, който имот се състои от следните самостоятелни обекти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ 298.88 кв.м. и с предназначение - за търговска дейност, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ 194 кв.м. и с предназначение - за склад и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ 50 кв.м. и с предназначение инфраструктурен обект в сграда, ведно с ид.ч. от общите части на вътрешно стълбище с площ 70 кв.м., който обект е обособен като самостоятелен съгласно одобрен инвестиционен проект по удостоверение № 70-001 267/13.03.2002 г. по чл. 202 от ЗУТ - иск по чл. 109 от ЗС;

2. ответникът да преустанови действията си по складиране на строителни материали, преграждащи евакуацията и ползването на трите изхода на гореописания имот през коридори и стълбище, представляващи общи части на сграда *** по КККР на гр.Добрич - иск по чл. 109 от ЗС;

3. ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 400 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността ищецът да отдава под наем процесния имот за периода 27.03.2024 г. - 23.07.2024 г.

В жалбата се съдържа подробно мотивирано изложение, подкрепено със съдебна практика, по въпросите за възникването на етажната собственост и принципите за определяне като общи части на отделните елементи в сграда в режим на етажна собственост. Конкретно по спора в жалбата е посочено, че атакуваното решение е постановено при допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон. Извършеният доклад по чл.146 от ГПК бил непълен и неточен, като в него не били отбелязани твърденията на ищеца, че неправомерните действия на ответника са извършени в общи части на сградата. Не било взето предвид и не било извършено необходимото за изясняване на спора. Необосновано бил приет точният момент на възникване на етажна собственост в сградата, че коридорите с прегражденията не са общи части и не служат на всички собственици на самостоятелни обекти в сграда, следователно прегражденията при изходите от обекта му към коридорите не пречат на ищеца като собственик. Също необосновано било да се приеме, че прегражденията не са поставени от ответника. Трябвало да се съобрази, че достъпът до всички коридори и стълбища в сградата бил под контрола на ответника. Доколкото отхвърлянето на иска по чл.45 от ЗЗД е постановено като последица от отхвърлянето на исковете по чл.109 от ЗС, срещу решението на районния съд в тази част въззивникът не е изложил конкретни оплаквания.

С жалбата се настоява решението на районния съд да бъде изцяло отменено и всички предявени искове да се удовлетворят със съответните на това последици относно разноските, сторени от страните за водене на делото в двете инстанции.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор въззиваемият „ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, чрез адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна и иска решението на районния съд да бъде потвърдено.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Обжалваното решение на районния съд е постановено по предявени от „ТОНИ БОГ - Д." ЕООД срещу „ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД кумулативно съединени искове по чл.109 от ЗС и по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

2

В първоначалната искова молба с вх. №14605/24.07.2024 г. и уточняващата по чл.129 ал.2 от ГПК молба с вх. №16657/28.08.2024 г. ищецът е изложил, че по силата на договор, сключен с нотариален акт №*** г., вх.

№8312/01.08.2003 г. на СВп, е собственик на недвижим имот в гр.Д., площад *** - обект с предназначение „вариете“, находящ се в сграда с идентификатор ***, заснет в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сград с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Сградата хотел „България“, в която се намира обектът „вариете“ на ищеца, е в режим на етажна собственост и в по-голямата си останала част е собственост на ответника „ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, апортирана в капитала на дружеството.

Обектът „вариете“ се намира се на етаж -1 /минус едно/, в сутерена на сградата. За обособяването му като самостоятелен обект е налице одобрен от главния архитект на Община - Добрич инвестиционен проект, за което е издадено удостоверение №70-00 267/13.03.2002г. Съгласно одобрения инвестиционен проект обектът „вариете“ се състои от търговска зала, складове, подготвителни помещения и санитарни възли. Входът за клиенти се осъществява откъм площад „Свобода“, както и по общо за сградата вътрешно стълбище, а за правилната и безопасна експлоатация по предназначението му са предвидени и функционират три аварийни изхода, които осигуряват при необходимост евакуация на посетителите и персонала през коридори и стълбище, представляващи общи части на сградата на хотела.

На 27.03.2024 г. ищецът констатирал, че чрез заваряване са поставени големи метални листове ламарина, които преграждат трите аварийни изхода от обекта. С допълнителна молба вх. №2691/02.04.2026 г., депозирана във въззивната инстанция по реда на чл.129 ал.2 от ГПК, ищецът е уточнил, че се касае за две метални прегради, поставени на кота -4 в сградата. Преградата П4 е заварена направо върху самия авариен изход на обекта му, върху металната решетъчна врата на изхода, тъй че вратата не може да се отваря и изходът на обекта става като физически запечатан. Преградата П3 е заварена на разстояние пред другите два изхода в общия коридор, пресича напречното му сечение и се явява като бариера в коридора. За наличието на металните преграждения бил съставен констативен протокол №1918/27.03.2024 г. на нотариус с рег. №*** и район на действие ДРС.

Зад поставените метални прегради, водещи към коридорите и стълбищата, били натрупани големи количества строителни материали.

Преградите били поставени и строителните материали били струпани от ответника „ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Единствено той имал пълен контрол и достъп до всички входове, коридори, стълбища и изградената пропусквателната система на сградата, както и до експлоатацията и техническата поддръжка на наземните и подземните линии и съоръжения в 3 сградата.

Обектът „вариете“ на ищеца по предназначение е увеселително заведение, което се посещава обикновено вечер от клиенти за развлечение и забавления. За да функционира по предназначение, трябва да е осигурена възможност за евакуация на посетителите. Поради това конструктивно са изпълнени и трябва да могат да се използват трите аварийни изхода от обекта.

Поставените от ответника метални прегради и натрупани строителни материали направили невъзможна евакуацията на клиентите от заведението на ищеца през общите коридори и през стълбището, до което те водят. Без осигурена възможност за евакуация на посетителите заведението на ищеца не можело да функционира, в която връзка било издадено и разпореждане от РЗ ПБЗН – Добрич.

От 27.03.2024 г. обектът „вариете“ спрял да работи и да приема посетители. По договор за наем обектът бил предоставен от ищеца на трето лице при месечна наемна цена от 600 лева с ДДС, която ищецът пропуснал да получава, след като по горните причини заведението спряло да работи.

Ищецът отправил до ответника писмена покана да премахне поставените от него метални преграждения и натрупани строителни материали, но ответникът нямал намерение да изпълни законовите си задължения.

Поставените от ответника метални преграждения и натрупани строителни материали ограничавали и възпрепятствали ищеца да ползва собствения си обект „вариете“, съобразно неговото предназначение.

Действията на ответника били незаконосъобразни и неоснователни, засягали правото на собственост на ищеца, което той не можел да упражнява в пълния му обем, и му причинили имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатия наем за времето от 27.03.2024 г. По тези съображения и на осн.чл.109 от ЗС ищецът иска ответникът да бъде осъден да премахне описаните метални преграждения П3 и П4, отбелязани на скицата, приложена към уточняващата молба вх.2691/02.04.2026 г., както и да премахне строителните материали и други отпадъци натрупани пред и около металните преграждения. В съотвествие с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД ищецът иска ответникът да го обезщети в размер на 2 400 лева за пропуснатия наем за периода от 27.03.2024 г. до предявяване на исковата молба. Претендира и законна лихва върху главното парично задължение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му погасяване.

Ответникът „ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорвал предявените срещу него искове.

Възразил е, че не е поставял и не е възлагал поставянето на металните заварени листове пред трите изхода на обекта, собственост на ищеца. Когато ответникът придобил своите обекти в сградата, металните листове били вече поставени. В отговор на отправената му от ищеца писмена покана ответникът вече бил посочил, че не е извършил нищо от твърдяното в поканата и нищо, с 4 което да препятства ползването на обекта „вариете“. Повече от девет месеца от преди датата, на която ищецът твърди да са били поставени металните преграждения, ответникът не стопанисвал собствените си обекти в сградата, които по договор от 01.06.2023 г. предоставил под наем на трето лице.

Противно на твърдяното от ищеца, неговият обект имал не три, а само един авариен изход. Евентуална евакуция от обекта на ищеца не следвало да се осъществява през визираните от него коридор и стълбище. Те не били общи части, както се поддържало от ищеца, обслужвали само обекти, собственост на ответника, а ищецът нямал сервитутни права спрямо имот на ответника.

Ищецът не бил възпрепятстван да ползва полагащи му се общи части от сградата. В нотариалния акт за договора, с който закупил обекта, било посочено, че обектът на ищеца е „достъпен по общо вътрешно стълбище“. До обекта на ищеца се достига, като се влезе през обща входна врата на сградата, откъм площад „Свобода“, следва входно фоайе, после надолу по стълбището, което води до друго фоайе пред входа на заведението на ищеца. Стълбището и фоайето пред заведението били общи части, но се ползвали само за достъп до заведението на ищеца, а ищецът е поставил преграждения, с които ограничавал и контролирал достъпа по стълбището и до фоайето пред заведението му. При отчитане площта на стълбището и посоченото фоайе, резултатът бил, че ищецът еднолично ползвал общи части на сградата в повече от притежаваните от него.

Според ответника, ползването на обекта на ищеца не е възпрепятствано.

Обектът бил отдаден под наем и наемният договор не бил прекратен, следователно ищецът ползвал имота си, отдавайки го под наем на трето лице.

Фактът, че заведението в обекта не работело бил израз на трайна политика в управлението му /поначало заведението работело само по няколко месеца през зимата/, но не и резултат на поставените метални листове, по повод които е спорът. Дали ищецът е получавал плащане на наемната цена, касаело отношенията по договора за наем и било извън предмета на настоящия спор. Неплащането на наемната цена в полза на ищеца можело да се дължи на различни прчини, но не непременно да е свързано с твърдяната от ищеца невъзможност обектът да работи по предназначение. А неизпълнението на договорното задължение от страна на наемателя му не било основание ищецът да търси обезщетение за вреди от ответника. Освен това договорът за наем нямал достоверна дата, бил симулативен и ищецът никога не бил получавал по него наемна цена. Следователно ищецът нямал пропуснати ползи, изразяващи се в неполучения наем за процесния период, а и следвало да се вземе предвид, че в претендирания договорен размер на наемната цена е включен и ДДС, който е вземане на държавата, а не на ищеца, като наемодател.