Определение № 1555 от 26.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1555 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501527 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, с вх. № 46548/19.05.2023 г., подадена от Г. Д. П., чрез адв. П. Д. от АК – Пловдив, против Разпореждане № 12037/12.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 6653/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I - ви гр. състав. В частната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Счита се, че съдът е разменил статута и процесуалното качество на страните, което е довело до постановяване на порочен съдебен акт. Поддържа се, че уговорената между Г. П. от една страна и „Немос 85“ ЕООД неустойка не е прекомерна и не излиза извън предвидените й в закона обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а страните са се съгласили изрично с нея в сключения договор за паричен заем. По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 240 000 лв., представляваща неустойка в сключения между страните договор.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, данните по делото въз основа на доводите в жалбата и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Постъпилата частна жалба е процесуално допустима. Жалбата е депозирана в предвидения от закона срок за обжалване и е насочена против 1 подлежащ на обжалване съдебен акт.

Заповедното производство е образувано по заявление на Г. Д. П. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на парично задължение срещу длъжника „Немос 85“ ЕООД, с ЕИК 203505312, със седалище и адрес на управление с. Руен, общ. Куклен, обл. Пловдив за заплащане на договорна неустойка в размер от 240 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2023 г. до окончателното й изплащане по Договор за паричен заем от 28.11.2022 г., с нотариална заверка на подписа и съдържанието от нотариус М С, рег. № 473 на Нотариалната камара. В мотивната част на обжалваното разпореждане ПРС е посочил точно обратното, а именно, че заявител по заповедното производство е дружеството „Немос 85“ ЕООД, а длъжник по облигационното отношение е физическото лице – Г. П.. Същото качество на страните първостепенният съд е възприел и при обсъждане на дължимата неустойка, позовавайки се на клаузата в чл. 10 от договора за паричен заем. С диспозитива на разпореждането ПРС е отхвърлил заявлението на „Немос 85“ ЕООД срещу Г. Д. П.. ПРС е постановил и Определение от 22.05.2023 г., с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното разпореждане, като е променил процесуалното качество на страните спрямо първоначално възприетото от него.

При тези данни Пловдивският окръжен съд приема, че постановеното разпореждане на ПРС е нищожно. Основанията за нищожност на съдебните актове не са уредени в закона. В правната теория и задължителната съдебната практика /Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2011 г. / се приема, че такава е налице относно решенията в случаите, в които решението е напълно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори чрез тълкуване. В настоящият случай в мотивите на обжалваното разпореждане районният съд е приел, че заявител по заповедното производство е юридическото лице, а длъжник по нея следва да бъде физическото лице, като с допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива му е постановено точно обратното. Така в крайна сметка поправеният съдебен акт е изцяло неясен и неразбираем, а неговият смисъл не може да се извлече дори и чрез тълкуване.

Ето защо първоинстанционното разпореждане следва да бъде прогласено за нищожно, а делото - върнато на първоинстанционния съд за постановяване на ново такова от друг състав на съда.

При новото разглеждане на делото и в зависимост от изхода му съдът следва да се произнесе и по направените пред настоящата инстанция разноски.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Разпореждане № 12037/12.05.2023 г и Определение № 5836/22.05.2023 г. постановени по гр.д. № 6653/2023 г. на Районен съд - Пловдив, I - ви гр. състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за разглеждане от друг състав на съда.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3