Решение № 282 от 23.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Пловдив , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Момчил А. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно наказателно дело № 20215330200027 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16 – 6 1 / 02.11.2020г., издадено от Х. А. К. на длъжност *** Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на К. Г. Р., ЕГН:**********, с адрес – ***,

1. на основание чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите;

2. на основание чл.75, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение на чл.38, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите;

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва описаната в АУАН фактическа 1 обстановка, като сочи, че до момента на проверката не е уловил нищо, няма представа кой е уловил намерената риба. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат У. поддържа жалбата, като сочи, че от събраното по делото не може да бъда направен категоричен извод, че Р. е извършвал непозволен улов на риба. Посочва, че има сериозни противоречия в показанията на свидетелите М. и Т., като М. твърдял, че Р. излязъл от водата за да даде рибата на А., докато Т. сочел, че чантата с рибата не била изобщо у А., а била в храсти. Твърди и противоречие между двамата свидетели относно това, кой, къде и как е държал тази риба и къде е намерена тя. Предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски.

Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата. Сочи, че АУАН и наказателното постановление съдържат всички реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения по чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите и чл.38, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Поддържа, че не са налице твърдените от процесуалния представител на жалбоподателя противоречия в показанията на свидетелите М. и Т., тъй като последният се е е приближил до мястото на нарушението и е придобил по-преки впечатления кое къде се намира. Предлага да не се кредитират показанията на свидетеля А., доколкото същите не са безпристрастни – самият свидетел сочи, че е приятел с жалбоподателя от дълги години. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 18.12.2020 г. видно от приложената към същото разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, на 2

29.12.2020г., съгласно приложената товарителница, като следва да се съобрази, че 25.12.2020г. и 28.12.2020г. са неприсъствени дни. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 30.09.2020г., около 17:30 часа, на река Въча, в района на гр.Кричим, свидетелите Д. Д. М. и А. Г. Т. – в качеството им на служители *** към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, при проверка забелязали на същото място, от южния бряг на реката жалбоподателят К. Г. Р. да лови риба с един брой въдица, която била в работно положение. При това свидетелите М. и Т., след като наблюдавали жалбопотеля Р. забелязали, че жалбоподателят Р. уловил едни брой риба, която подал на други лице на брега – установено като свидетеля К. С. А.. Предвид установеното. Свидетелите М. и Т. пристъпили към проверка на установените лица, като М. извършил проверка на жалбоподателя Р., а Т. отишъл при свидетеля А., който първоначално отрекъл, че има риба, но Т. установил найлонова чанта, с находящи се в същата три броя риби от вида „балканска пъстърва“ с размери – 22 см., 23 см. и 20 см., измерени от актосъставителя.

С оглед на горното, на място свидетелят М. съставил АУАН с бланков № 0013400 от 30.09.2020г. срещу жалбоподателят К. Г. Р. за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, както и на чл.38, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от Р.. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели Д. Д. М. и А. Г. Т. които подробно описват извършената проверка и сторените при същата констатации, 3 включително това, че са видели Р. да улавя от установените риби, както и начина на намиране останалите две. Съдът намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Предвид горното, съдът намери за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че има сериозни противоречия в показанията на свидетелите М. и Т., като М. твърдял, че Р. излязъл от водата за да даде рибата на А., докато Т. сочел, че чантата с рибата не била изобщо у А., а била в храсти, както и противоречие между двамата свидетели относно това, кой, къде и как е държал тази риба и къде е намерена тя. Подобни противоречия между свидетелите М. и Т. по никакъв начин не се установяват, доколкото и двамата свидетелите са категорични, че са видели Р. да подава риба на А., но за начина на установяване последната риба, както и държането и от А. в торба още непротиворечиво сочат, че проверката на А. извършил Т., който и описва същата. М. не твърди нищо в противоречие със заявеното от Т. в този смисъл, като не сочи да е възприел начина на намиране на торбата, което е съвсем логично, доколкото към този момент е извършвал проверка на Р..

Същевременно съдът не дава вяра на показанията на свидетеля К. С. А., който описва, че действително на описаното време и място Р. ловял риба, но не бил уловил нищо, не знае от къде са рибите, установени от проверяващите.

Заявеното от А. очевидно напълно противоречи на посоченото от свидетелите М. и Т.. При това, за свидетелите М. и Т. не се установява никаква понятна причина да изнесат неистина по делото и да препишат на Р. някакво нарушение, което той не е извършил – няма данни лицата да са във вложени отношения или др. подобни, напротив – не се установява дори да се познават.

От друга страна самия А. сочи, че е приятел на Р. от много години, което би могло добре да го мотивира да подкрепи защитната версия на последния. Не на последно място, описаното от А. е и житейски твърде неправдоподобно, доколкото съвсем случайното намиране на торба с все още мърдаща риба точно при А. в хода на проверката, оставена от някакви неизвестни лица, очевидно би било едно твърде невероятно съвпадение.

4

Ето защо съдът намери, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите М. и Т., за сметка на тези на свидетеля А..

Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства – Заповед № 09-69/01.02.2019г. и Заповед № 09-424/28.05.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите – от които се установява, че мястото на нарушението - река Въча, в района на гр.Кричим попада в местата, забранени за риболов.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № РД09-25/21.01.2014г. на министъра на земеделието и храните, като за актосъставителя следва да се съобрази и Заповед № РД091177/20.12.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което К. Г. Р., ЕГН:**********, с адрес – *** виновно е нарушил разпоредбата на:

1. чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите – за това, че на 30.09.2020г., около 17:30 часа, на река Въча, в района на гр.Кричим, извършвал риболов във воден обект, временно забранен за стопански и 5 любителски риболов, съгласно Заповед № 09-424/28.05.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите;

2. чл.38, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите – за това, че на 30.09.2020г., около 17:30 часа, на река Въча, в района на гр.Кричим, уловил три броя риби от вида „балканска пъстърва“ с размери – 22 см., 23 см. и 20 см., с размери по-малки от по-малки от минимално допустимите, съгласно Приложение № 2 към същия Закон.

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, както и на чл.38, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Процесното нарушение, по начина, по което е описано в закона е такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Отделно от това следва да се отбележи, че в случая се касае за улов на повече от една риби.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, както и на чл.75, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите и за двете нарушения е наложено административно наказание – глоба в минимален размер, а именно – съответно 1500 лева и 600 лева, като няма данни и не се твърди нарушенията да са поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанията отговарят на тежестта на установените нарушения.