Определение № 352 от 23.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. Ловеч, 23.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500254 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по реда на 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №**********, представлявано от адв.Д. М. М., против определение № 217/10.04.2024 г. по гр.д.№ 268/2023 г. на РС-Тетевен, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК с вх.№1610/15.03.2024 г. по гр.д.№ 312/2023 г. от адв. Д. М. от САК, процесуален представител на ищцата С. Т. Н. с ЕГН ********** от **** за изменение на решение № 22/29.01.2024 г. относно размера на адвокатското възнаграждение.

Счита, че атакуваният съдебен акт неправилен и незаконосъобразен.

Твърди, че по делото са предявени два иска и съдът е длъжен да определи възнаграждение за всеки от тях съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, независимо от формата на тяхното съединяване, като цитира и съдебна практика. Изтъква, че присъденият размер говори за обезценка и незачитане на адвокатския труд и не е справедлив. Оспорва доводите на съда за фактическа и правна сложност на делото, тъй като са използвани експертни знания на вещо лице. По отношение отказа на ТРС за редукция на разноските по насрещния иск излага аргументи, че единият от тях е отхвърлен и 1 посоченият в молбата размер е съобразен с отхвърлителната част. Моли съда да отмени атакуваното определение и да уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Файненшъл България“ЕООД, ЕИК: **********, чрез пълномощника ст.юрисконсулт М. К., с който възразява срещу искането на процесуалния представител на ищцата да бъде отменено определението на ТРС и увеличение на определеното на основание чл.38 от ЗАдв възнаграждение.

Счита, че съдът е съобразил адвокатското възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, вкл. решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. на СЕС, което цитира. Позовава се и на практиката на ВКС, в която също е прието, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено с оглед реално положения труд и направените разходи на процесуалния представител.

Моли съда да остави без уважение частната жалба на адв.М..

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с направените в частната жалба възражения и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване на съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С. Т. Н., с която е предявен иск срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за установяване в отношенията между страните на нищожност на клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 445****, а срещу ответника „Файненшъл България“ЕООД за признаване нищожността на Договор за поръчителство № 445****. По делото са проведени три съдебни заседания, като адв.Д. М. не се е явил в нито едно от тях и не е подал отговор на подадената от „Изи Асет Мениджмънт“ АД насрещна искова молба. Следва да се отбележи, че исковата молба също не е изготвена от него, а от първоначално упълномощения адв.Б. З.. По делото от страна на жалбоподателя е подадена само молба вх.№ 5102/11.10.2023 г. и представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че правната помощ се предоставя на клиента безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

С решение № 22/29.01.2024 год., постановено по гр.д. № 268/ 2023 г. на ТРС, исковите претенции на ищцата са уважени, като е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв на адв. Д. М. в размер 2 общо на 400.00 лв. с включен ДДС. Със същото решение ищцата С. Т. Н. е осъдена на основание чл.79 от ЗЗД да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата 269.84 лв. главница по Договор за паричен заем № 445**** от 08.04.2022 г., като искът за сумата от 29.67 лв. възнаградителна лихва е отхвърлен. Ищцата е осъдена на основание ч.78, ал.1 ГПК да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 350.00 лв. разноски по делото.

На 15.03.2024 г. е подадена е молба с пр.основание чл.248 ГПК от адв.

М. с искане за изменение на така постановеното решение на ТРС в частта му за разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. с ДДС за всеки един от исковете. сумата от 960 лв. т.е. по 480 лв. за двата предявени иска с ДДС. Моли съда да намали и отговорността за разноските по насрещния иск от 150.00 на 75.00 лв., от които 25.00 лв. за ДТ и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното определение № 217/10.04.2024 г. на РС-Тетевен е оставена без уважение молбата адв.М. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решение № 22/29.01.2024 г. по гр.д.№ 268/2023 г. на ТРС в частта за разноските. В мотивите си първоинстанционният съд се е позовал на решение С-38/22 от 25.01.2024 г. на СЕС и е приел, че определеното адвокатско възнаграждение от 400.00 лв. с ДДС не следва да се променя предвид фактическата и правна сложност на делото. Изложени са подробни мотиви и относно искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските по насрещния иск с оглед уважената част от исковете и дължимото юрисконсултско възнаграждение, което е определено в минимален размер.

Настоящата инстанция приема, че частната жалба е неоснователна.

Законосъобразно и обосновано Районен съд – Тетевен е оставил без уважение молбата на жалбоподателя с пр.основание чл.248 ГПК за изменение на Решение № 22 от 29.01.2024 г. , постановено по гражданско дело № 268/2023 г. по описа на съда в частта за разноските, с която е редуцирал присъденото в полза на адв.Д. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата под минимално определения в Наредба № 1/2004 г. размер.

Според диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по отправено от СРС преюдициално запитване, националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение 3 на страната, осъдена да заплати съдебните разноски, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член101, § 1. С решението е постановено и следното: " 2) Член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията, с оглед на целта " по смисъла на тази разпоредба. Член 101, § 2 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, § 1 ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. "

Според разпоредбата на чл.633 ГПК, решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, поради което съдът следва да направи преценка дали нормата на чл.38, ал.2 от ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г., го задължава да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска правна помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС.

Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на ТРС, които са съобразени с нормативната уредба и задължителното решение на СЕС Безспорно адвокатът има право да получи възнаграждение за своя труд, като той може да предостави безплатно адвокатски услуги и на материално затруднени лица по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, какъвто е и настоящият казус. Определянето на адвокатското възнаграждение от съда при безплатна правна защита и намаляването му при прекомерност на уговореното е ограничено до минималният размер на Наредба №1/2004 г., приета от Висшия адвокатски съвет. От друга страна следва да се отбележи, че по реда 4 на ЗПП също се допуска предоставяне на правна помощ на определени категории лица, вкл. материално затруднени, с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие, като тази правна помощ също се предоставя от адвокати и трябва да отговаря на същите изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за адвокатската защита по договор, сключен по ЗА. Заплащането на тази правна помощ е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и нейните размери са определение в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП съгласно разпоредбата на чл.37 от ЗПП. Възнагражденията, предвидени в тази наредба, са значително по-ниски от тези, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за един и същи вид работа.

След анализ на правната уредба, уреждаща заплащането на адвокатските услуги, може да се направи извода, че е налице непропорционалност при оказваната адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. Това несъответствие се изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно процесуално представително за материално затруднени лица по ЗА, без да е възможно да се преценява от съда икономическото състояние на тези лица, като въпреки това насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП. Такава несъразмерност е налице и при присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК и това на адвокат по чл.38, ал.2 от ЗА, като в тези хипотези възнаграждението също се определя от съда, който е обвързан от размерите на две различни наредби. От изложеното се прави извод, че въведеното с чл.38, ал.2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22 от 16.05.2024 г. Следователно посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне 5 служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда и оттам размерите подлежат на преценка от съда с оглед вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената работа, но при зачитане на принципа за достойно заплащане на труда. В този смисъл следва да бъде съобразена и практиката на ВКС след решението на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., обективирана в определение № 211/10.05.24 г. по ч.т.д.№ 1378/2023 г., определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. и др., в които при определяне на размера на адвокатското възнаграждение са отчетени правилата на Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като тя не е издадена от съсловна организация.

Разпечатката съдържа 28 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d2f02f1-b432-45fd-8506-71b80b8731fc