Решение № 260440 от 12.02.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 12.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13297 по описа за

2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2 в ЗОДОВ от М.К.Т. срещу Народното събрание на Република

България за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 790 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и съставляващ разлика над дължимата държавна такса от 10 лева по чл.9а ЗОДОВ, платена в производството по гр.д.

№1266/***. по описа на ОС-Варна, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 24.12.***. до пълното й изплащане, на основание чл.86 ЗЗД, като и сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени вследствие нарушаване на принципите на обективност и справедливост за нарушаване правото на достъп за гледане на гр.д.

№1266/***. по описа на ВОС и за правото му да възстанови част от внесената пропорционална държавна такса вместо дължимата проста държавна такса от 10 лева при прекратяване на производството като процесуално недопустимо,довело до емоционален стрес, психически и физически неудобства и дискомфорт от многобройните обжалвания на съдебните актове, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 20.04.2016г. до пълното й изплащане, на основание чл.86 ЗЗД В исковата молба се излага, че ищецът е български гражданин, роден през ***. в гр.София, като живее постоянно в село Г.Ч.. Сочи се, че същият има придобита квалификация като инженер и икономист и че от **. работи като юрист и адвокат в гр.Варна. Твърди се, че ищецът на 17.04.***. подал искова молба пред ВКС с вх.№**срещу ВКС за ангажиране на извън договорната му отговорност за заплащане на неимуществени вреди, причинени му от необективно и несправедливо правораздаване по предходно гражданско съдопроизводство по гр.д. №9815/**. по описа на ВРС в нарушение на върховенството на правото на ЕС. Към исковата молба приложил документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 4 на сто от размера на исковата му претенция от 20 000 лева общо в размер на 800 лева, на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК с платежно нареждане №** на

ТБ „Юробанк България“ АД от 15.04.***. С Разпореждане на съдия от ВКС било разпоредено исковата молба с приложенията да се изпрати по подсъдност на Окръжен съд Варна. По подадената искова молба било образувано гр.д. №1266/***. по описа на ВОС. Още на старта на процеса с Определение №**/22.05.***. решаващият състав на ВОС постановил да бъде върната исковата молба и прекратил производството по делото като процесуално недопустимо. Обжалвал това определение пред АпС Варна. С Определение №405/18.06.***. по ч.гр.д. №284/***. АпС Варна оставил без уважение частната му жалба и потвърдил съдебния акт на ВОС. Обжалвал това определение пред последната инстанция ВКС. ВКС с Определение №603/30.10.***. по ч.гр.д. №**/***. не допуснал до касационно обжалване определението. С писмена молба вх.№34705/20.11.***. чрез ВРС до ВКС ищецът релевирал искане за освобождаване и връщане като недължимо внесена и платена без правно основание част от внесената държавна такса по чл.4аЗДТ вр. чл.9а,ал.2 ЗОДОВ по посочена от него банкова сметка, ***ика над дължимата д.т. от 10 лева до фактически внесената от него сума за пропорционална държавна такса от 800 лева. С Определение №693/29.12.***. на ВКС, постановено по ч.гр.д. №**/***. ВКС оставил без уважение молбата му, тъй като нито ГПК, нито друг нормативен акт предвижда хипотезата, при която същите подлежат на възстановяване в зависимост от изхода на делото. Предвид на това обстоятелство молбата му се явявала неоснователна и като такава следвало да бъде оставена без уважение. След приключване на това производство на 26 ноември ***. подал молба до ВКС с вх.№** по реда на чл.303,ал.1, т.1 ГПК във вр. чл.305 ГПК за отмяна на Определение №405/18.06.***. на АпСВарна и на Определение №**/22.05.***. на ВОС поради наличие на новоузнати обстоятелства, постановени в съдебни актове на ВКС по приложение на принципа на извъндоговорната отговорност на държава –членка и нейните органи, дефиниран с разпоредбата на чл.4, 3,ал.2 ДЕС и наличие на противоречие на постановените по неговия случай съдебни актове с правото на ЕС и практиката на ЕСПЧ и на СЕС. С Определение №110/06.04.**. по гр.д. №21/**. на ВКС подадената молба за отмяна била оставена без уважение. Излага, че с оглед на проведеното необективно и несправедливо съдопроизводство пред националните съдилища, в нарушение на правото му на достъп до съд в обхвата на чл.6,1 и чл.13 от Конвенцията на 16.04.**. подал и жалба до ЕСПЧ.

Сочи, че на 21.11.**. 44-то Народно събрание на РБългария приело Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общината за вреди, с който била създадена нова разпоредба чл.2в „Ред за разглеждане на искове срещу Държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз“ С разпоредбата на ч.2 в, ал.1 законодателят признал правото на гражданите да предявяват искове срещу Държавата в лицето на нейните процесуални субституенти – съдилищата, прокуратурата у държавните органи за вреди от достатъчно съществено нарушаване на върховенството на правото на ЕС. С разпоредбата на чл.2а, ал.2 се въвело правилото, че за държавни такси и разноски се прилагат чл.9а и 10. Така на практика НС с приетото ново правило в чл.2в ЗИД ЗОДОВ официално признало във вътрешната си юрисдикция приложимостта на правото на ЕС при търсене на извъндоговорна отговорност за вреди на частноправно субекти от държавен орган за лоша и несъразмерна правораздавателна дейност на националните съдилища, нарушаваща права и законни интереси на граждани и юридически лица. Така както твърдял ищеца с исковата си молба по изложения негов правен случай. Това фактическо и правно положение обаче обуславяло както допустимостта на предявения от него иск срещу ВКС през ***. за търсената извъндоговорна отговорност за вреди от нарушаване на правото му на иск според върховенството на правото на ЕС изрично въведено от него в исковата му молба вх.№4556/17.04.***., така и правото му за заплащане на проста държавна такса от 10 лева по чл.9а ЗОДОВ, а не фактически внесената и платена от него сума от 800 лева за д.т. в производството, което било прекратено поради недопустимост, призната съдебно от националните съдилища. В този случай основателно било твърдението му за фактическа надвнесена и платена сума от 790 лева като пропорционална д.т. вместо дължимата проста д.т. и за правото му на нейното възстановяване по реда на чл.4б ЗДТ, отказано му от ВКС с

Определение №603/30.10.***. по ч.гр.д. №**/***.

Излага, че Р.България е страна членка на ЕС от 2007г. по силата на присъединителния договор и с приемането си за членка е признала върховенството на правото на ЕС. Този юридически факт излагал на преден план морално укоримото и обществено неоправданото правно положение, едно инкорпорирано право на иск срещу Държавата за вреди, причинени от нейните правоохранителни органи-повторно и официално то да бъде декларирано и признато със ЗИД ЗОДОВ, близо четири години по-късно от датата на предявяване иска му срещу ВОС. Както и за дължимостта само на проста такса от 10 лева при търсене на извъндоговорна отговорност за вреди от нарушаване на правото на ЕС вместо на платената от него 4 на сто пропорционална такса за „водене„ на делото според чл.71,ал.1 ГПК.

Изтъква упрек към несъразмерно упражнената правораздавателна функция от националните съдилища по предявения иск и към националния законодател за: отричане на правото му на иск на основата на извъндоговорна отговорност за вреди, изрично въведено и и посочено в исковата молба от 14.04.***. и законово признато от НС със ЗИД ЗОДОВ, ДВ бр.93/2019г.; нарушение на достъпа до касационно обжалване пред ВКС като последна инстанция за разглеждане на предявения иск с предмет имуществено право, защитимо и по КРБ и по ЕКПЧ и ХОПЕС и липса на съдебен надзор и друг орган върху това „тайно“ правораздаване; надвнесената държавна такса, като имуществена интервенция и отказът на ВКС да му върне част от тази такса на отпаднало основание поради прекратяване на исковото дело и признатата от законодателя дължимост на проста такса от 10 лева при завеждане на иска; ;липсата на ефективно средство за защита в производството за отмяна по чл.303,ал.1 ГПК. Същият бил породен от упражнената неуместна законодателна намеса със закон ЗИД ЗОДОВ четири години по-късно да му признае едно съществуващо право на европейски гражданин, установено е разпоредбата на чл.4,3,ал.2 и чл.19, чл.16, 2 ал.1 ДЕС, по който българската държава била поела валидни задължения да прилага с предимство правото на ЕА по арг. чл.5,ал.4 КРБ.

Твърди, че на 06.01.2020г. с препоръчана пратка с известие за доставяне отправил до 44-то НС на РБ писмено заявление, на основание чл.4, &3, ал.2 ДЕС . С него изявил воля НС като процесуален субституент на България да осъществява принципа на лоялно сътрудничество , обхванат от върховенството на правото на ЕС, на основание чл.4, &3, ал.2 ДЕС и така да поправи причинените му имуществени вреди като извърши законодателни промени както в ЗДТ, така и в ГПК, с оглед правния му случай за уреждане на законодателно ниво възможността да се връща част от внесената държавна такса на ищеца в случай на прекратяване на исковото производство като недопустимо, с оглед разходите за предоставяне на насрещната съдебна услуга за защита. И искане председателят на НС да разпореди от бюджета на НС да му бъде върната обратно сумата от 790 лева като платена без основание по сметка ВКС поради липса на друг правен път за нейното реституиране, на основание чл.13 от Конвенцията и чл.4, &2,ал.1

ДЕС /решение на СЕС от 1998г., дело Gerhart Kobler v.Austria(C-224/01) &50, Решение на СЕС от 1996г., дело Brasserie du Pecheur/Factoriame v.France(C-43/93, C -48/93) &36. С писмо с изх.№АД-194/24.02.**. ответникът НС чрез Главния секретар като упълномощено лице отказал да му бъде върната сумата от 790 лева“ … тъй като законът се прилагал по предявени искови молби, подадени след влизането му в сила… , а искането му било в противоречие с принципа на разделение на властите“. Със същото бил уведомен, че останалата част от искането му за извършване на законодателни промени щели да бъдат отправени до Комисията по правни въпроси на НС. До настоящата дата не бил получил други уверения от НС или от неговата Комисия, както и конкретни действия за извършване на законодателни промени в ЗДТ и ГПК относно въпроса за регламентиране на законодателна възможност за възтсановяване на част от държавна такса в случай на прекратяване на исковото производство пред съд.

Излага, че изложеното му обуславя правния му интерес от провеждане на исковото производство по специален ред за присъждане на компенсаторно обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди по реда на чл.2 в ЗОДОВ поради съществено нарушение на правата му на европейски гражданин по правото на ЕС- чл.1, чл.17, т.1, чл.41, чл.47 ХОПЕС; чл.2, ал.4, &3, т.2, чл.19, &2, ал.1 ДЕС и чл.6, &1, , чл.13 от ЕКПЧ от страна на ответника –национален законодател. Твърди се незачетена от страна на ответника на основен конституционен принцип, залегнал в чл.4,ал.1 КРБ за правна сигурност и предвидимост на правното регулиране, щом съдебно било отречено правото му на иск, както и правото му на реституиране на част от надвнесената държавна такса от 790 лева за „водене“ на дело, което фактически не било осъществено, като защитимо имущество по чл.17,ал.3 КРБ и чл.17, &1 ХОПЕС. За което НС следвало да държи сметка и да не допуска то да се случи поради пренебрегване на върховенството на правото на ЕС, на принципите за обективност и справедливост – чл.6, т.1 Конвенцията и чл.4, &3,ал.2

ДЕС, практиката на ЕСПЧ и тази на СЕС, относима към обективно разрешаване на настоящия правен случай. Спрямо заявения случай упражнената законодателна намеса на 44- то НС със ЗИД на ЗОДОВ ДВ бр.93/2019г. с новелата на чл.2 в, след повече от четири година, била несъразмерна, тъй като съдебно му било отречено правото на иск като отказ от правосъдие по заведеното от него дело №1266/***. по описа на ВОС, както и отречено правото и възможността да му бъде върната надвнесената държавна такса в производството, което било прекратено. В резултат на това правно положение, НС на РБ, необективно, несправедливо и общностно нетърпимо го лишило от правото на достъп до съд и от правото да си върне надвнесената д.т. поради липса на правна възможност, която да е уредена в чл.4б ЗДТ, когато търсената съдебна услуга не е предоставена по арг. от чл.2,ал.2 ЗДТ. Сочи, че в контекста на тези правни положение ответникът съществено е нарушил правото на ЕС – чл.4, &3, ал.2 вр. чл.2 и чл.19, &2,ал.1 ДЕС- Решение на Съда от 19.11.1991г., Дело Andrea Francovich v.Italian State(C-6/90 ; C-9/90) и Решение на Съда, Дело Gehart Kobler v.Austria (C-521/03), Решение на СЕС, Дело