Решение № 1001 от 15.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. Пловдив, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300501538 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.

Делото се разглежда повторно от въззивна инстанция.

С Решение № 323/05.06.2024г. на ВКС, IV г.о., по гр.д.№ 2791/2023г. е отменено Решение № 159/09.02.2023г., постановено по гр.д.№ 1433/2022г. на Окръжен съд – Пловдив, XIV гр.с., в частта, с която са уважени предявените от И. М. М., ЕГН – **********, срещу „Протаргет лоджистик“ ЕООД, ЕИК – ***, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ и относно разноските по делото, и е върнато делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане в посочената част от друг негов въззивен състав.

Записано е изрично в диспозитива, че в останалата част, постановена по иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ, въззивното решение е влязло в сила, като необжалваемо в тази част.

С мотивите на Решение № 323/05.06.2024г. на ВКС, IV г.о., по гр.д.№ 1

2791/2023г., е посочено, че предвид поставения по делото процесуалноправен въпрос, основателно е оплакването на дружеството-касатор, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като в съдебното заседание на 25.01.2023 г. е отложил разглеждането на делото за 30.01.2023 г., т. е. – за след 5 дни – при неспазване на едноседмичния срок по чл.56 ал.3 от ГПК и в това съдебно заседание е обявил делото за решаване.

Изложени са мотиви, че формалното и стриктно спазване на този процесуален срок по чл.56 ал.3 от ГПК съставлява гаранция за правото на страните на участие и на защита в исковото производство, поради което обявяването на делото за решаване в съдебно заседание, на което е даден ход при неспазване на този срок и при неявяване на страната или на нейния представител, винаги съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на постановеното въззивно решение по реда на касационния контрол.

Аргументирано е, че нито причината за неспазването на срока по чл.56 ал.3 от ГПК, нито причината за отлагането на делото от предходното съдебно заседание, нито фикцията за уведомяване на страната по чл.56 ал.2 от ГПК могат да доведат до саниране на това съществено процесуално нарушение. Затова, съгласно чл.293 ал.2 и ал.3 от ГПК, обжалваното въззивно решение е неправилно – постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и подлежи на отмяна в частта му, постановена по исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ и делото подлежи на връщане за ново разглеждане в тази част от друг въззивен състав на окръжния съд.

ВКС постановява задължителни указания, на осн. чл.294 ал.1 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция да извърши редовно призоваване на страните и редовно да проведе открито съдебно заседание – при спазване на едноседмичния срок по чл.56 ал.3 изр.1 от ГПК.

Съгласно разпоредбите на чл.78, чл.81 и чл.294 ал.2 от ГПК съобразно крайния изход изцяло на материалноправния спор по делото, въззивният съд да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за касационното производство.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, в изпълнение на задължителните указания на ВКС, призова страните редовно за открито съдебно заседание на 01.07.2024г., 9,30 часа. Отрязъците от призовките са 2 приложени съответно на л.10 и л.11 по възз.гр.д.№ 1538/24г.

За датата на съдебното заседание от пълномощника на дружеството – жалбоподател адв.Ю. А. е подадена Молба с вх.№ 22524/28.06.2024г., с която посочва, че е служебно ангажирана, но моли да се даде ход на делото, ако не са налице процесуални пречки. Заявява, че поддържа възивната жалба и оспорва отговора на въззивната жалба, поддържа и направените доказателствени искания. Претендира разноски, прилага списък по чл.80 от ГПК, ДПЗС, извлечение от с/ка и фактура за заплатено адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание на 01.07.2024г. въззиваемата страна И.

М. М. се яви лично и с пълномощниците - адв.П. и адв.Г..

Въззивният съд даде ход на делото, произнесе се по доказателствените искания, като ги остави без уважение, даде ход на устните състезания и обяви делото за решаване.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Протаргет лоджистик“ ЕООД против Решение № 260159/17.02.2022г. по гр.д.№ 6584/2020г. на Районен съд - Пловдив, І гр.с., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на въззиваемата И. М. М., извършено със Заповед № 21/13.04.2020г., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и дружеството- жалбоподател е осъдено да заплати сумата от 6600 лв. - обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение през периода от 13.03.2020г. до 13.10.2020г.; ведно със законните лихви върху горепосочените суми, считано от 10.06.2020г. до окончателното им изплащане.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от И. М. М. против „Протаргет лоджистик“ ЕООД, е подадена искова молба, с която посочва, че имала сключен трудов договор с ответника, по силата на който работила на длъжността „***“. Със Заповед № 21/13.04.2020г. била дисциплинарно уволнена, поради създаване на разходни счетоводни документи с невярно 3 съдържание на дати 27.01.2020г. и на 25.03.2020г., с цел прикриване липсата на парични средства в касата на „Пауърмарк“ООД и причинена финансова щета в особено големи размери.

С исковата молба М. отрича да е извършила такива действия, а отделно от това изтъква, че ако и да са налице щети, то те са в ущърб на дружество, с което тя не била в трудово правоотношение.

От ответника „Протаргет лоджистик“ ЕООД е депозиран Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който се посочва, че И. М. М. първоначално имала подписан трудов договор с „Пауърмарк“ ООД на длъжността „***“, като този договор бил прекратен по взаимно съгласие. Трудовият договор с ответника бил сключен по молба на ищцата с цел получаване на по-високи доходи, с оглед кандидатстване за кредит. Като служител на „Пауърмарк“ ООД тя работила с компютърната система на дружеството със специална парола *** за достъп за ежедневно отчитане и приемане на парични средства от дневните отчети, от търговците и шофьорите, като същата въвеждала записи в системата. Посочва се също, че на 03.01.2020г. между „Пауърмарк“ ООД, като възложител, и „Протаргет лоджистик“ ЕООД, като изпълнител, бил сключен договор за аутсорсинг, съгласно който изпълнителят се задължил да обслужва възложителя, като извършва сортиране, класиране и обработка на парични счетоводни документи. На М. също било възложено изпълнение по този договор, което тя продължила да извършва на същото работно място, тъй като офисът и на двете дружества се помещавал в една стая.

През месец април 2020г. в касата на „Пауърмарк“ ООД били открити липси в размер от 35828 лв., като при извършена проверка било установено, че на 27.01.2020г. и 25.03.2020г. ищцата била съставила два броя първични документи, с които в компютърната система били отчетени несъществуващи разходи на дружеството.

Освен това на 27.01.2020г. тя била съставила разписка, съгласно която на „ДИД – Комерс – Д. и Сие“СД била изплатена сумата от 29429 лв. в брой за доставка на консумативи, като записът бил създаден с нейното потребителско име с нейната парола.

На 27.01.2020г., в 15,19 часа, записът бил анулиран от управителя на офиса И. Ш., с неговата парола, но в 15,20 часа същият запис е бил въведен наново със същата парола.

4

След извършено разследване и снети обяснения от ищцата и управителя на офиса, било установено, че достъп до компютърната система на „Пауърмарк“ООД са имали те двамата, като М. знаела паролата на И.Ш..

На 27.01.2020г., между 13 часа и 16 часа, както и до обяд на 25.03.2020г. той отсъствал от офиса, като това обстоятелство било потвърдено от множество свидетели „ДИД – Комерс – Д. и Сие“СД не било доставило консумативи на „Пауълмарк“ ООД и било фактурирало доставка на посочената стойност от 35828 лв.

В края на 2019г. ищцата била имала финансов проблем и била прибегнала до високолихвени микрокредити, като при това станала кредитен дистрибутор и посредник на „Ти Би Ай Кредит“. Горните обстоятелства били предмет на наказателно производство, с оглед на което било поискано спиране на производството по първоинстанционното дело.

Районният съд, с атакуваното Решение №260159/17.02.2022г., за да отхвърли исковете, излага основни съображения, че по делото е спорен въпросът за автора на дисциплинарните нарушения, описани в уволнителната заповед, като в доказателствена тежест на работодателя при условията на пълно и главно доказване да установи този главен правнорелевантен факт. С оглед на събраните доказателства, е наложен правен извод, че не се е установил авторът на посочените в уволнителната заповед записи в системата да е ищцата, с цел прикриване на липсата на парични средства.

С въззивната жалба на „Протаргет лоджистик“ ЕООД са направени по-конкретно възражения, че изводите на Районния съд, затова, че предявените искове са основателни и доказани, са неправилни и необосновани. Поддържа се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно възприемане на фактическата обстановка от съда, неправилно тълкуване и прилагаме на относимите правни норми и като следствие до неверни правни изводи за основателност на иска по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.З и чл. 225 ал.1 от КТ. По-конкретно, Районният съд е следвало да спре производството на основание чл. 229 ал.1, т.5 от ГПК, тъй като при разглеждането на гражданското дело са се разкрили престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Искането за спиране е било депозирано пред първата инстанция своевременно преди даване на ход по същество с представяне на съответните 5 доказателства за образувано и водено ДП срещу ищцата, но въпреки това искането за спиране не е било уважено. Позовава се на мотивите към т. 8 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието следното: При разглеждане на гражданскоправния спор съдът следи служебно за наличието на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора. При констатирането им съдът следва да спре производството по делото на основание чл. 182, ал. 1,6. "д" от ГПК от 1952 г. (отм.), респ. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК от 2007 г., дори и към този момент още да не е образувано наказателно производство, но съдът следва да изчака развитието и приключването на последното с оглед разпоредбата на чл. 222 от ГПК от 1952 г. (отм.), респ. чл.

300 от ГПК от 2007 г. Когато това основание за спиране на производството се е осъществило пред въззивния съд, но той е постановил решението си без да спре производството, при обжалване пред ВКС съдебният му акт подлежи на обезсилване като недопустим, като делото следва да се върне за ново разглеждане с оглед спирането му до отпадане на процесуалната пречка за упражняване правото на иск - влизане в сила на присъдата по наказателното производство, респ. приключването на последното с друг, влязъл в сила акт на съда или на прокурора.

Въззиваемата страна И. М. М. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е изцяло правилно и законосъобразно. Оспорват се твърденията за допуснати нарушения от въззиваемата и съответно за наличие на престъпно обстоятелство.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.