Определение № 1990 от 24.01.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1990 гр. София, 24.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110128076 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от М.

Л.. ПР. / в качеството й на наследник на починалия в хода на заповедното производство заявител С.Д.З. /, искова молба насочена против „М.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответното дружество дължи на ищцата сумите както следва 4250.00лв. – неизплатено възнаграждение по граждански договор за извършване на работа чрез личен труд / сключен между наследодателя на ищцата и ответното дружество на 16.04.2018г. /, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 447.43лв. – мораторна лихва за периода от 07.12.2018г. до 20.12.2019г. и 975.00лв. – неустойка, дължима не са основание чл. 30 от процесния граждански договор за извършване на работа чрез личен труд сключен на 16.04.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1347/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

1/ Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата сочи, че между наследодателя й С.З., ЕГН ********** / починал на 04.08.2020г. / и ответното дружество са били налични облигационни отношение, породени от сключен на 16.04.2018г. граждански договор за извършване на работа чрез личен труд, по силата на който съпругът на М.П. се е задължил да извърши консервационно -реставрационни работи върху стенописи в църквата „Св. А.. М.“ в гр.

Р.. Твърди се, че уговореното между страните възнаграждение в размер на 19 500.00лв. е следвало да се изплати на два транша както следва: 4000.00лв. до 18.05.2018г., а 1 останалите 15 500.00лв. – след приемане на свършената работа и превеждане на окончателното плащане към възложителя /ответното дружество /. Сочи се, че наследодателят на ищцата е изпълнил съвестно и в срок индивидуализираните в договора дейности, като ответното дружество приело извършената работа, което се установяло от изготвен и подписан протокол от 09.07.2018г. Сочи се, че от страна на възложителя е изплатена първоначално сумата от 4000.00лв., след приемане на работата още 7000.00лв., като неизплатеният остатък от договореното възнаграждение възлизал в размер на 8500.00лв. Сочи се, че ответното дружество дължи и лихва за забава в размер на 894.86лв. за периода от 07.12.2018г., датата на която е получило цялата сума по проекта до 20.12.2019г. На следващо място се релевират съображения, че съгласно чл. 30 от договора, ответното дружество дължи и неустойка в размер на 1950.00лв. Сочи се, че за процесните суми от страна на С.З., ЕГН ********** / починал на 04.08.2020г. / е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, като след смъртта на заявителя, на основание чл. 227 ГПК, в процесуалните му права са конституирани наследниците му по закон, а именно ищцата /съпруга/ и К.И. – дъщеря на С.З., като в тази връзка предмет на настоящото исково производство са ½ от сумите, за които е уважено заявлението по чл. 410 ГПК и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1347/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното дружество сочи, че заявените претенции са допустими, но неоснователни. Сочи се, че ответникът не оспорва твърденията на ищцата, че между наследодателя й и ответното дружество са били налични облигационни отношения, породени от индивидуализирания в исковата молба граждански договор за извършване на работа чрез личен труд сключен на 16.04.2018г., с посочените параметри, не се оспорва и твърдението, че ответното дружество е платило част от договореното възнаграждение а именно 11 000.00лв., както и че непогасеният остатък е 8500.00лв.

Оспорва се обаче надлежното, пълно, качествено и в срок изпълнение на работата от наследодателя на ищцата. Сочи се, че работата не е била приета, като се твърди, че изготвения протокол за приемане на работата не е подписван от представител на ответното дружество. С оглед изложеното се навеждат доводи за неоснователност и на претенциите за неустойка и мораторна лихва.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – производството е по реда на чл. 422 ГПК като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответното дружество съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че ищцата е наследник /съпруга / на С.Д.З. – починал на 04.08.2020г., че между наследодателя й и ответното дружество е сключен на 16.04.2018г. граждански договор за извършване на работа чрез личен труд, по силата на който съпругът на М.П. се е задължил да извърши консервационно реставрационни работи върху стенописи в църквата „Св. А.. М.“ в гр. Р., че между страните е било уговорено възнаграждение в размер на 19500.00лв., като е изплатена сумата от 11000.00лв., респективно неизплатената част възлиза в размер на 8500.00лв., че съгласно чл. 4, ал. 2 от договора ответното дружество е следвало да заплати втората 2 част от дължимото се възнаграждение в размер на 15500.00лв. след приемане на свършената работа и след получаване на окончателното плащане по проекта на Възложителя, че цялата сума по проекта е получена от ответното дружество на 07.12.2018г. че в чл. 30 от Договора е уговорена неустоечна клауза, като евентуално дължимия се размер на неустойката е 1950.00лв.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД УКАЗВА на ищеца, че в нейна тежест е да докаже по делото пълно и главно възникването на облигационно отношение между наследодателя й и ответното дружество, породени от сключен на 16.04.2018г. граждански договор за извършване на работа чрез личен труд, по силата на който съпругът на М.П. се е задължил да извърши консервационно -реставрационни работи върху стенописи в църквата „Св. А.. М.“ в гр.

Р., че работата е била извършена качествено и в срок и че същата е приета от ответното дружество, в качеството му на възложител, както и че неизплатената част от уговореното възнаграждение е 8500.00лв.

УКАЗВА на ответното дружество, че в негова тежест е да докаже формулираното възражение, че работата не е извършена качествено и в срок и че същата не е приета.

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно възникнало облигационно правоотношение между наследодателя й и ответното дружество, че наследодателят й е изпълнил възложената му работа качествено и в срок, че в чл. 30 от договора е уговорена неустоечна клауза, че ответното дружество е в забава досежно изплащане на част от договореното възнаграждение, както и размерът на дължимата се неустойка.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищцовото дружество, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

ПРИЕМА за послужване ч.гр.д. № 1347/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

ПРИЕМА представените от ищцовото дружество документи като писмени доказателства по делото.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

3

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.04.2022г. от 10.15 часа., за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4