Решение № 1160 от 21.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1160 гр. ......., 21.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110116426 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 07.08.2023 г., от Б. Б. Ч. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищецът Б. Б. Ч. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 10.10.2011 г. по ч. гр. д. № 4........ г. по описа на СРС, издаден в полза на първоначалния кредитор „ТФС” АД, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № ......... по описа на ЧСИ А.П., рег. № ........ на КЧСИ, като вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на настоящия ответник и същият е конституиран като взискател по делото. Сочи, че общият размер на претендираните вземания възлиза на 2 146,91 лв., от които 550,18 лв. – главница, 471,49 лв. – законна лихва за забава за периода 29.09.2010 г. – 17.01.2019 г., 239,89 лв.

– договорна лихва за периода 01.10.2007 г. – 31.08.2010 г., 218,41 – такса за обслужване на кредит, 25 лв. – разноски по гражданско дело, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело, 288 лв. – разноски по изпълнението, 199,94 лв.

– такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Твърди, че през 2018 г. вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия. Изложени са доводи, че въз основа на същия изпълнителен лист първоначално е било образувано изпълнително дело № 2........ по описа на ЧСИ А.П. на 21.01.2012 г. срещу брата на ищеца – Юлиян Б. Ч., срещу който е издаден и процесния изпълнителен лист. Твърди се, че през същата година – на 23.02.2012 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на наследодателя на ищеца. Като следващо изпълнително действие по делото е посочено налагане на нов запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 28.09.2015 г. Поддържа се, че до 23.02.2014 г. не е извършвано друго действие по принудително изпълнение срещу длъжника, поради 1 което изпълнителното производство е било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а извършените след тази дата изпълнителни действия са незаконосъобразни, поради което са негодни да прекъснат погасителната давност за процесните вземания.

Поддържа се, че от датата на последното законосъобразно изпълнително действие на 23.02.2012 г. до 23.02.2017 г. не са предприемани по искане на взискателя никакви законосъобразни изпълнителни действия, поради което вземанията на взискателя са погасени с изтичането на петгодишна погасителна давност. Съобразно изложеното е направено искане предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който е изложено становище за неоснователност на предявения иск. Изложени са доводи, че е налице процесуална активност на кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способни. Предвид изложените доводи, че вземанията не са погасени по давност, е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Исковата претенция е допустима, като предявена от лице с правен интерес. В конкретния случай съдът намира, че такъв е налице за ищеца, тъй като същият се легитимира като наследник по закон – брат, на починалия първоначален длъжник – Юлиян Б. Ч., и върху трудовото му възнаграждение е наложен запор за пълния размер на сумите, предмет на изпълнителния лист от 10.10.2011 г., т.е. налице е правен интерес да бъде установено с влязло в сила съдебно решение, че ответника няма вземания срещу него по посочения изпълнителен лист.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно, релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната хипотеза ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.

С определението за насрочване на делото от 25.07.2023 г. /л. 30 и сл./ съдът е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи пълно и главно, че разполага с правото на принудително изпълнение за вземананията, за които е издаден процесния изпълнителен, включително настъпването на факти, които имат за последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност. Със същото определение, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, и предвид изложеното от страните, съдът е обявявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че въз основа на изпълнителен лист от 10.10.2011 г. по гр. д. № 4........ г. по описа на Софийски районен съд, издаден в полза на първоначалния кредитор „ТФС” АД, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № ......... по описа на ЧСИ А.П., рег. № ........ на КЧСИ за следните суми: 550,18 лв. – главница, 471,49 лв. – законна лихва за забава за периода 29.09.2010 г. – 17.01.2019 г., 239,89 лв. – договорна лихва за периода 01.10.2007 г. – 31.08.2010 г., 218,41 – такса за обслужване на кредит, 2

25 лв. – разноски по гражданско дело, които вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като за извършената цесия ищецът е надлежно уведомен. Посочените обстоятелства не са спорни между страните по делото и се установяват от представените писмени доказателства.

За установяване на твърденията, че разполага с право на принудително изпълнение за процесните вземания по искане на ответника към доказателствата по делото са приобщени заверени преписи от изпълнително дело № ......... и от изпълнително дело № 2........, от материалите по които се установява следното:

На 21.01.2012 г. е депозирана молба от „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист. В молбата е направено искане за прилагане на изпълнителни способи – налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, и на запор върху банкови сметки и моторни превозни средства, в случай че бъдат установени такива. Обективирано е и възлагане на частния съдебен изпълнител по реда на чл. 18 ЗЗЧСИ да определя способи за изпълнение. Във връзка с молбата е образувано изпълнително дело № 2........ по описа на ЧСИ А.П..

На 01.02.2012 г. частният съдебен изпълнител е изпратил запорни съобщения до банки – „......., които са връчени на 02.02.2012 г.

На 16.02.2012 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с уведомление за наложен запор върху трудово въ На същата дата е изпратено и запорно съобщение за наложен запор върху трудово възнаграждение до ЕТ „.............а”.

Съобщението не е връчено, тъй като адресата не е открит на адреса по данни от разписката за връчването му. Посетен е на 20.02.2012 г. и на 02.03.2012 г., но е установено, че е „домашен адрес”.

На 23.02.2012 г. е изпратено и запорно съобщение за наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника до ЕТ „............”, което не е връчено, тъй като адресата не е открит.

На 10.02.2014 г. до длъжника е изпратено съобщение, че следва да се яви в кантората на ЧСИ във връзка с получаването на съдебни книжа за насрочени изпълнителни действия на 07.03.2014 г.

На 28.09.2015 г. са изпратени запорни съобщения до „........... АД за наложен запор върху банкови сметки на длъжника, получени на 30.09.2015 г.

На същата дата е изпратено и запорно съобщение до „Прокредитбанк България” АД, получено на 23.10.2015 г.

На 22.12.2015 г. е депозирана молба от взискателя с искане за прилагане на изпълнителен способ – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 02.10.2017 г. взискателят е депозирал нова молба с искане за налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника в банка „ДСК” ЕАД и всички останали банки в страната.

На 10.09.2018 г. е депозирана молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД за конституиране, в качеството на взискател по делото с оглед осъществено прехвърляне на вземанията по процесния изпълнителен лист по договор за цесия от 08.06.2018 г.

На 18.02.2019 г. е депозирана молба от взискателя за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 вр. т. 8 ГПК.

Съгласно задължителните разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, 3 образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Процесното изпълнително дело от 2012 г. е образувано преди 26.06.2015 г., поради което съдът приема, че до тази дата погасителна давност не е текла за вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист. Същата е започнала да тече от 27.06.2015 г. и е прекъсната на 30.09.2015 г. с получаването на запорно съобщение от „Първа Инвестиционна банка” АД за наложен запор върху вземания по банкови сметки на длъжника /л. 43 от изпълнителното дело/.

Впоследствие, давността е прекъсната на 02.10.2017 г. /л. 47 от изпълнителното дело/, на която дата взискателят е депозирал нова молба с искане за прилагане на изпълнителен способ – налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника в банка „ДСК” ЕАД и всички останали банки в страната, от която датата е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, т.е. към датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2022 г., вземанията, предмет на изпълнителния лист от 10.10.2011 г. не са били погасени по давност. За да достигне до този извод, съдът съобрази и разясненията, дадени в т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, съгласно които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Отделно от това, давността е прекъсната и впоследствие на 19.02.2019 г. с депозираната от ответника молба до ЧСИ за образуване на ново изпълнително дело, в която е поискано и прилагането на конкретни изпълнителни способи – оценка и опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника, и налагане на запор върху трудово възнаграждение, и въз основа на която е образувано изпълнително дело № ......... по описа на ЧСИ А.П..

Във връзка с възражението на ищеца за прекратяване на производството по изпълнителното дело от 2012 г. поради т.н. „перемпция” – на 23.02.2014 г., съдът намира, че същото е неоснователно, предвид изпратеното на 10.02.2014 г. до длъжника съобщение /л. 39 от изпълнителното дело/, че следва да се яви в кантората на ЧСИ във връзка с получаването на съдебни книжа за насрочени изпълнителни действия на 07.03.2014 г.

Дори да се приеме, че делото е било перемирано, т.е. прекратено по силата на закона на посочената в исковата молба дата – 23.02.2014 г., петгодишната погасителна давност от 23.02.2012 г. /дата на наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника/ е прекъсната на 30.09.2015 г. с получаването на запорно съобщене от „Първа Инвестиционна банка” АД /л. 43 от изпълнителното дело/ и впоследствие през 2019 г. с депозирането на молба за образуването на ново изпълнително дело.