Определение № 80 от 27.04.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. Бургас, 27.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно наказателно дело № 20232000600083 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Постъпил е частен протест от прокурор при ОП – Бургас против протоколно определение №311/28.03.2023г. постановено по НОХД№ 1524/22г. по описа на Бургаския окръжен съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ОП - Бургас поради допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите.

В протеста се твърди, че изложената в обвинителния акт фактология е достатъчна да очертае предмета на доказване от гледна точка на отделните престъпления и участието на подсъдимите в тяхното извършване. Сочи се, че в обвинителния акт няма непълнота на факти, които да се отнасят до съставомерните признаци на деянията и участието на обвиняемите в тях, очертаващи предмета на обвинението. Твърди се, че в обв. акт – в диспозитива и обстоятелствената му част е посочена причинната връзка между деянието на обв. Д. Д. и настъпилите вредни последици. Навежда се довод, че двамата обвиняеми са извършили отделни действия, едни и същи нарушения на закона с една цел - да се придобие и узакони язовир с цел ползване, като последващата загуба на констуктивната устойчивост, скъсване на стената на язовира и заливането на поземлени имоти в землището на с.

Трояново е логична последица от тези им действия. Твърди се, че са посочени нарушенията на закона при изграждането и узаконяването на язовира, което е 1 причина за настъпване на инцидента. В протеста се навежда довод, дали следва да има обвинение по чл.282, ал.2 от НК е въпрос по същество. По отношение на твърдяната от съда неточност в словесното описание на деянието по чл.282 от НК се сочи, че е описано, в какво се изразява нарушението на служебните задължения на обв. Д. М. по чл.53, ал.9 от Устройствения правилник на Общинската администрация на гр. Камено.

Твърди се, че не е налице противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обв. акт. Оспорва мотивите на съда, че не са описани фактически никакви действия или бездействия на подс. Д. М., както и че не е конкретизирано времето на извършване на изпълнителното деяние на подс. Д.

М.. Оспорва извода, че в обв. акт е налице дефицит на факти, които засягат яснотата и пълнотата на обвинението, както и че не е отразено никъде в обстоятелствената част на обв. акт, каква е съпричастността на обв. Д. М. към изграждането на инкриминираното водовземно съоръжение, като едва в диспозитива той е обвинен в извършването на това престъпление. Навежда се довод, че това съоръжение е прилежаща част от язовира и не може да съществува и функционира самостоятелно, без да е изграден язовира.

Претендира отмяна на атакуваното определение на БОС, в частта с която е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Постъпило е становище от защитника на подсъдимите – адв. П. Д. от АК - Бургас, с което се оспорва подадения частен протест на прокурора от ОП- Бургас. Твърди се, че в частния протест не се излагат никакви сериозни аргументи против направените изводи на съда, а се преповтарят единствено изложените обстоятелства в обв. акт, което не разколебава извода на съда, че обвиненията по отношение на двамата подсъдими са формулирани неясно, противоречиво и непълно, което препятства възможността те да научат, в какво точно ги обвинява държавното обвинение. Моли съда да потвърди обжалваното определение на ОС – Бургас, с което съдебното производство се прекратява и делото се връща на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения.

Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено становище, че по отношение на обвиняемия Д. М. протестът е основателен по изложените в него мотиви, а именно – че е очертана правната рамка на 2 обвинението и фактите, въз основа на които е обвинен Д. М. със съответната правна квалификация, като дали същите са доказани е въпрос на решаване на делото по същество. Счита, че не са налице законовите основания за уважаване на протеста по отношение на обв. Д. М.. Споделя мотивите на съда, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е обоснована пряката причинна връзка между деянието, приписвано на Д. М. извършено през 2013г. и твърдените вредни последици настъпили от него четири години по- късно през 2017г. Твърди, че в обв. акт прокурорът е посочил, че причината за разрушаване на яз. „Чотората“ е загуба на конструктивна устойчивост, довела до скъсване на стената на язовира и заливане на поземлените имоти в землището на с.Трояново, което от своя страна е довело до значителни вредни последици по оношение на залетите поземлени имот в размер на 604 161 лева, за което обаче е обвинен другият подсъдим Д. М.. Сочи, че от съдържанието на обв. акт изобщо не става ясно по какъв начин действията, в които се изразява твърдяното длъжностно престъпление на Д. М., са в пряка причинна връзка с вредите, настъпили от наводнение, за чието непредпазливо причиняване е обвинен другият подсъдим. Моли съда да измени обжалваното определение на БОС, като уважи частния протест в частта, касаеща обвинението на Д. М., а в частта касаеща обвинението на Д. М., същият да бъде отхвърлен.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с посочените в частния протест оплаквания, становището на защитата на подсъдимите и на представителя на Апелативна прокуратура – Бургас, и като се запозна с материалите по делото, намира протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Неоснователни са доводите изложени в частния протест.

По описа на ОС- Бургас е образувано НОХД№1524/22 г. по внесен обвинителен акт от ОП- Буртас срещу Д. Д. М. за извършено деяние по чл.282, ал.2, предл. 1 и 2, вр. ал.1 от НК и Д. Д. М. за извършени деяния по чл.

316, вр. чл.313 от НК, чл.335, ал.2, предл.2, вр. ал.1 и чл.353ж от НК.

С Определение №311/28.03.2023г.постановено по НОХД№1524/22 г.

БОС при решаване на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК е приел, че обвинителният акт не отговаря на императивните изисквания визирани в чл.246 от НПК, както и на ТР №2/2022г. на ОСНК на ВКС. Решаващият съд е приел, че обвиненията спрямо двамата подсъдими са формулирани неясно, 3 противоречиво и непълно, което препятства възможността те да научат, в какво точно ги обвинява държавното обвинение, като по този начин се ограничават процесуалните им права на защита, представляващо съществено, отстранимо процесуално нарушение, поради което е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора от ОП- Бургас за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения.

Правилно и законосъобразно решаващият съд е посочил, че съгласно т.

4.2 на ТР № 2/02 г. на ОСНК на ВКС в обвинителния акт следва да са посочени задължително фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, времето и мястото на извършване на престъплението, начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите, ако се касае за съставомерни елементи на престъпния състав. Фyнĸциoнaлнaтa зaдaчa нa oбcтoятeлcтвeнaтa чacт на обвинителния акт e дa oбocнoвe диcпoзитивa нa oбвинитeлния aĸт, ĸaтo oчepтae яcнo пpeдмeтa нa дoĸaзвaнe в производството. Обоснован е изводът, че следва да е налице ясно и недвусмислено обвинение, въз основа на което да е възможно определянето на основните рамки на съдебното производство, каквото в случая липсва.

Правилна е констатацията на решаващия съд, че са посочени изключително голям обем от факти, които са се случили преди и след инкриминираните дати, но липсва точно, ясно и последователно описание на действията на всеки един от подсъдимите, с които прокурорът твърди, че са извършили вменените им във вина престъпления, като изключение в това отношение е фактическото описание на деянието по чл.316, вр. с чл. 311 от Наказателния кодекс.

С обвинителния акт срещу Д. Д. М., ЕГН **********, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, предл. първо и второ, вр. ал. 1, предл. първо от Наказателния кодекс за това, че на 30.01.2013 г. в гр.

Камено, в качеството си на длъжностно лице - Директор на Дирекция „Устройство на територията, строителство и управление на Общинската собственост“ на Община Камено, нарушил служебните си задължения, описани в чл. 53, ал. 9 от Устройствен правилник на Общинска администрация гр. Камено, утвърдени със Заповед № РД 09-478 от 19.09.2012 г. на Кмета на Община Камено, като не е извършил нужната проверка по 4 искане за данъчна оценка вх.№ 2687,2688,2689/30.01.2013 г. на община Камено с приложена към нея Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ и извършил заверка на данъчната декларация, като удостоверил, че посочените обстоятелства в цитираното искане са правилни, а именно: че в процесните поземлени имоти с номера: 000623 и 000624, образувани от деленето на имот 000615 по плана за земеразделяне на с. Трояново се намира язовир, което не е отговаряло на истината, с цел да набави за сина си Д. Д. М. облага в размер на 58 950 лева, изразяваща се в разлика във вида и стойността на придобития на 17.07.2013 г. имот - като язовир „Чотората“, ПИ 000623 ЕКАТТЕ 73211 в землището на село Трояново, общ. Камено, вместо нива IV категория за същия поземлен имот, като това е позволило впоследствие да се изгради воден обект – язовир без необходимото за това разрешение и в нарушение на Закона за водите, което от своя страна е довело до последваща загуба на конструктивна устойчивост, скъсване на стената на язовира и заливане на поземлени имоти в землището на с. Трояново, като от деянието са настъпили значителни вредни последици по отношение на залетите поземлени имоти в размер на 604 161 лева. Правилно съдът е посочил, че непосредствен обект на защита на престъпленията по служба по чл. 282 от НК са обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат, на неговите органи, притежаващи властнически правомощия като част от този апарат (ППВС № 2/1980 г.). За осъществяването на основният състав на престъплението по служба в ал. 1 на чл. 282 от НК е необходимо в резултат на действията или бездействията на длъжностното лице да могат да настъпят немаловажн вредни последици от имуществен или неимуществен характер. Тези вредни последици може реално да не са настъпили, но трябва да има създадена реална възможност за тяхното настъпване в бъдеще. За да е налице съставът на престъплението по чл. 282, ал. 2 от НК такива вредни последици следва да са настъпили, и следва да е налице и причинно-следствена връзка между тях и неправомерното поведение на длъжностното лице. Такава пряка причинна връзка ще е налице когато престъпният резултат е обективно, закономерно и неизбежно следствие от изпълнителното деяние. Правилна е констатацията, че в обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт не е обоснована пряката причинна връзка между деянието, приписвано на Д. М., извършено през 2013 г., и твърдените вредни последици, настъпили от него четири 5 години по-късно през 2017 г. В обвинителния акт прокурорът е отразил, че причината за разрушаването на яз. „Чотората“ е загуба на конструктивна устойчивост, довела до скъсване на стената на язовира и заливане на поземлени имоти в землището на с. Трояново, което от своя страна е довело до настъпването на значителни вредни последици по отношение на залетите поземлени имоти в размер на 604 161 лева, за което обаче е обвинен другия подсъдим Д. М.. От съдържанието на обвинителния акт изобщо не става ясно по какъв начин действията, в които се изразява твърдяното длъжностно престъпление на Д. М., са в пряка причинна връзка с вредите, настъпили от наводнение, за чието непредпазливо причиняване е обвинен другия подсъдим. Обосновано съдът е посочил, че буди недоумение и обстоятелството, че едни и същи вреди един път са посочени като резултат от умишлено престъпление по чл. 282 от НК вменено във вина на едно лице, а друг път – от непредпазливо престъпление по чл. 335, ал. 2, предл. второ, вр. ал. 1 от НК вменено във вина на друго лице.