Решение № 175 от 30.03.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Кърджали, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20265140100056 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „МАК ЕЛЕКТРО“ ЕООД, с която срещу „ХАДЖИЕВ СТРОЙ“ ЕООД са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 861,35 лева с ДДС, представляваща дължима цена за продадени стоки по неформален договор за търговска продажба на стоки, съгласно фактура № *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2026 г., до окончателното плащане, както и сумата от 26,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 17.09.2025 г. до 20.01.2026 г.

Ищецът „МАК ЕЛЕКТРО“ ЕООД твърди, че по силата на сключен с ответника неформален договор за покупко-продажба му доставил стоки, подробно описани в издадената от дружеството фактура. Ответникът получил стоките, но не заплатил тяхната цена. При тези твърдения ищецът претендира заплащането и на обезщетения за забава върху сумата по фактурата.

Претендира разноски по делото.

Ответникът „ХАДЖИЕВ СТРОЙ“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази нормата на чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че между страните е възникнало 1 валидно облигационно отношение по договор за продажба на описаните във фактурата стоки, по силата на което изпълнил задълженията си за предаване на стоките, а ответникът е получил стоките; че общата стойност на фактурата е в посочените с исковата молба размери, както и да установи настъпване на падежа на вземанията, респективно забавата на ответника и размера на дължимата лихва. Предвид липсата на отговор на исковата молба и съобразно становище с вх. № ****, депозирана от ответника (с приложено платежно нареждане, удостоверяващо заплащане на процесните вземания), съдът намира за безспорни всички факти и обстоятелства, за които доказателствена тежест носи ищцовата страна.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответникът не оспорва дължимостта на задълженията, както и техните основание и размер, като е заплатил процесните суми по сметка на ищеца, но след датата на образуване на исковото производство. Плащането на сумите по делото се установява и от представените по делото писмени доказателства – платежно нареждане от онлайн банкиране (лист 21). От същото е видно, че ответникът е заплатил по сметка на ищеца сума 773,48 евро /с равностойност 1512,80 лв./ на 27.01.2026 г., формирана по следния начин: 453,98 евро /с равностойност 887,91 лв./ по процесната фактура № ****, от която сума 440,40 евро /с равностойност 861.35 лв./ - главница и 13,58 евро /с равностойност 26,56 лв./ мораторна лихва и 319,51 евро /с равностойност 624.89 лв./ по фактура № **********/09.08.2025 г., от която сума 303,32 евро /с равностойност 593.25 лв./ - главница и 16,18 евро /с равностойност 31,64 лв./ - мораторна лихва.

Относно втората фактура № **********/09.08.2025 г. на съда и страните е служебно известно, че е налице гр. д. **** по описа на РСКърджали, което се води между същите страни и в което се претендира от ищеца сумата по тази фактура, където е приложено същото платежно нареждане от онлайн банкиране. Впрочем видно от последното, изрично в него е посочено, че извършеното плащане на сумата от 773,48 евро /с равностойност 1512,80 лв./ на 27.01.2026 г., е по фактура № **** по гр. д. **** и по фактура **** по гр. д. ****

Предвид изложеното, съдът приема, че процесните вземания по фактура № **** в размер на 453,98 евро /с равностойност 887,91 лв./, от която сума 440,40 евро /с равностойност 861.35 лв./ - главница и 13,58 евро /с равностойност 26,56 лв./ - мораторна лихва са възникнали в полза на ищеца, но същите са били погасени чрез плащания, извършени на 27.01.2026 г.

Извършеното от ответника доброволно изпълнение представлява извънсъдебно признание с конклудентни действия на главното вземане.

Доколкото признанието представлява изявление за неизгоден за страната факт, съдът го кредитира като годно доказателствено средство, достатъчно да обуслови извод за съществуване на вземането за главницата и мораторната лихва към момента на подаване на исковата молба.

Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да 2 отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с извършеното на 27.01.2026 г. плащане са погасени изцяло претендираните от ищеца суми, респективно извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл.

235, ал. 3 ГПК.

Ето защо следва да се приеме, че процесните вземания са възникнали в полза на ищеца, но са били погасени чрез плащане. От горното следва извода, че към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а доколкото съдебно предявеното вземане е в пълно погашение, това предпоставя отхвърляне изцяло на исковете по чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

При този изход на спора, макар предявените искове да бъдат отхвърлени, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, за които в законоустановения срок е представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото срещу него. Съдът следва да се произнесе и по направеното възражение от страна на ответното дружество за прекомернсот на адвокатското възнаграждение. В настоящия случай, не следва да се редуцират сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като същите са близко до определения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, БР. 14 от 2025 г.) размер.

С Тълкувателно Решение № 118/01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по ГД № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се 3 разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.

В настоящият случай сумата представляваща главница предмет на предявените искове безспорно е изплатена след датата на подаване на исковата молба, а имено в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си изцяло преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящия случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като извършеното окончателно плащане е едва след получаване препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението му за заплащане на разноски по делото.

Предвид факта, че плащането на главницата е извършено след подаване на исковата молба и образуване на делото на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищеца. Той е направил искане за присъждане на такива и е представил доказателства за заплащане на разноски общо от 301,12 евро, от които 51,12 евро - държавна такса и 250 евро - адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „МАК ЕЛЕКТРО“ ЕООД, с ЕИК 203096495, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ж. к. „Възрожденци“ № 22, вх. „Д“, ет. 5, ап. 107 за осъждане на ответника „ХАДЖИЕВ СТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК 202229537, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ж. к. „Възрожденци“ № 96, вх. „Б“, ет. 7, ап. 32 на осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД – 440,40 евро /с равностойност 861.35 лв./, претендирана като цена по договор за търговска продажба, обективиран във фактура № ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.01.2026 г., до изплащане на сумата; на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 13,58 евро /с равностойност 26,56 лв./, обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за периода 17.09.2025 г. до 20.01.2026 г.

ОСЪЖДА „ХАДЖИЕВ СТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК 202229537, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ж. к. „Възрожденци“ № 96, вх.

„Б“, ет. 7, ап. 32, ДА ЗАПЛАТИ на „МАК ЕЛЕКТРО“ ЕООД, с ЕИК 203096495, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ж. к.

„Възрожденци“ № 22, вх. „Д“, ет. 5, ап. 107, СУМАТА от общо 301,12 евро, от които 51,12 евро - държавна такса и 250 евро - адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Кърджали.

4

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5