Решение № 20465 от 12.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20465 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20241110120811 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Е. Н. Г. срещу [сдружение] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното сдружение сумата от общо 301 лева, от която 226 лева главница и 75 лева разноски, за която по ч. гр. дело № 55486/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 28-ми състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 17.08.2017 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 11445/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото за принудително изпълнение на вземанията.

Ищцата Е. Г. твърди, че в хода на производството по гр. дело № 55486/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 28-ми състав в полза на ответника са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 17.08.2017 г. за сумата от 226 лева – главница и сумата от 75 лева – разноски по делото. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия вземания е образувано изп. дело № 11445/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, по което [сдружение] е взискател.

Излага се, че това дело е образувано след поемане на архива на ЧСИ Д.В. с рег. № *** на КЧСИ от ЧСИ Ст.. Поддържа се, че последното валидно изпълнително действие, извършено в хода на изпълнителния процес, е от 14.09.2017 г. и се изразява в налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Г., получавано от [фирма] в хода на първоначално образуваното изп. дело № 2351/2017 г. по описа на ЧСИ Вълков. След този момент не са извършвани изпълнителни действия, поради което и към 15.09.2022 г. е изтекъл приложимият към вземанията 5-годишен давностен срок. Ето защо, ищцата намира, че към настоящия момент правото на взискателя и ответник по делото за принудителното събиране на вземанията по изпълнителния лист е погасено по давност. С тези съображения ищцата 1 отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [сдружение], чрез пълномощника си адв. Г., признава предявената искова претенция и факта, че е изтекъл петгодишният давностен срок за принудително събиране на вземанията на Сдружението от ищцата, удостоверени в процесния изпълнителен лист от 17.08.2017 г., издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по гр. дело № 55486/2017 г. по описа на СРС, 28-ми състав. Не оспорва, че към момента на образуване на процесното изпълнително дело ищцата е имала качеството на длъжник, каквото качество е притежавала и към момента на налагане на запора върху трудовото й възнаграждение. Не оспорва, че след този момент ответникът не е инициирал изпълнителни действия за събиране на вземането си. Посочва, че ищцата не е предприемала действия за прекратяване на изпълнителното дело, нито за уреждане на отношенията си със Сдружението. Изтъква, че депозираната от същото молба за образуване на изпълнително дело и предприетите действия са осъществени в момент, в който за ищцата е съществувало задължение за заплащане на сумите на годно изпълнително основание. Счита, че с поведението си не е дало повод за образуване на настоящото дело, поради което отправя искане за възлагане на разноските по делото в тежест на ищцата, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен установителен иск е проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.

С оглед изложеното и предвид конкретното основание за недължимост на процесните вземания, на което ищцата основава исковата си претенция, в доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода – начален и краен момент на давността.

В тежест на ответника е да установи предприемането на действия, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.

С оглед твърденията на двете страни и изричното признание, направено с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 19.08.2024 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към момента на сезиране на съда с процесната искова молба е изтекъл приложимият към вземанията давностен срок, както и, че за събиране на процесните вземания е образувано и висящо изпълнително дело № 11445/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № *** на КЧСИ с последно предприето изпълнително действие от 14.09.2017 г.

2

Между страните не се спори, а и от приобщените писмени доказателства се установява, че процесният изпълнителен лист от 17.08.2017 г. е издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.08.2017 г. по ч. гр. дело № 55486/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 28-ми състав в полза на кредитора [сдружение] срещу длъжника Е.

Н. Г. за следните суми: 226 лева – главница, законна лихва върху главницата, считано от 11.08.2017 г. до изплащане на вземането и сумата от 75 лева – разноски по делото, от които държавна такса в размер на 25 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева, произтичащи от запис на заповед от 04.12.2016 г.

В настоящия случай ищцата Е. Г. оспорва тези вземания с твърдението за погасяването им по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и изтекла към момента на образуване на настоящото производство.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

Уредено като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда на чл. 442 и сл. ГПК.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни последици, аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно същата се ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и представлява съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в отношенията между страните, като влизането в сила препятства оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.

Вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват извънредни хипотези, с приложение, ограничено във времето.

Същевременно и в заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание, допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК.

Всичко изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК има присъщото на съдебните решения установително действие в отношенията между страните, поради което спрямо удостоверените в същата вземания от влизането й в сила става приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на 3 възражение, в който смисъл са и Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС, така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г., IV г. о., ГК на ВКС.

Следователно, спрямо процесните, оспорени от ищцата вземания, за които по ч. гр. дело № 55486/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 28-ми състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, за която не се спори, че е влязла в сила съгласно чл. 416 ГПК, започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.

По делото не се спори, а с отговора на исковата молба [сдружение] изрично признава, че давностният срок за вземанията е изтекъл към момента на образуване на настоящото дело по искова молба от 11.04.2024 г. Това обстоятелство се подкрепя и от данните по делото, следващи от писмените материали, съдържащи се в приетия по делото заверен препис от изп. дело № 445/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К., сочещи, че същото е образувано пред ЧСИ Д.В. първоначално под № 2351/2017 г. (впоследствие под № 445/2021 г. по описа на ЧСИ К. съгласно протокол за приемане на изпълнително дело от 10.12.2021 г. – л. 70 от делото) по молба на взискателя с вх. № 24823/01.09.2017 г. с искане за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Е. Н. Г. за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист. В молбата се съдържа искане за извършване на справки относно декларирани от длъжника недвижими имоти, МПС-та, банкови сметки и трудови договори и при наличие на такива да бъдат наложени възбрана/запор.

Предвид това и при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че тази молба на ответното сдружение, в качеството му на кредитор по изпълнителния лист, обективираща конкретни искания за прилагане на изпълнителни способи и която е била приета от органа по принудителното изпълнение като редовна такава, е първото действие, което е довело до прекъсване на давността по отношение на процесните вземания и нова такава е започнала да тече, считано от следващия ден – 02.09.2017 г.