Решение № 69 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия А.

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100500875 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните срещу Решение № 9527/21.05.2024 г. по гр.д. № 8077/2024 г. на СРС, 117 състав.

В. С. Х. обжалва изцяло първоинстанционното решение. В жалбата му с вх.№ 184008/05.06.2024 г., ведно с поясненията и допълненията към нея, са изложени съображения за неправилност на атакуваното първоинстанционно решение, както и подробни, неотносими към обжалваното решение доводи. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и възстановяване на „правният график от 2014 г. или децата да живеят при него (въззивника)“ .

Н. А. Г. оспорва жалбата на В. С. Х. и моли за оставянето й без уважение. Подала е насрещна въззивна жалба, с която на свой ред е обжалвала първоинстанционното решение в частта относно изменения режим на лични контакти на бащата с децата Леа Я. и Е. и е посочила, че решението е правилно в частта, в която е увеличен размера на присъдените месечни издръжки на двете деца. Отправеното от Г. искане е първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което на бащата да бъде определен режим за лични отношения с двете деца по посочения в насрещната въззивна жалба начин и последният да бъде осъден да заплаща издръжка на всяко едно от децата си в размер на по 1

350 лева месечно, считано от датата на исковата молба, т. е в присъдения от СРС размер и начална дата на дължимост на увеличената издръжка.

Несъгласие с насрещната въззивна жалба е изразил В. Х. в молба вх.№ 278033/30.08.2024 г., наименувана „Когнитивно възражение : Несъгласие с ВЖ вх.№ 247126/30.07.2024 г.“.

В съдебно заседание всяка една от страните пледира за уважаване на въззивната й жалба. Разноски за въззивното производстно се претендират единствено от Н. А. Г..

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл.

263, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С решение № ІІІ–84-17 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 14178/2013 г. по описа на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 84 състав, влязло в сила на 23.04.2014 г., е прекратен бракът между страните с развод по взаимно съгласие. С решението е утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51 от СК, по силата на което родителските права над децата Л.Я. В.ова Х.а и Е. В.ов Х. са предоставени за упражняване на майката Н. А. Г., при която е определено местоживеенето на децата, а на бащата В. С. Х. е определен режим на лични отношения с децата, както следва: бащата ще има право да вижда децата и да ги взима при себе си всяка първа и трета седмица от месеца с приспиване от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, първите два неработни дни от коледните празници от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на втория ден, с приспиване, на всяка нечетна календарна година, първите два неработни дни от великденските празници от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на втория ден, с приспиване, на всяка четна календарна година, както и 30 (тридесет) дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Бащата има право да присъства на рождените дни на децата всяка година от 10:00 часа до 14:00 часа.

Бащата се задължава да връща децата на майката при всеки осъществен контакт. Страните са се споразумели също така бащата да заплаща издръжка на всяко едно от децата в размер на по 100 лева месечно, платима от 1-во до 5-то число на текущия месец, считано от 22.08.2013 г., до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването й, ведно със законовата лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Наред с това страните са се споразумели семейното им жилище, находящо се в гр. София, ул.

„************, след прекратяване на брака да се ползва от В. С. Х., като Н. А. Г. го е напуснала и няма претенции за неговото ползване, както и след прекратяване на брака страните да продължат да носят предбрачните си фамилии, които не са променяли при сключване на брака.

С атакуваното Решение № 9527/21.05.2024 г. по гр.д. № 8077/2024 г. на Софийския 2 районен съд, 117 състав, са изменени мерките относно контактите на бащата В. С. Х. с децата Л.Я. В.ова Х.а и Е. В.ов Х., и размера на дължимите от бащата издръжки на децата, постановени по гр.д. 14178/13 г. СРС, 84, както на бащата е определен режим на лични контакти с двете деца само всяка първа и трета неделя от месеца от 12:00 ч. до 18:00 ч., както и за 7 (седем) последователни дни през летните ваканции от 10:00 ч. до 18:00 ч. (без преспиване), В. С. Х. е осъден да заплаща на всяко едно от децата си месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 13.02.2024 г. (датата на исковата молба), ведно със законната лихва за забава, а на Софийски районен съд – държавна такса върху увеличението на издръжките в общ размер от 720 лева.

Според чл. 51, ал. 4 от СК, а и според чл.59, ал.9 СК (в редакцията, преди изменението и допълнението с ДВ. бр.115 от 30 декември 2025 г.), изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото. Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението, с което са определени досегашните мерки, не съставлява основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител.

Настоящият съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи относно изменилите се обстоятелства, налагащи промяна на мерките относно контактите на децата Л.Я. В.ова Х.а и Е. В.ов Х. с техния бащата, и размера на дължимите от бащата издръжки на децата, постановени по гр.д. 14178/13 г. СРС, 84 състав, въз основа на доказателствата в първата инстанция, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи (чл. 272 от ГПК). Първостепенният съд е изложил мотиви, в които макар и крайно лаконично е анализирал събраните доказателства и е посочил в какво се състои изменението на обстоятелствата, налагащи промяната на мерките относно издръжката на двете деца – нарасналите нужди на децата и възможностите на бащата да заплаща издръжка в претендирания размер, както и изменението на 3 обстоятелствата, налагащи промяна на режима на лични контакти - компрометираната връзка на децата с бащата, поради неадекватното отношение на бащата към децата.

По делото не се спори, а и видно от представеното пред първата инстанция удостоверения за раждане, детето Л.Я. В.ова Х.а, с ЕГН **********, е родено на 04.01.2008 г., а детето Е. В.ов Х., с ЕГН **********, е родено на 10.12.2010 г., а техни родители са Н. А.

Г. и В. С. Х..

Въззивният съд е изслушал страните, изслушал е децата им Л.Я. и Е., приел е заключението на допуснатата комплексна съдебнопсихологична- психиатрична експертиза, приобщил е към материалите по делото ангажираните доказателства за доходите на страните, както и социалени доклади на Д“СП“ – Красно село.

В представените пред настоящата инстанция социални доклади на ДСП – Красно село са отразени установените от първостепенния съд обстоятелства – полаганите и към момента преки и непосредствени грижи за децата от майката, при съвместното им живеене, в просторно жилище, с изключително добри условия за отглеждане на децата. В социалния доклад е отразено и установеното при актуално социално проучване, че базовите потребности на децата са напълно задоволени; майката полага необходимите грижи, съобразно здравните и образователни нужди на децата; осигурила е на децата подходяща жизнена среда и битови условия, както и емоционален комфорт, като в хода на социалното проучване е наблюдавана добре изградена връзка майка-деца. Отразено е, че майката е професионално ангажирана като вътрешен одитор към застрахователни компании, като работодателят й й е предоставил възможност работи "хоум офис", когато й се налага.

Установено е също така, че децата поддържат редовен контакт с роднините си по майчина линия, живущи на територията на гр. Ботевград. Посочено е, че бабата и дядото по бащина линия, живущи в гр.София, които са пенсионери на около 80-годишна възраст, поддържат телефонен контакт със своите внуци няколко пъти годишно, във връзка с конкретни празнични поводи. Наред с това е отразено споделеното от децата Е. и Л.Я. в хода на социалното проучване, че не са виждали баща си от около две години (последната им среща се е състояла по време на семейно събиране в квартално заведение, организирано по повод честването на рождения ден на бабата по бащина линия), както и че осъществяват спорадична комуникация с баща си през приложението "Вайбър", в която непълнолетните предпочитат да не отговарят на съобщенията, изпращани от баща им, поради това, че той регулярно, под формата на въздълги монолози, отправял обиди по адрес на тяхната майка, както и спрямо останалите членове на нейното семейство. Двете деца са посочили, че не разбират и не могат да приемат настояването на техния баща да ги възпитава и обучава съобразно методиките на "специализирани международни програми".

Социално проучване на бащата не е извършено, поради несъдействие от страна на последния, респ. социални работници не са наблюдавали взаимоотношения между бащата и децата.

При изслушването пред въззивната инстанция по реда на чл.59, ал.6 СК (в приложимата редакция, преди изменението и допълнението с ДВ. бр.115 от 30 декември 4

2025 г.), В. Х. е споделил виждането си за липса на каквото и да е правно основание за воденето на делото, което намира за издевателство над неговата „ендогенна характеристика“, и чрез което се принуждават децата да не изпълняват предходно съдебно решение. Добавил е, че по делото е използвана недобронамерено представена информация за неговото здравословно състояние. Посочил е, че е доктор по социално икономическо управление, има дисертация на тема „Когнитивна типология“. По отношение на трудовата си ангажираност е посочил, че е от онзи щастлив тип хора, които са рядко на тази планета Земя, защото имал много свободно време, издържал се от собствени имоти, находящи се България и в чужбина, работел по собствени проекти и живеел доста спокойно. Посочил е, че в грижите за децата можел да разчита на помощта на совите родители, които живели в София, както и че последните имали вилен имот в непосредствена близост до столицата, където децата можели да почиват. Подчертал е, че разполага с достатъчно свободно време, което можел да посвети на децата си. Изразил е желание децата да живеят при него, което намира, че е в техен най –добър интерес. В жилището му имало отделни стаи за децата, както и всички необходими условия за отглеждането и потребностите им. В най-добър интерес на децата било да живеят при него, но ако последните живеят с майка си, е поискал да остане режима, който му е определен с бракоразводното решение. Този режим работел, децата били свикнали с него и се чувствали добре. Посочил е, че към момента няма съжителка, живеел сам, не ходел по ресторанти, нямал странични връзки. В. Х. е споделил, че има принципи, които стриктно спазва, като например, да не се пуши, да не се пие, да не се вземат наркотици, да не се нарушава графика на децата за подготовка. Държи децата да имат дисциплина. Посочил е, че е водил децата на почивка всяко лято в периода 2014 -2020 г., включително в Гърция, но заради пандемията от Ковид е ограничил пътуванията.