Решение № 586 от 12.02.2025, Районен съд - Пловдив

Съд: Районен съд - Пловдив
Дело: Гражданско дело 190/2024
Вид: Решение № 586
Подписан: 12.02.2025
Състав: Петър Милков Милев

Цитирани разпоредби

чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 303а · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330100190 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „Трело“ ООД, идентификационен номер 300080031, с дан. № по ДДС LT100002219916, със седалище и адрес на управление в Република Литва, гр. Вилнюс, ул.

„Саванориу“ № 178А, против „ВНП Транс“ ЕООД, ЕИК 205758499, със седалище и адрес на управление в общ. Пловдив, с. Първенец, ул. „Кубрат“ № 21, с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 5 465,51 евро, представляващи главница от неизплатени фактури, издадени на основание сключен Договор за ремонт и техническа поддръжка на МПС от 01.10.2021 г. и сума в размер на 847,32 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 19.05.2023 г. – 04.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.01.2024 г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на 01.10.2021 г. Договор за ремонт и техническа поддръжка на МПС под формата на Специални условия за предоставяне на услугите на дружество „ТРЕЛО“ ООД, неразделна част от които са Общи условия на „ТРЕЛО“ ООД. Сочи се, че ищецът е извършил нужните действия по ремонт и техническа поддръжка на МПС, като на ответника са представени фактури за плащане, както следва: фактура № 050939 от 12.05.2023г. на обща стойност 845,98 евро и падеж за плащане 19.05.2023г.; фактура № 050930 от 13.05.2023г. на обща стойност 1430,71 евро и падеж за плащане 20.05.2023г.; фактура № 002286 от 18.05.2023г. на обща стойност 1845,95 евро и падеж на плащане 25.05.2023г.; фактура № 060214 от 31.05.2023г. на обща стойност 1342,87 евро и падеж на плащане 07.06.2023 г. Изложено е, че към датата на предявяване на исковата 1 молба дължимите суми по издадените фактури не били заплатени от ответника.

Наведени са твърдения, че върху сумата по всяка фактура се дължи законна лихва за забава, както следва:

Ф-ра

№ номер

1 050939

2 050930

3 002286

4 060214

ОБЩО:

Падеж

Главница Г лавница Мораторна лихва

Дата на лв. лв. изд. евро

12.05.2023г.19.05.2023г. 845,98

1654.59

134.80

13.05.2023г.20.05.2023г. 1430,71

2798,23

227,09

18.05.2023г.25.05.2023г. 1845,95

3610.36

287.28

31.05.2023г.07.06.2023г. 1342,87

2626,43

198.15

5465,51 10689,61

847,32

Претендират се и разноските в настоящия процес, както и в процеса по издаване на обезпечителна заповед.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, въпреки надлежното връчване на ответника на препис от отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 258 във връзка с чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 258 във връзка с чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е разпределено да докаже сключването на договор за изработка, условията по договора, изпълнение от ищеца на поръчаното, падеж и размер на задължението. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването на валидно главно парично задължение, във връзка с което се дължи заплащане на законна лихва за забава за период и размер, посочен в исковата молба.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил търсените суми пари.

Не са налице факти и обстоятелства, които се признават от страните, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

По главния иск:

От приобщения по делото доказателствен материал се установява, че страните са сключили на 01.10.2021 г. Договор за ремонт и техническа поддръжка на МПС под формата на Специални условия за предоставяне на услугите на дружество „ТРЕЛО“ ООД, неразделна част от които са Общи условия на „ТРЕЛО“ ООД, който договор има характер на рамков договор. По договора ищецът е извършил определена работа за ответника по четири възлагания от ответника. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора и отделните възлагания, за което обстоятелство макар и да не се сочат доказателства от ищеца, същото не е спорно между страните предвид изложеното правно становище от ответника в проведеното открито съдебно 2 заседание на 20.01.2025 г. Макар и ответникът да не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, същият може да навежда правни доводи по съществото на спора, понеже само фактическите такива са му преклудирани с изтичане на срока за отговор на исковата молба. От изложеното от ответника в горепосоченото открито съдебно заседание се установява, че ответникът не оспорва изпълнението на извършената от ищеца работа. Следователно съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и отделните възлагания.

Падежът и размерът на задълженията се установява от приложените по делото данъчни фактури, които не са оспорени от ответника, предвид изложеното от същия становище в последното открито съдебно заседание.

Съдът ги кредитира, че отразяват стойността на възнаграждението, определено от страните. Друг е въпросът, свързан с оспорването от ответника, че е платил на ищеца по първите три фактури – за доказване на това оспорване следва да се съберат доказателства за плащане, а това е преклудирано за ответника, който и в открито съдебно заседание не изложи основания по чл.

147 от ГПК за представяне на такива доказателства.

Въпреки че беше разпределено с доклада по делото в тежест на ответника да докаже, че е заплатил търсените суми, същият не успя да го докаже, поради което съдът счита, че търсените суми са останали незаплатени.

Съдът намира, че исковата претенция за главница е основателна и е доказана по основание и размер.

По акцесорния иск:

На основание чл. 303а от ТЗ се дължи законна лихва за забава на парично задължение. Не се оспорва от ответника, че фактурите са получени от същия, като в подкрепа на това са приложени електронния съобщения (имейли), които доказват получаването на фактурите. Във всяка фактура е посочен падеж на главното задължение, след която дата се начислява законна лихва за забава.

Размерът на вземането за законна лихва за забава върху главниците за процесния период се изчислява от съда посредством онлайн калкулатора на НАП за законна лихва (https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html).

В тази връзка съдът установи следните размери на дължимост на законната лихва и за процесния период: