Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10211 от 20.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40552/2021
Вид
Определение № 10211
Подписан
20.04.2022
В сила
20.04.2022
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10211 гр. София, 20.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110140552 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 25169/09.07.2021 г. /с дата на пощенско клеймо 06.07.2021 г./, предявена от „/..../“ ЕАД /към настоящия момент с търговско наименование /..../ ЕАД/ срещу Б. АС. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД и чл.

342 ТЗ за сумата от общо 316,21 лева, представляваща главница за неплатени месечни абонаменти, ползвани услуги и лизингови вноски, за които са издадени фактури № № 7264084666/01.11.2017 г., **********/01.12.2017 г. и 7268087036/01.02.2018 г. за която на 20.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, формирана, както следва: 1 / сумата от 52,01 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси и дължими лизингови вноски за отчетен период 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г., за мобилен номер *** по договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г. и сключени към същия договор допълнителни споразумения от 09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.; по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, ведно със законна лихва върху включените в горепосочената сума главници, считано от 24.07.2019 г. до окончателното им изплащане; 2/ сумата от 57,38 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси и дължими лизингови вноски за отчетен период 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г., за мобилен номер *** по договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г. и сключени към същия договор допълнителни споразумения от 09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.; по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, ведно със законна лихва върху включените в горепосочената сума главници, считано от 24.07.2019 г. до окончателното им изплащане; 3/ сумата от 206,82 лева, представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, ведно със 1 законна лихва върху горепосочената сума главници, считано от 24.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че исковата молба в частта за сумата от 52,01 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси и дължими лизингови вноски за отчетен период 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г., за мобилен номер *** по договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г. и сключени към същия договор допълнителни споразумения от 09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.; по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, следва да бъде оставена без движение. В исковата молба се сочи, че във фактура № 7264084666/01.11.2017 г. са включени суми, както следва: 1/ сумата от 44,99 лева, представляваща дължима месечна абонаментна такса за отчетен период 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г., за мобилен номер *** по договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г. и сключени към същия договор допълнителни споразумения от 09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.; 2/ сумата от 11,49 лева, представляваща лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black за отчетен период за отчетен период 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г. по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black. Същевременно са изложени твърдения, че с надвнесено от ответника плащане по задължения за предходен отчетен период е погасена част от общо дължимата по фактура № 7264084666/01.11.2017 г. сума от 56,48 лева, а именно 4,47 лева, като остава дължима сума в общ размер от 52,01 лева, без да е посочено кои от горепосочените вземания, включени във фактура № 7264084666/01.11.2017 г. са погасени с извършени плащания.

Във връзка с горното на ищеца следва да бъдат дадени указания, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с нарочна молба с препис за насрещната страна, да уточни претенцията за сума в общ размер от 52,01 лева по фактура № 7264084666/01.11.2017 г., като посочи конкретно вземанията, които са погасени с плащането в размер от 4,47 лева, включени във фактура № 7264084666/01.11.2017 г.

Независимо от горното и за процесуална икономия, съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Възраженията на ответника, чрез назначения му в производството по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат С.П. от САК, касаещи редовността на исковата молба са неоснователни. По делото е представено пълномощно, с което адвокат З.Ц. е упълномощен да представлява ищеца в производството. По аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. делот № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания.

Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на 2 мнимо представлявания. Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална недействителност на упълномощителната сделка.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил доказателствено искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза без да е конкретизирал задачите на същата, поради което произнасянето по искането следва да бъде отложено за откритото съдебно заседание, като следва да бъдат дадени указания на ищеца, в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, да посочи задачи, на които желае да отговори вещото лице по исканата експертиза.

Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 42513/19 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.

Искането на ответника, чрез назначения му в производството по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат С.П. от САК, с правно основание чл. 183 ГПК, да бъде задължен ищецът да представи в оригинал или официално заверен препис: договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г.; допълнително споразумение № 011339043 от 09.03.2017 г. към договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г.; допълнително споразумение № 014024653 от 12.07.2017 г. към договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г.; фактура № 7264084666/01.11.2017 г.; фактура № **********/01.12.2017 г. и фактура № 7268087036/01.02.2018 г., е допустимо и основателно и следва да бъде уважено. Следва да бъде задължен ищецът, в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, да представи в оригинал или официално заверен препис горепосочените документи, като на основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК се укаже на ищеца, че при неизпълнение на указанията, т.е. ако не представи оригинал или официално заверен препис на горепосочените документи, то същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Искането с правно основание чл. 183 ГПК в останалата част, следва да се отхвърли.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 25169/09.07.2021 г.

/с дата на пощенско клеймо 06.07.2021 г./, предявена от „/..../“ ЕАД /към настоящия момент с търговско наименование /..../ ЕАД/ срещу Б. АС. Т..

УКАЗВА на ищеца „/..../“ ЕАД /към настоящия момент с търговско наименование /..../ ЕАД/, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с нарочна молба с препис за насрещната страна, да уточни претенцията за сума в общ размер от 52,01 лева по фактура № 3

7264084666/01.11.2017 г., като посочи конкретно вземанията, които са погасени с плащането в размер от 4,47 лева, включени във фактура № 7264084666/01.11.2017 г., както и да посочи изрично кои вземания по фактура № 7264084666/01.11.2017 г. са останали непогасени, респективно се претендират в настоящото производство и на каква стойност е всяко от вземанията, включено в горепосочената фактура, чиято дължимост се иска да бъде установена в настоящото производство.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА В ЦЯЛОСТ И В

СРОК исковата молба в частта за сумата от 52,01 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси и дължими лизингови вноски за отчетен период 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г., за мобилен номер *** по договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г. и сключени към същия договор допълнителни споразумения от 09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.; по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, ще бъде върната, а производството в тази част – прекратено.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2022 г. от 10:15 часа, за когато да се призоват страните.

ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

В исковата молба се твърди, че между „/..../“ ЕАД /към настоящия момент с търговско наименование /..../ ЕАД/ и ответника са сключени следните договори: договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г.; допълнително споразумение № 011339043 от 09.03.2017 г. към договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г.; допълнително споразумение № 014024653 от 12.07.2017 г. към договор за мобилни услуги № 613420368 от 30.06.2015 г. и договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black. Ответникът ползвал предоставяните от ищцовото дружество мобилни услуги, но не изпълнил точно своите парични задължения, за които били издадени съответни три броя фактури, а именно фактура № 7264084666/01.11.2017 г.; фактура № **********/01.12.2017 г. и фактура № 7268087036/01.02.2018 г. Поддържа се, че че с надвнесено от ответника плащане по задължения за предходен отчетен период е погасена част от общо дължимата по фактура № 7264084666/01.11.2017 г. сума от 56,48 лева, а именно 4,47 лева, като остава дължима сума в общ размер от 52,01 лева. Същевременно по фактура № 7268087036/01.02.2018 г. се претендира единствено сумата от 206,82 лева, представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, но не и сумата от 314,25 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги за мобилен номер ***. Излагат се съображения, че съгласно договора и Общите условия 4 при незаплащането на фактури за ползване на мобилни услуги в срок, „/..../“ ЕАД /към настоящия момент с търговско наименование /..../ ЕАД/ има правото да прекрати едностранно договора. Сочи се, че поради неизпълнение на ответника по договорите и на основание чл. 12 от Общите условия на оператора е била обявена предсрочна изискуемост на дължимите лизингови вноски по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си, поради което е изпаднал в забава. Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано частно ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, 160 състав, но доколкото заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са били налице предпоставките по чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, то са предявени настоящите установителни искове за установяване на съществуване на вземанията, посочени по-горе, за които на на 20.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.