Решение № 378 от 22.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100602486 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски Градски съд е депозирана жалба от частния тъжител Д. Г.

М.,чрез упълномощените му повереници, срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 97 състав от 16.12.2024г. по НЧХД 4387/2024г., с която подсъдимата В. Л. Д. е призната за невиновна по обвинение за извършено престъпление по чл.182,ал.2;вр.чл.26,ал.1 НК.

С коментираната присъда подсъдимата Д. е призната за невиновна и оправдана за това, че в периода от 03.02.2024г. до 18.02.2024г. в гр.София, ж.к.“*********, в условията на продължавано престъпление, като родител не изпълнила решение № 228555, от 30.09.2019г. по гр.д.№ 65272/18г. на СРС, влязло в сила на 08.12.2022г. относно режима на лични контакти на Д. Г. М. с децата му К. Д. М.а, В.Д. М. и М.Д. М., като не му предала децата К., В. и М. на следните дати: на 03.02.2024г., на 04.02.2024г., на 17.02.2024г. и на 18.02.2024г.

С въззивната жалба се претендира отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата Д. да бъде призната за виновна и 1 осъдена по така поддържаното срещу нея обвинение по чл.182,ал.2;вр.чл.26,ал.1 НК. Повереникът на частния тъжител обосновава това си искане с изнасяне на твърдения за необоснованост на атакуваната присъда и с посочване на съображения ,в които се изразява, според него, неправилната оценка на доказателствената съвкупност като коментира показанията на разпитаните свидетели и заключението на КСППЕ. Навеждат се доводи за неправилно кредитиране на показанията на посочените от подсъдимата свидетели и отхвърляне достоверността на показанията на свидетелите, допуснати до разпит по инициатива на частния тъжител.

Изразява се становище,че в резултат на тези нарушения,допуснати от първоинстанционният съд при анализа на доказателствената съвкупност, била приета за установена некоректна фактическа обстановка, което довело и до неправилно приложение на материалния закон относно липсата на съставомерни признаци на състава на чл.182,ал.2; вр. чл.26 , ал.1 НК.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител поддържа доводите за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, изложени във въззивната жалба,както и искането за нейната отмяна и постановяване на нова, с която Д. да бъде признат за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение.

Частният тъжител Д. М. редовно призован, се явява в съдебното заседание и взема лично участие във въззивното съдебно производство, като поддържа изцяло претенцията, отправена от неговия повереник.

Защитникът на подсъдимата Д. намира първоинстанционния акт за правилен и законосъобразен и моли същия да бъде потвърден изцяло,като претендира присъждане на сторените от подсъдимата пред въззивния съд разноски.

Подсъдимата Д. подкрепя становището на защитника си и при упражняване правото си на последна дума изразява становище за потвърждаване на присъдата на районния съд.

Въззивният съдебен състав след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства прецени, че жалбата е допустима,но по същество неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда – потвърдена.

При извършения собствен анализ на събраните в хода на 2 първостепенното съдебно производство доказателствени източници, настоящият съдебен състав достигна до фактическа обстановка, сходна с възприетата от контролирания съд, а именно:

Частният тъжител Д. М. и подсъдимата В. Д. съжителствували заедно на съпружески начала до 2017г.,когато се разделили. При това съжителство между тях се родили децата им К. Д. М.а с ЕГН **********, В.Д. М. с ЕГН ********** и М.Д. М. с ЕГН **********. През 2018г. между М. и Д. възникнали конфликтни отношения, породени от възникнал спор за начина на осъществяване на контакти между М. и едно от децата им-В.. През същата 2018г. по искова молба от подсъдимата Д. било образувано гражданско дело № 65272/18г. пред Софийски районен съд с предмет упражняване на родителските права върху трите им деца и определяне режим на лични контакти с тях. Гражданското дело приключило с решение № 228555, от 30.09.2019г., което влязло в сила на 08.12.2022г. С това влязло в сила съдебно решение родителските права върху трите малолетни деца били предоставени на тяхната майка-подсъдимата Д., а на баща им- частния тъжител М., бил определен режим за осъществяване на лични контакти с тях. Съобразно това съдебно предписание М. следвало да взема децата от дома на майка им всяка първа и трета събота и неделя в месеца , за времето от 08,00 часа до 18,00 часа/без преспиване за В. и М. и с преспиване за К./, както и един ден от седмицата-сряда, за времето от 18,00 часа до 20,30 часа, като следвало да ги връща пак в дома на тяхната майка Д.. През цялата 2023г., след влизане на съдебното решение в сила, частния тъжител М. не проявил инициатива да упражни правата си за осъществяване на лични контакти с трите си деца, които реално не бил виждал от 2018г. Същевременно през 2023г. подсъдимата Д. няколкократно потърсила съдействие от дирекция „Социално подпомагане“ при район Люлин в гр.София с искане за организиране и провеждане на опознавателни срещи между частния тъжител М. и трите му деца.

Положените от социалните работници усилия за организиране и провеждане на такива срещи не дали резултат, тъй като отправяните към М. покани неизменно били отклонявани от него. На 02.02.2024г. подсъдимата В. Д., заедно с трите си деца и свидетеля Я.А. заминали за град Враца, където останали до 04.02.2024г., когато се прибрали в жилището си в гр.София, ж.к.“*********. Междувременно на 03.02.2024г./събота/, около 08,00 часа,без предварително да осъществи връзка с подсъдимата Д., за да я уведоми,че ще 3 упражни правото си на личен контакт с децата си, частния тъжител М., придружаван от свидетелите П. и Д., отишъл пред дома на Д., намиращ се на горния адрес. М. позвънил на няколко пъти в дома на Д. по домофонната уредба на жилищния вход и след като не успял да осъществи контакт с живущи там си тръгнал заедно с двамата свидетели,които го придружавали.

На 04.02.2024г./неделя/, около 08,00 часа, М. отново без опит за предварителен контакт с подсъдимата, отишъл пред дома на Д., придружаван от св.Д. и от св.В., позвънил на няколко пъти по домофонната уредба и след като не се свързал с никой от живущите там си тръгнал. По идентичен начин, без предварително да уведоми подсъдимата Д., частния тъжител М. се опитал да осъществи личен контакт с децата си и на 17.02.2024г./събота/ и на 18.02.2024г./неделя/. На всяка от посочените две дати,около 08,00часа, М.,придружаван от свидетелите П., Д. и В., отивал до жилището, обитавано от Д. и трите им деца, осъществявал позвънявания по домофонната уредба на входа в апартамента на Д. и след като не успявал да осъществи връзка с подсъдимата или с някое от трите им деца, които били в жилището, си тръгвал.

При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е обсъдил задълбочено/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и способи за доказване: обясненията на подсъдимата Д. ; показанията на свидетелите П., Д., В., А., Д., , Т. и К. М.а, писмени доказателства –копия от съдебно решение, социални доклади,материали по преписки на ДСП, фискални бонове, справка за съдимост, способи за доказване – КСППЕ.

Въззивният съд преценява , че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал , като споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.

Показанията на свидетелите П., Д. и В. , в качеството им на очевидци на поведението на частния тъжител М., са носители на пряка доказателствена информация за времето /датите/ и мястото на предприетите от него действия за осъществяване на лични контакти с децата си в периода от 03.02.2024г. до 18.02.2024г., за извършваните позвънявания по домофонната уредба в жилището на подсъдимата; за липсата на отговор на тези позвънявания от страна на Д., поради което М. не успявал да упражни тези си права и да вземе 4 малолетните си деца от дома на майка им. В тези им части показанията на тримата свидетели са еднопосочни, последователни и не се опровергават от другия доказателствен материал. Правилно районния съд не е кредитирал показанията на свидетелите П., Д. и В. в частта им, в която същите изнасят твърдения за правени от частния тъжител безуспешни опити за осъществяване на комуникация с подсъдимата Д. през 2023г. и през инкриминирания период с цел уведомяването й за времето и мястото на упражняване на личните му контакти с децата,както и за полагани от него усилия да реализира това си право. В тези им части показанията на коментираните свидетели, от една страна са лишени от конкретика и категоричност, а от друга се опровергават не само от другите гласни доказателства, но и от писмените такива, закрепени в приложените по делото материали от водените от ДСП преписки,касаещи същите тези страни и обстоятелства, и сочещи на значително по-малка заинтересуваност от страна на М. и инициативност от негова страна към срещи с децата му, от тези декларативно заявявани от свидетелите П., Д. и В..

От показанията на свидетелите А. и К. М.а, както и от обясненията на подсъдимата Д., еднопосочно се обосновават обстоятелствата, касаещи тяхното/на подсъдимата и трите деца, а и на св.А./ отсъствие от обитаваното съвместно от тях жилище в гр.София,ж.к.“Люлин“ в периода от 02.02.2024г. до 04.02.2024г., поради заминаването им в гр.Враца, както и присъствието им на инкриминирания адрес ,около 08,00 часа, на всяка от датите 17.02.2024г. и 18.02.2024г. Показанията на свидетелите А. и К. М.а,както и обясненията на подсъдимата Д. ,в частта им, в която същите изнасят информация за своето присъствие в жилището им, на 17 и 18.02.2024г., за липсата на възприети от тях позвънявания по домофонната им уредба, както и на знание за присъствието на частния тъжител М. пред жилищния блок, за да вземе децата, съобразно предписанията на съдебното решение, се оценяват и от въззивния съд, като достоверен доказателствен източник. И в тази им част показанията на горепосочените свидетели и обясненията на подсъдимата, са еднопосочни, последователни и непротиворечиви помежду си. Наред с това коментираните гласни доказателства не се опровергават от други доказателствени източници.

Приетите и от районния съд обстоятелства относно установения към инкриминирания период режим за осъществяване на лични отношения между 5 частния тъжител М. и трите му деца се обосновават категорично от приложеното по делото копие от съдебно решение № 228555, от 30.09.2019г., което влязло в сила на 08.12.2022г. Непротиворечиво от приложените по делото копия на социални доклади и материали по преписки, водени от ДСПЛюлин по молби от подсъдимата, се установяват обстоятелствата ,касаещи предприетите от Д. действия за организиране и провеждане на опознавателни срещи между децата й и техния баща М. през 2023г., осъществяваните от социалните работници мероприятия в тази връзка и липсата , на каквото и да е съдействие от страна на М..

Заключението на извършената в хода на съдебното производство КСППЕ на К. М.а обосновават обстоятелствата, касаещи психичното й състояние- за запазено психично здраве, за липса на „разстройство на личността или болестна промяна на личността“, за липса на нарушения в мисловния процес, интелекта, паметта и емоциите й, за налична и запазена у К. М.а свидетелска годност-да възприема събитията,да ги запамети и правилно да ги възпроизведе, които способности не се накърняват от малолетната й възраст.