Акт от 06.03.2023, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13 гр. Габрово, 06.03.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 239 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба от И.Б.В. *** против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 година за кампания 2019 година и за установяване на публично държавно вземане с № 01-6500/2689#6 от 11.11.2022 година, подписано от зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен и необоснован, издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на българското и общностното право, както и при неспазване на предписанията на процесуалния закон – АПК.

Жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че не е подала заявление за плащане за кампания 2019 година, която е петата година от поетия от нея ангажимент; намира за неправилна претенцията към нея за възстановяване на 100 % от изплатеното ѝ подпомагане за 4-те години на изпълнение на ангажимента, като счита, че дължи възстановявяне само на 20 % от изплатената финансова помощ; оспорващата намира, че в нарушение на процесуалния закон в оспорения акт са заложени алтернативно 2 санкции, като едната включва в себе си другата; навеждат се доводи за липса на фактически основания за издаване на оспорения акт, липса на мотиви, липса на правилно формирано волеизявление на административния орган в акта. Прави се искане за отмяна на оспорения акт.

В открито съдебно заседание оспорващата И.В. не се явява и не се представлява. В депозирано по делото писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат – се развиват доводи в насока основателност на оспорването, поддържа се искането по същество за отмяна на оспорения акт, претендира се присъждане на направените разноски, във връзка с което се представя договор за правна защита и съдействие /л. 228-230/; депозирана е и писмена защита, в която са развити подробни доводи за основателност на оспорването, придружена със списък на разноските /л. 234-237/.

Ответната страна зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ, по съображения, подробно развити в депозирана по делото писмена защита /л. 238-240/.

В хода по същество се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и се прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспореният акт е връчен лично на жалбоподателката на 22.11.2022 година, видно от отбелязването върху самия акт /л. 197/, а жалбата е подадена чрез административния орган на 29.11.2022 година /л. 5/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.

146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото доказателства /л. 16-213/ се установява, че жалбоподателката И.В. е регистрирана с УРН 583923 в ИСАК, като е одобрена за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2015 година.

Жалбоподателката е подавала заявления за плащане за следващите кампании 2016, 2017 и 2018 година, като в резултат на извършените административни проверки за четирите кампании са ѝ изплатени 7 570.91 лева, който размер жалбоподателката не оспорва.

Както бе посочено по-горе, за кампания 2019 година жалбоподателката не е подавала заявление за плащане, който факт тя не оспорва, като от представените по делото доказателства се установява, че е била уведомена за необходимостта от подаване на заявление за плащане за кампания 2019 година, както и за последствията от неподаване на такова /протокол на л.

184 от делото/. С писмо изх. № 01-6500/2689 от 31.05.2021 година /л. 191/ жалбоподателката е била уведомена за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019 година предвид установеното неподаване на заявление за плащане за посочената кампания. Жалбоподателката В. е подала възражение с вх. № 01-6500/2689 от 07.06.2021 година /л. 199/.

С писмо изх. № 01-6500/1790 от 26.03.2021 година /л. 189/ жалбоподателката е била уведомена, че представените до момента от нея сертификационни писма, посочени в писмото, не удостоверяват произведена биологична продукция, като е предупредена, че при неотстраняване на допуснатите пропуски, Фондът може да прекрати биологичния ангажимент. За необходимостта от представяне на сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция, жалбоподателката е била уведомявана и преди – писмо от 16.08.2019 година на л. 188 от делото.

С писмо изх. № 01-6500/2689#3 от 23.09.2022 година жалбоподателката е уведомена за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент и полученото финансово подпомагане /л.

193 гръб – л. 194/, като в предоставения ѝ срок жалбоподателката В. е подала възражение с вх. № 01-6500/2689#5 от 13.10.2022 година /л. 209-210/.

Последвало е издаване на процесния Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 година за кампания 2019 година и за установяване на публично държавно вземане с № 01-6500/2689#6 от 11.11.2022 година, подписано от зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” /л. 196-197/. Актът е издаден на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 4 и ал. 4, т. 1 и т. 2, б. „в“, както и чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 година за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, чл. 165 и 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 20а, ал. 1 от

ЗПЗП.

С оспорения акт е прекратен ангажиментът на И.В. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 година и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 година в размер на 7 570.91 лева. В мотивите на оспорения акт е посочено, че ангажиментът по мярка 11 „Биологично земеделие“ се прекратява по 2 причини: 1./ На основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 година – поради неспазени изисквания на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредбата, а именно сертификатът да удостоверява произведена биологична продукция, поради което кандидатът следва да възстанови 100 % от получената до момента сума в съответствие с чл. 15, ал.

4, т. 1 от Наредбата, и 2./ на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 година – поради неподадено заявление за плащане през 5-тата година от ангажимента, а именно за кампания 2019 година, поради което кандидатът следва да възстанови 20 % от изплатената до момента сума, които се равняват на 1514.19 лева, в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „в“ от Наредбата.

Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020, финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 година за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 година биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като в ал. 2 на същата разпоредба /в редакцията към момента на поемане на ангажимента - ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г./ е предвидено, че срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“ а през всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“. Основните задължения на подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направление „Биологично растениевъдство“, са нормативно уредени в чл. 33-34 от Наредбата, като в разпоредбите на чл. 15, ал. 1-3 от същата Наредба са посочени основанията и условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент.

Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата /в редакцията към момента на издаване на оспорения акт - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г./, която разпоредба е посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, Държавен фонд „Земеделие“ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Последните сочат задължението на подпомаганите по т. 2 – до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът удостоверява произведена биологична продукция; по т. 3 – да предоставят документите по т.

2 и 5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент и/или ДФЗ – РА, може да използва информацията от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз; по т. 5 - за площите/животните/пчелните семейства по чл. 6, ал. 4 и 6 до края на ангажимента поне веднъж да получат сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът удостоверява произведена биологична продукция. Въз основа на посочените разпоредби следва извод, че законът регламентира като материалноправна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин биологичен ангажимент - в случая по направление „Биологично растениевъдство,“ когато в рамките на периода на ангажимента – от първото одобрено заявление до 30 октомври на петата година от ангажимента бенефициерът не получи или представи сертификат или писмено доказателство за съответствие с правилата на биологично производство, удостоверяващо произведена биологична продукция. Задължението за получаване на сертификата/писменото доказателство е това да стане най-малко веднъж или поне веднъж до края на ангажимента, а задължението за представяне по т. 3 е относимо към годината на издаване на самите документи, т.е. ограничено е в годината, в която са издадени. Това задължение е съществувало и към датата на поемане на ангажимента от подпомаганото лице, а именно през 2015 година, като разликата в текста на разпоредбите е налице единствено по отношение на срока, в който лицата е следвало да се снабдят с писмено доказателство или сертификат, като в старата редакция към 2015 година този срок е бил до 30 септември на петата година от ангажимента, докато в редакцията, която е в сила от 27.09.2019 година, този срок е удължен до 30 октомври на петата година от ангажимента.

Разпечатката съдържа 29 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d28e087-38d6-454f-90d8-b83c07ce2502