Решение № 1209 от 28.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1209 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20231000501753 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258-273 във връзка с чл. 294 от ГПК.

С решение № 50062 от 21.06.2022 г. по гр. д. № 3284/2022 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, е отменено Решение № 479 от 06.04.2022 г. по гр. д. № 2415/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, 7-ми граждански състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София със задължителни указания по приложението на закона.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищцата Б. Л. В., ЕГН ********** срещу Решение № 13 от 01.06.2020 г. по гр. д. № 472/2019 г. по описа на Окръжен съд – Видин, Гражданско отделение, с което е бил отхвърлен предявеният от ищцата срещу ответника „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД, ЕИК 106623546, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева и имуществени вреди в размер на 5 665 (пет хиляди шестстотин шестдесет и пет) лева.

С обжалваното решение и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , Окръжен съд – Видин е осъдил ищцата Б. Л. В., ЕГН **********, да заплати на ответника „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД, ЕИК 106623546 , сума в размер на 4 750 (четири хиляди седемстотин и петдесет) лева , 1 представляващи съдебни разноски по делото.

Във въззивната жалба са наведени възражения за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение, доколкото същото било постановено при нарушение на материалния закон, от една страна, а от друга е наведено възражение и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество, фактическите и правни изводи на Окръжен съд – Видин се оспорват с твърдения, основаващи се на установеното здравословно състояние на ищцата при прегледа й в Република Италия и изследванията там, ведно с отразеното в назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р М. М. (по отношение на заключението, че пластика на маншона трябвало да бъде комбинирана с артропластика, което е направено едва при втората операция във ВМА-София). Същевременно по делото били налице данни, че д-р Х. Г. (опериращият ищцата по време на операцията в ПЧМБАЛ-Враца) не бил запознат и не взел предвид ЯМР, направен в Република Италия, доколкото не е описал установените от него находки в предоперативната документация или в оперативния протокол. Не само това, но липсвало физиолечение (макар да било част от алгоритъма на лечение на този вид увреди), не били използвани напълно и възможностите на други методики за преодоляване на болковия синдром и подобряване на функциите на раменната става. Ищцата поддържа също, че липсвало нейно информирано съгласие за операцията в ПЧМБАЛ – Враца, като тя желаела артроскопска операция, но не получила от опериращия я лекар ясна и достъпна информация за здравословното си състояние и методите на евентуалното й лечение. Към възраженията за допуснати процесуални нарушения, доколкото според ищцата по делото не били събрани всички необходими доказателства, са отправени доказателствени искания за допускане на графологична експертиза и разпит на лекарите, участвали в диагностиката и лечението, съобразно искането по т.

4 на исковата молба. С развитите във въззивната жалба доводи, ищцата счита предявеният иск по чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД за напълно доказан по основание и размер, като с това моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде уважен така предявеният от нея иск.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД – ответник в първоинстанционното производство, оспорва така депозираната въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното относно депозираната въззивна жалба:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимиранo лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Окръжен съд – Видин, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е частично недопустимо. Това е така, доколкото съдържанието на първоначалната искова молба и на допълнителната (уточняваща) такава от 15.05.2019 г., преценени съвместно, сочат, че искът за имуществени вреди се явява заявен (поддържан) до размера на сумата от общо 3 635, 92 лева.

Въпреки това, първоинстанционният съд е постановил отхвърлителен диспозитив по иска за имуществени вреди за сума в размер на 5 665 лева, тоест е налице произнасяне при т. нар. „свръх петитум“. В останалата част, първоинстанционното решение се явява допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Окръжен съд – Видин правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за неоснователността на предявения иск, което е в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената съвкупност (сред която и: Магнитно-резонансна томография (МРТ) на дясната раменна става на ищцата от 09.11.2016 г.; Амбулаторен лист с № 000010 от 09.01.2017 г. за преглед на ищцата от д-р Х. Г.; Амбулаторен лист № 000044 от 16.01.2017 г. за преглед на ищцата от д-р Х. Г.; Амбулаторен лист № 000056 от 16.01.2017 г. за преглед на ищцата от д-р Х. Г.; Лист за 3 преглед на пациент в КДБ от д-р А. Г. от 17.01.2017 г.; История на заболяването с № 287 от ПЧМБАЛ – Враца от 23.01.2017 г.; Резултат от рентгенологично изследване на дясната раменна става на ищцата от 23.01.2017 г.; Резултат от рентгенологично изследване на дясната раменна става на ищцата от 26.01.2017 г.; Амбулаторен лист № 000142 от 06.02.2017 г. на ищцата от д-р Х. Г.; История на заболяването с № 531 от ПЧМБАЛ – Враца от 13.02.2017 г.; Амбулаторен лист № 000249/20.02.2017 г. на ищцата от д-р Х. Г.; История на заболяването с № 629 от ПЧМБАЛ – Враца от 21.02.2017 г.; Епикриза от ИЗ с № 629 на Неврологично отделение на ПЧМБАЛ – Враца; ЕМГ на десен горен крайник на ищцата от 22.02.2017 г.; МРТ на дясната раменна става от 01.03.2017 г. от гр. Монтана;

Епикриза от Клиника по артроскопска травматология при ВМА-София и др.) се установява, че на 09.11.2016 г. в Република Италия (при медицински преглед и след извършване на изследване с рентген и ЯМР) е констатирано, че ищ цата Б. В. страда от т.нар. „импинджмънт синдром“ („синдром на ротаторния маншон“), характеризиращ се с усещане за силна болка, затруднени движения, слабост в областта на рамото и нарушен захват на ръката. Именно с тези оплаквания, на 16.01.2017 г. ищцата е била прегледана от д-р Х. Г. (служител при ПЧМБАЛ – Враца). По предписание на последния е била проведена медикаментозна терапия, която обаче не дала обективен резултат (не облекчила болките в раменната става, нито улеснила движението на същата). Същевременно, на 17.01.2017 г. и след повторен преглед от д-р А.

Г. (служител при ПЧМБАЛ – Враца) първоначално поставената диагноза („синдром на ротаторния маншон“) е била потвърдена и заради това ищцата Б.

В. е била насочена към хоспитализация с цел провеждане на хирургическа интервенция. На 23.01.2017 г. в ПЧМБАЛ – Враца такава хирургическа интервенция е била осъществена по т.нар. „класически-открит“ метод.

Веднага след операцията в зоната на раменната става на ищцата е била поставена т.нар. „абдукционна ортеза – шина“, предназначението на която е за определен период от време да фиксира процесната става в определена позиция с оглед правилното й зарастване. В периода от 13.02.2017 г. до 20.02.2017 г. двукратно е била извършена рехабилитация на рамото, но последната не дала резултат, доколкото не подобрила двигателната способност на раменната става. На 21.02.2017 г. ищцата Б. В. е била приета в неврологичното отделение на ПЧМБАЛ – Враца с оплакване и поставена диагноза – „увреждане на междупрешленен диск в шийния отдел на гръбначния стълб“. След проведено медикаментозно лечение ищцата Б. В. е била изписана на 26.02.2017 г. с констатация за „подобрение“ и същата е била насочена към специализирана рехабилитационна терапия. Поради неотзвучаващ болков синдром и незадоволителна функция на раменната става, на 03.04.2017 г. ищцата е претърпяла втора операция във ВМА – София, осъществена по т.нар.

„артроскопски метод“.

По делото пред първоинстанционния съд е била допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице д-р М. М. – 4 специалист по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. След запознаване с медицинската документация по делото и след извършен преглед на ищцата Б. В. е установено, че преди процесната операция от 23.01.2017 г. в ПЧМБАЛ – Враца, ищцата е страдала от т.нар. „синдром на ротаторния маншон“ на рамото, който се характеризира патоморфологично с непълна руптура и хипотрофия на м. супраспинатус, частични разкъсвания и нарушение на фасциите на м. инфраспинатус и м. субскапуларис, акромиоклавикуларна артроза с ангажиране на мастната тъкан на субакромиалната тъкан, тендосиновит на дългата глава на бицепса и артроза на раменната става. По време на операцията е извършено опресняване и реинсерция на сухожилието на м. супраспинатус с два броя титаниеви анкъри; тенотомия с мекотъканна деза (реинсерция) на сухожилието на дългата глава на м. бицепс брахии; декомпресио субакромиалис и акромиопластика; дренаж с послоен шев. Установява се, че ищцата е носила е абдукционна шина от 45 градуса абдукция и е постигнато добро анатомично възстановяване на тъканите и незадоволителен резултат във функцията. Вещото лице посочва, че използваната от медицинските специалисти при ПЧМБАЛ – Враца открита оперативна методика е утвърдена в клиничната практика заедно с артроскопското лечение, като двете методики се характеризират с определени показания и усложнения. В заключението си, вещото лице е пояснило, че целта на оперативното лечение е била да се възстанови височината на пространството между акромиона и горната част на раменната глава до 1 см.