Определение № 178 от 26.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600207 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 НПК.

Образувано е по жалба на Д. С. П. (дъщеря и наследник на починалия С. П.), депозирана чрез повереника й адв. А. С., срещу определението № 218/07.03.24 г. по ч.н.д. № 376/24 г. по описа на ПлОС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство от 08.07.22 г. на ОП-Пловдив, постановено на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.

В жалбата, която е депозирана в срок, се твърди, че прокуратурата не била положила усилия за всестранно изясняване на фактическата картина на случилото се и била достигнала до едностранчиви изводи относно приложимите материалноправни норми. Не се спори, че пожарът в стая № * от ЦПЗ-*, заради който починал С. П., бил предизвикан от действията на настанените там пациенти, но при все че всички те са починали, се настоява за продължаване на разследването с оглед изясняване приноса на болничните служители и/или на трети лица за инцидента. Предлагат се насоки на конкретното разследване. В тази връзка се претендира определението да се отмени като незаконосъобразно.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстнация, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите в депозираната жалба и съображенията, изложени в обжалваното определение, прие, че жалбата не е основателна.

Решаването на спора за законосъобразността на прекратителното постановление на ОП-Пловдив от 08.07.2022г. зависи от отговора на въпроса какви са границите на съдебния контрол. С решение № 1 на Конституционния съд от 1999г. е прието, че установяването на съдебен контрол върху прекратяването на наказателното производство е съвместимо с 1 основния закон, доколкото се разпростира само върху законосъобразното осъществяване на правомощията по чл. 243, ал.1 НПК, които при приключило разследване се ограничават до оценка на конкретизираното по време, място и начин на извършване деяние и до точната индивидуализация на дееца. Съдът не може да измества прокурора по въпроси, свързани с основанията за започване на разследване за други деяния и съответно за повдигане на обвинение за тях на същите или на други лица. Според споменатата процесуална норма прокурорът прекратява наказателното производство само когато установеното деяние не съдържа признаците на престъпление или обвинението не е доказано. Следователно контролът за законособразност трябва да се вмести точно в тези граници. Противното би противоречало на Конституцията и НПК.

В конкретния случай предмет на проведеното полицейско разследване е било единствено поведението на пряко предизвикалия/те запалването на смъртоносния за четиримата обитатели на стая № * от * психодиспансер огън. Видно от съдържанието на първоинстанционната и на въззивната жалби, страните не спорят, че запалването било авторство на някой/накои от тях. При това положение и след като и четиримата са починали, прокурорът напълно законосъобразно е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК (смъртта на оживелия от пожара Б. И. е настъпила преди изясняване качеството му на наказателноотговорно лице и въпрос за повдигане на обвинение въобще не е стоял).

В рамките на очертаните по-горе контролни правомощия на съда прокурорското прекратяване на посоченото процесуално основание подлежи на потвърждаване.

Въззивната инстанция се съгласява с жалбоподателя, че не са подложени на всестранно и пълно изследване, респ. не са анализирани, обстоятелствата около спазването на съответните противопожарни правила, визирани в няколкото приложими законови и подзаконови нормативни актове. Не е коментиран дори въпросът дали е упражняван ефективен контрол (чрез съответното електронно устройство за пожароизвестяване и/или периодични наблюдения и проверки от страна на персонала) върху въведената забрана за пушене на книжни цигари по стаите, особено в аспекта на показанията на разпитаните лекари, че пациентите перманентно нарушавали забраната. Дали да се проведе разследване в тази насока, съответно дали да се привлече към наказателна отговорност някого, са въпроси, които са извън предмета на настоящото постановление, върху което се извършва съдебен контрол. Жалбоподателят греши, че съдът може да даде задължителни указания на прокуратурта да измени правната квалификация на разследваното деяние или да разследва други лица за допринесло за запалването действие или бездействие. Прокурорът именно разполага с изключителната компетентност да реши за какво точно престъпление и кого да разследва, а съдът е арбитър включително в провежданите по реда на чл. 243 НПК производства.

При съответно сезиране компетентните досъдебни органи биха се произнесли по поставените по-горе въпроси, доколкото и след приключване на съдебното производство те няма да бъдат органичени от разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 НПК. В този смисъл е 2 десетилетната константна практика на ВКС на РБ – особено ясно разискваният проблем е разгледан в Решение № 368/29.05.03г. на ВКС по н.д. № 155/03г., на Първо н.о., а също теорията – виж. л. 453 от монографията на проф. Маргарита Чинова „Досъдебното производство“, 2013г., изд. Сиела.

Първоистанционният съд явно не е съобразил пределите на своите правомощения, като е приел да се занимае с възражението за евентуално наличие на престъпление с различна правна квалификция, дори с различен обект на наказателноправна закрила. И се е произнесъл по въпроси, по които прокурорът не е оформил становище – че нямало нарушения на Медицинския стандарт „Психиатрия“, на съответните правила за обгрижване на болните на инкриминираната дата и по-специално на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на мъжкото отделение в ЦПЗ гр. *, на противопожарните правила, а също на правилата за настаняване на починалите на задължително лечение в * диспансер (отделен е въпросът, че не е изложил някакви пълноценни и разбираеми съображения и това е дало допълнителен мотив за обжалване на акта му).

Въпреки това неговото определение следва да се потвърди, след като по законосъобразен начин е решил главния въпрос, с който е бил сезиран – дали е правилно прекратяването на наказателното производство за подпалването на стая № * от ЦПЗ-*, авторство на някой/някои от четиримата, вече починали, нейни обитатели, по ЗМ № 217/19г. на *, образувано на 28.03.19г. за престъпление по чл. 330 НК.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението № 218/07.03.24 г. по ч.н.д. № 376/24 г. по описа на ПлОС, с което е потвърдено постановлението на ОП-Пловдив от 08.07.22г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 217/19г. по описа на *, постановено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3