Решение № 17247 от 07.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17247 гр. ***, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110139055 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба, подадена от В. И. С. с ЕГН **********, постоянен адрес град ***, кв. ***, съдебен адрес град ***, ул. ***, действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат Я. Ч.. Ищецът твърди, че той и ответникът И. А. С. са съсобственици при равни квоти на лекия автомобил марка и модел ,,Опел Антара” с рег. номер ***. Съсобствеността възникнала по наследство от Бонка А. С., която починала през 2010 г. Още със закупуването на лекия автомобил наследодателката го предоставила на В. И. С. за управление и ползване, което продължавало и до деня на предявяването на исковата молба. Така от 2007 г. В. И. С. поддържал автомобила, полагал всички необходими грижи за него, като извършвал годишни технически прегледи, необходими ремонти, закупувал винетки, заплащал данъци и сключвал задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност”. Анализира свидетелските показания по предходно дело, водено между същите страни. Твърди, че през периода 2018 – 2023 г. общият размер на тези разходи възлиза на 11 439 лева и 75 стотинки. Иска от съда да осъди И. А. С. да му заплати сумата 5 720 лева, заплатена за поддържането на съсобствената вещ, ведно със законната лихва за забава от 11. 07.

2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И. А. С. с ЕГН **********, постоянен адрес град ***, ул. ***, съдебен адрес град ***, ул. ***, действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат С. А.. Намира, че исковата молба е нередовна, защото В. И. С. не бил посочил периода, за който се претендират разходите, нито конкретизира какви точно разходи попадат в общата сума 5 720 лева. На следващо място, развива доводи за неоснователност на предявения иск.

Признава, че между страните е възникнала съсобственост върху автомобила въз основа на наследяване. Изтъква, че всички разходи са били заплащани от В. И. С., защото само той е ползвал съсобствената вещ от 2007 г. насетне. Съответно всички 1 застраховки и ремонти върху вещта са последица от ползването или служенето с нея.

Освен това отрича извършените през периода 2018 - 2023 г. ремонти да са били необходими. Твърди, че те всъщност са били свързани с отстраняването на вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортни произшествия, причинени виновно от В.

И. С.. Отрича да е бил канен да заплаща суми, свързани с ползването на автомобила.

Прави евентуално възражение за погасителна давност за сумите за заплатени данъци за периода 2010 - 2016 г. Оспорва анализата на свидетелските показания по друго дело, направена с исковата молба. Иска от съда да отхвърли изцяло предявения от В. И. С. иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от И. А. С.. Твърди, че по предходното водено между страните дело с отговора на исковата молба е заявил искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената вещ в размер на 200 лева на месец. Поддържа, че няма пречка това волеизявление да бъде отправено с исковата молба или с отговора на исковата молба при спор за собственост, като се позовава на казуална съдебна практика. Излага доводи, че въпреки така отправеното волеизявление В. И. С. така и не му е предоставил ползването на съсобствената вещ. Ето защо иска от съда на осъди В. И. С. да му заплати сумата в размер на 3 400 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването през периода 01. 04. 2023 г. - 31. 08. 2024 г. на лекия автомобил марка и модел ,,Опел Антара Enjoy 2.4 DT” с рег. номер ***, рама ***5, двигател ***. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещна искова молба от В. И.

С.. Намира насрещният иск за процесуално допустим, но го оспорва като неоснователен. Изтъква, че си е служил с общата вещ със знанието и без противопоставянето на И. А. С.. Твърди, че е отправил покана до И. А. С. да използва и участва в поддържането на лекия автомобил. Изтъква, че съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС общата вещ трябва не само да се ползва от един от съсобствениците, но и наред с това този съсобственик да е лишил останалите от възможността. Твърди, че щом не са създадени пречки за ползването, то обезщетение не се дължи. Поради тези съображения иска от съда да отхвърли насрещния иск. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 87, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Както първоначалната, така и насрещната искови молби са подадени от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и след отстраняване на нередовности във връзка с дължимата държавна такса, се явяват редовни съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК.

Съдът е сезиран с първоначален осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, във връзка с който И. А. С. е направил евентуално възражение за погасителна давност с правно основание чл. 110 ЗЗД. Ответникът по първоначалния иск И. А. С. е предявил насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС.

При така наведените от страните твърдения като безспорни и ненуждаещите се от доказване следва да се приемат следните обстоятелства:

1. ч е страните по делото са съсобственици при равни квоти на лекия автомобил марка и модел ,,Опел Антара Enjoy 2.4 DT” с рег. номер СА *** МВ, рама ***5, двигател ***;

2

2. процесният лек автомобил е бил ползван и поддържан през периода 2007 г. – 2023 г. от В. И. С..

В тежест на В. И. С. е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е сторил разноски във връзка с ползуването и поддържането на лекия автомобил марка и модел ,,Опел Антара Enjoy 2.4 DT” с рег. номер СА ***МВ, рама ***5, двигател ***, наличието на основание за спиране или прекъсване на течението на погасителната давност за разходите за заплатените от него данъци, както и че е предоставил ползуването (ключовете от автомобила) на И. А. С.. В тежест на И. А. С. е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е отправил писмено поискване до В. И. С. за ползуването на лекия автомобил марка и модел ,,Опел Антара Enjoy 2.4 DT” с рег. номер СА ***МВ, рама ***5, двигател ***, че това писмено поискване е било получено от В. И. С. най-късно на 01. 04. 2023 г., както и размерът на среднопазарния наем на автомобила.

От всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка.

Страните в настоящото производство са съсобственици на лек автомобил марка и модел ,,Опел Антара Enjoy 2.4 DT” с рег. номер СА *** МВ, рама ***5, двигател *** (процесния автомобил) на основание наследствено правоприемство при равни квоти по 1/2 идеална част от вещта. От момента на закупуването на автомобила през 2007 г. от общата наследодателка на страните Бонка А. С. до датата на подаване на първоначалната искова молба по настоящото производство (13. 07. 2023 г.) процесният автомобил е бил ползван и поддържан от първоначалния ищец (ответник по насрещния иск) В. И. С.. Същият е заплащал публичните задължения (данъци и такси) във връзка с правото на собственост върху превозното средство, както и застрахователните премии по задължителната застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”. Тези обстоятелства са подкрепени с приложените по делото писмени доказателства – разписки за платени данъци и такси и за платени застрахователни премии. Между страните по настоящото производство е имало и друго гражданско дело, приключило с влязло в сила решение № 9752/08. 06. 2023 г. по гр. дело № 5936/2023 г., по описа на СРС, 40-и състав, с което е отхвърлен искът на В.

И. С. по чл. 80, ал. 1 ЗС същият да бъде признат за едноличен собственик на процесния автомобил на основание придобивна давност. В хода на цитираното дело е установено, че В. И. С. не е манифестирал по явен и недвусмислен начин спрямо И. А.

С. намерение да свои съсобствения автомобил, респективно че ищецът по предявения иск не е преобърнал държането на чуждите идеални части във владение и не е станал едноличен собственик на основание придобивна давност на съсобствената вещ.

По настоящото гражданско съдопроизводство се установява, че в периода, в който В. И. С. е използвал процесния автомобил, са били извършвани множество ремонти във връзка със смяна на части и подмяна на консумативи по превозното средство. Част от тези ремонтно-възстановителни дейности са били необходими във връзка с поддържането на вещта в годно техническо състояние. Извършването на тези ремонтни дейности по автомобила е било наложително и поради нормалната амортизация на вещта. Друга част от извършената смяна на части от превозното средство обаче е била необходима поради настъпило пътнотранспортно произшествие 3 с процесния лек автомобил – извършените ремонтно-възстановителни дейности, за които са издадени фактура № ***/06. 07. 2018 г. (на стойност 1 130 лева и 51 стотинки), респективно фактура № ***/02. 03. 2022 г. (на стойност 3 046 лева) не представляват текущи ремонти, резултат от нормалната експлоатация и амортизация на автомобила, а са вследствие от настъпило събитие – пътнотранспортно произшествие. Този извод се потвърждава от експертните заключения на двете вещи лица по назначените първоначална и повторна автотехническа експертиза.

Обстоятелството, че в предшестващ образуването на настоящото производство момент е имало реализиран пътен инцидент с процесния автомобил се потвърждава и от свидетелските показания на свидетелката Д. В.а С. – дъщеря на първоначалния ищец и първа братовчедка на първоначалния ответник. Изложеното от нея в хода на разпита, проведен в открито съдебно заседание, по начало следва да се цени с особена внимателност предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК. Свидетелката заявява, че знае, че баща й (В. И. С.) е претърпял пътнотранспортно произшествие с автомобила. Същото се е случило след 2019 г. Това обаче е неблагоприятен факт за страната, в чиято полза свидетелката би могла да има интерес делото да бъде решено. Ето защо съдът намира, че следва да се довери на свидетелските й показания, които са обективни въпреки възможната заинтересованост по чл. 172 ГПК.

С насрещната искова молба И. А. С. е отправил искане на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената вещ в размер на 200 лева на месец. Във връзка с този иск съдът приема за установени следните обстоятелства. Освен всичко останало, отговорът на исковата молба, подаден от И. А. С. по приложеното за послужване гр. дело № 5936 по описа на 40-и състав на Софийския районен съд за 2023 г., съдържа и следното писмено изявление: „С настоящият отговор, заявявам от името на доверителя ми И. С., че същият винаги е заявявал пред ищеца искане за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, като към настоящият момент заявяваме, че считано от завеждане на исковата молба същият дължи на довериителят ми месечно обезщетение в размер на 200 /двеста/ лева“. 40-и състав на Софийския районен съд изглежда споделя сложилия се обичай в практиката да връчва препис от отговора на исковата молба на ищеца, защото той сторил това с призовката. Така на 19. 04. 2023 г. на В. И. С. било връчено цитираното писмено изявление на И. А. С.. Свидетелката Д. В.а С. разказва, че ищецът по насрещния иск и първоначален ответник не е бил лишаван от правото си да ползва процесния автомобил, като включително е упражнявал това свое право (,,Никога не е спиран И. да ползва колата, имало е периоди, когато е ползвал колата.”) Посочва, че И. А. С. й е заявил, че не желае да ползва автомобила (,,Когато аз съм говорила с него, той ми е казвал, че не желае да ползва колата. Разговаряхме, че ако желае да ползва колата, да дойда да я вземе’’). Обстоятелството дали е имало желание от страна на И. А. С. да упражнява правомощието ползуването върху процесния автомобил е от значение за основателността на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, която разпоредба изрично изисква да е налице лишаване от ползуването на съсобствената вещ. В този ред на мисли съдът отчита освен това и обстоятелството, че на 25. 11. 2024 г. В. И. С. представил в кантората на частен съдебен изпълнител текст на покана, адресирана до И. А. С., съдържаща следното изявление: „С настоящата покана ви отправям покана да използвате и участвате е поддържането лек автомобил марка Опел, модел Антара с рег. № СА***МВ (…). Със същото сме Ви поканили и с искова молба, подадена на 13. 07. 2023 г., въз основа на която е и образувано гр. д № 39055/2023 г. по описа на СРС 150 ти състав (…). За повече информация, моля свържете се с моя адвокат“. Поканата за ползуване е отправена 4 при условие, че И. А. С. поеме поддръжката на процесния автомобил. Няма преки доказателства дали и кога това писмено изявление на В. И. С. е било връчено чрез съдебния изпълнител на И. А. С.. От друга страна, по делото беше представено и следващо писмено изявление от И. А. С., адресирано до В. И. С., според което поканата чрез частния съдебен изпълнител е била получена от И. А. С. (макар и да не е посочена дата на получаването й). В това писмено изявление не се съдържа изричен отказ да се ползува автомобила, но във връзка с формулираното от В. А. С. условие за това е отбелязано „Дори и да спрян автомобила от движение /не е ясно кога/ до момента на спирането Вие сте го ползвали, амортизирали, както и с Вашите действия са настъпвали ПТП, поради което Вие сте длъжни да го поддържате“.

Разпечатката съдържа 31 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d28137a-3432-4264-b213-698cdf3eb4a3