Решение № 320 от 13.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Русе, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20244520200104 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ Грийн Ойл 24 “ ООД до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 733466 – F707788/26.10.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2023г. в търговски обект – бензиностанция и газстанция, обект № 7052, находяща се на територията на гр.Сливо поле, обл.Русе и стопанисвана от наказаното дружество била извършена проверка от служители на НАП. В хода на тази проверка били изискани от проверяващия, св.А. С., инспектор по приходите в НАП, следните документи – становище за номерацията на обекта, декларация за стопанисване обекти, заявление до БИМ, по което още не е извършена проверка на обекта, удостоверение съгласно чл.2 ал.1 т.5 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, становище за множество причини за прекъсвания на връзката на ЕСФП с НАП за 2023г. и становище за блокирането на ЕСФП в обекта. Изрично било 1 направено уточнението, че представените документи следва да бъдат представени в оригинал, като бил определен срок за представянето им до 12.05.2023г. За проверката бил съставен ръкописно протокол за извършена проверка № 0064174/30.04.2023г. от актосъставителя, като същата била извършена в присъствието на работник на дружеството – Б.М..

На 12.05.2023г. била извършена нова проверка в сградата на НАП - Русе, за която бил съставен ръкописно протокол за извършена проверка № 0064181/12.05.2023г. от актосъставителя. Втората проверка констатирала, че предписанията от първата не са изпълнени, т.е. документите не са представени, като тя била извършена в присъствието на упълномощен представител на дружеството – св.А. П.. С този протокол били дадени нови предписания за представяне на документи – становище или декларация за фактическата номерация на обекта - оригинал, декларация от представляващия задълженото лице за стопанисваните от дружеството обекти – оригинал, заявление до БИМ след извършена последна проверка за заверка на блок–схема – заверени копия или декларация за липса на заявления, удостоверение съгласно чл.2 ал.1 т.5 и т.6 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход – оригинал за сверка и заверени копия за преписката или декларация за липсата на такива, копие на последно заверена блок–схема на обекта. Бил определен срок за представяне на исканите документи до 19.05.2023г.

На 19.05.2023г. била извършена трета поредна проверка на дружеството в сградата на НАП - Русе, документирана с протокол за извършена проверка № 0064185/19.05.2023г. в присъствието на упълномощен представител на дружеството – св.А. П.. Изискани били становище или декларация за фактическата номерация на обекта – оригинал. Св.П. представил декларация, че не може да представи декларация дали има различия в информационния масив на НАП за адреса на обекта. Изискана била и декларация от представляващия задълженото лице за стопанисваните от дружеството обекти, като пълномощникът представил декларация, че дружеството стопанисва два обекта. Изискано е заявление до БИМ след извършена последна проверка за заверка на блок–схема – заверени копия или декларация за липса на заявления. Пълномощникът представил декларация със съдържание „След извършена проверка ще бъдат издадени необходимите документи“.

Изискани били удостоверения съгласно чл.2 ал.1 т.5 и т.6 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Била представена декларация от пълномощника със съдържание „ В сайта на НАП не открих регистър на лицата осъществяващи търговска дейности, свързани с нефт и нефтопродукти, както и препратка към Министерството на икономиката и индустрията. Има способи за изискване на нужната информация по служебен път“. Изискано било копие на последно заверена блок-схема на обекта. Била представена декларация от пълномощника със съдържание „Не разчитам точка седем“.

За това, че не били представени поисканите документи св.А. С. съставил АУАН против дружеството, като приел, че бил нарушен чл.13 ал.1 от ДОПК, а въз основа на него 2

АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. за нарушение по чл.273 от ДОПК.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства. Други безспорно установени обстоятелства по делото няма.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е основателна. В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Съдът намира възражението на защитата за допуснато съществено нарушение – нечетливостта на съставените констативни протоколи от 30.04.2023г. и 12.05.2023г., за основателно и като такова следва да бъде уважено. Действително тези два протокола са изписани по такъв начин, че за съда е невъзможно да се запознае със съдържанието им, въпреки осезателните и многобройни опити в тази насока. В случая това се потвърждава в максимална степен и от показанията на актосъставителя в съдебно заседание. След предявяване на протокол за извършена проверка № 0064174/30.04.2023г. в съдебно заседание, актосъставителят заявява :“….. трудно мога да го прочета, но все пак смятам, че мога. Очилата ми са стари, може би трябва да си купувам нови и затова считам, че може би ще ми трябва лупа, която да ми прочете целия текст“, л.102 гръб от пр. за с.з. от 15.02.2024г.

При това положение съдът намира, че съставеният протокол обективно е нечетлив за никого щом и авторът на този документ не може да го разчете; следователно такава обективна невъзможност съществува за наказаното дружество, а също и за съда. Предвид изявленията на актосъставителя, който не отрича пряко невъзможността за прочитане на протокола, а поставя като условия липсата на нарочни увеличителни средства и въпреки, че съдът няма специални знания в областта на офталмологията изводът, който се налага е, че този протокол е нечетлив и съответно наказаното дружество не е в състояние да разбере какви точно документи е следвало да представи на органа по приходите. Това нарушение винаги е от категорията на съществените, защото не дава възможност на наказаното лице да разбере какви задължения му се вменяват, съответно да се прецени дали са изпълнени или не.

В настоящото въззивно производство не съществува възможност за възпроизвеждане на текста на протокол за извършена проверка № 0064174/30.04.2023г. посредством способи за събиране и проверка на доказателства, напр. назначаване на графологическа експертиза, която да го възпроизведе в четлив формат, тъй като той е предявен на дружеството с копие за него в този си вид и по който обективно не е могъл да бъде възприет; в този смисъл правото на защита на жалбоподателя в един от най-съществените му аспекти – да разбере какви точно и в какъв срок документи следва да представи е нарушено безвъзвратно, т.е.

3 допуснатото нарушение на процесуалните правила освен, че е съществено е и неотстранимо. Това е така, защото именно по този начин се очертават релевантните по делото факти, които биха изпълнили със съдържание наказателноправния състав по чл.273 от ДОПК, доколкото се касае за нарушение извършено чрез бездействие при правно задължение за действие. По същия начин за съда е невъзможно да извърши и служебно проверката какви документи са изискани, съответно каква част от тях са представени, каква не и по какви причини. На практика така се нарушава правото на дружеството безусловно да бъде информирано в какво се изразяват признаците от обективна страна на състава на кое административно нарушение е осъществил чрез пълното му текстово и цифрово описание, като допуснатата липса на информация не може да бъде санирана чрез машинното изписване на АУАН, защото в противен случай при обективна възможност за запознаване с протокола не е ясно то дали не би представило изисканата информация. По този начин за него ще бъде напълно ясен състава на санкционната норма, която определя кръга на релевантните факти, които следва да бъдат установени и неправилното им посочване нарушава правото на защита на жалбоподателя. При това положение при наличието на обективно нечетлив протокол за извършена проверка съдът приема, че от дружеството не са изисквани за представяне никакви документи на 30.04.2023г. и съответно за него не е възниквало изпълнението на нормативното му задължение по чл.13 ал.1 от ДОПК.

По напълно идентични съображения съдът изключва от доказателствения материал по делото и протокол за извършена проверка № 0064181/12.05.2023г. доколкото и по отношение на него актосъставителят не може да го разчете, макар и частично: „не мога да разчета цялата т.7, мога частично, само отделни думи.“, л.102 от пр. за с.з. от 15.02.2023г. От това следва, че задълженият субект също не е могъл да разбере какви точно документи се изискват от него да представи, съответно да съобрази поведението (задължението/ята) си с корелативното право на органа по приходите.

По същите съображения, които е безпредметно да се повтарят отново, по отношение на протокол за извършена проверка № 0064174/30.04.2023г.,се налага изводът, че с протокола за извършена проверка от 12.05.2023г. не са изисквани за представяне никакви документи.

По отношение на протокола от 19.05.2023г. следва да бъде отбелязано единствено, че макар и в него да е посочен срок за предоставяне на изисканата информация – до 29.05.2023г., това по никакъв начин не е намерило отражение както в АУАН, така и в наказателното постановление. На практика по този начин съдът намира, че по този начин на дружеството всъщност не е даван срок за изпълнение на тези предписания; в противен случай това би довело до санкциониране за нарушение, което не е извършено предвид с оглед невъзможността дружеството да разбере в какъв срок е следвало да изпълни това конкретно свое задължение.

Дори и да се приеме, че посочените протоколи за проверки са четливи по делото е налице и друго самостоятелно отменително основание, също свързано с нарушение на процесуалните правила – нарушение по чл.42 ал.1 т.3 и по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление, което е буквален препис на АУАН, не е 4 посочена датата на нарушение, съответно същата не може да стане ясна по никакъв начин доколкото са извършвани три проверки, съответно наказаното лице е задължавано три пъти да представя едни и същи документи. В тази връзка следва да се посочи, при положение, че органът по приходите още след първата проверка е приел, че е налице неизпълнение на задължението на проверяваното лице да представи определени документи, е следвало да състави АУАН срещу дружеството. С използвания подход – задължаване на три пъти едно и също лице да представя едни и същи документи не става ясно дружеството какво точно нарушение е извършило и по-точно едно и или три отделни нарушения. В тази връзка следва да се посочи, че на ЗАНН е непознат институтът на продължаваното административно нарушение доколкото нормата на чл.18 от с.з. изрично постановява, че за всяко отделно административно нарушение се налага едно административно наказание и при реална, и при идеална съвкупност, т.е. всяко наказание се изтърпява поотделно. Дори и да се допусне съвсем хипотетично и то в сферата на вероятностите, че актосъставителят и АНО са имали предвид продължено административно нарушение, то следва да се посочи, че този институт е непознат за администвативнонаказателното право, доколкото се касае за нарушения, които траят непрекъснато във времето. Нарушението по чл.273 от ДОПК се изразява в бездействие и същото е довършено с изтичане на срока, който е предоставен на задълженото лице, т.е. нарушението е извършено в първия ден след изтичане на срока. В тази връзка следва изрично да се посочи, че проверките от 12.05.2023г. и от 19.05.2023г. са извършени преди изтичане на сроковете, които са предоставени на задълженото лице – с ПИП от 30.04.2023г. е даден срок до 12.05.2023г., включително от което следва, че нарушението е извършено на 13.05.2023г., а не на 12.05.2023г. по същият начин с ПИП от 12.05.2023г. е даден срок до 19.05.2023г., от което следва, че нарушението е извършено на 20.05.2023г. и с ПИП от 19.05.2023г. е даден срок до 29.05.2023г., когато пак е извършена нова проверка, но неясно защо този срок не е посочен нито в АУАН, нито в наказателното постановление. При така използвания подход – три пъти изискване на едни и същи документи – не става ясно кога точно е извършено и по-конкретно дали на 13.05.2023г., 20.05.2023г. или 30.05.2023г., като последната дата дори не е намерила никакво място в АУАН и наказателното постановление, дори и във вида 29.05.2023г. и в този смисъл изобщо не може да стане ясно дали предписанието, дадено с протокола от 19.05.2023г. изобщо е изпълнено или не.