Решение № 9599 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9599 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20251110143456 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Т. Ж. П., Ц. Л. П. и Е. Б. М. да заплатят сумата 576,05 евро (1126,65 лева) – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, **********, аб. № 114826 за периода от 01.05.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 134,11 евро (262,29 лева) – мораторна лихва за забава за период от 15.09.2023 г. до 07.08.2025 г., както и сумата от 28,60 евро (55,93 лева) – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва за период от 14.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 8,63 евро (16,87 лева) – мораторна лихва за забава за периода от 17.07.2022 г. до 27.06.2025 г. при следните квоти Т. Ж. П.

- 3/8, Ц. Л. П. – 3/8 и Е. Б. М. – 2/8.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците са клиенти на доставена до топлинна енергия за битови нужди в качеството им на съсобственици на топлоснабдения недвижим имот. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабдения недвижим имот, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са 1 длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

Ответникът Т. Ж. П., редовно уведомен, подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Навежда твърдения и представя доказателства за извършено плащане.

Ответникът Ц. Л. П., редовно уведомен, подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Твърди, че собственици на имота са Т. Ж. П. и Ц. Л. П. при равни квоти. Навежда твърдения и представя доказателства за извършено плащане.

Ответникът Е. Б. М., редовно уведомен, подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Твърди, че собственици на имота са Т. Ж. П. и Ц. Л. П. при равни квоти.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се намира процесния имот в съответствие с действащите за съответния период нормативни разпоредби.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер и посочените квоти, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой 2 е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Ответниците Т. Ж. П. и Ц. Л. П. не оспорват, че са собственици на имота. В тази насока е и приетото като доказателство по делото решение в производство по делба, първа фаза, а именно Решение № 7403/25.04.2025 г., постановено по гр.д. № 59924/2023 г. по описа на СРС, 56 състав, влязло в сила на 06.06.2025 г. От същото се установява, че собственици на процесния имот, находящ се на адрес гр. София, ********** са ответниците Т. Ж. П. и Ц.

Л. П. при равни квоти по 1/2 за всеки от тях. Поради изложеното може да се направи извод, че посочените ответници са потребители на топлинна енергия в процесния имот, респ. между тях и ищцовото дружество е налице облигационно отношение.

Предявеният иск срещу ответника Е. Б. М. се явява изцяло неоснователен, доколкото не се установява същата да притежава идеални части от правото на собственост на имота.

Доколкото ответниците Т. Ж. П. и Ц. Л. П. не оспорват да са собственици на имота, за който ищецът твърди да е начислил топлоенергия, че същият се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл.106а, вр.

§ 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ имат качеството на потребители на топлинна енергия, съответно на основание чл.150, ал. 2 от същия закон са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Ответната страна не оспорва, че в сградата е въведена система за дялово разпределение по силата на сключен договор между етажните собственици и ТЛП, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания, поради което съдът намира за установено по делото възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер и посочените квоти, както и изпадането в забава на длъжниците.

Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер и посочените квоти.

Видно от представените от ответника Т. Ж. П. доказателства, същата на 23.10.2025 г. е заплатила на каса на ищеца сумата 558,42 лева, от които 422,49 лева главница за ТЕ, 98,36 лева – лихва; 20,97 главница за ДР; 6,33, лв. лихва и 10,28 лв. законна лихва.

Видно от представените от ответника Ц. Л. П. доказателства, същият на 30.10.2025 г. е заплатила по банкова сметка на ищеца сумата 563 лева.

Направеното плащане в хода на делото следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е от значение за спорното право.

Поради изложеното и предвид диспозитивното начало, предявените искови претенции срещу ответниците Т. Ж. П. и Ц. Л. П. следва да се отхвърлят като заплатени в хода на процеса.

3

Тъй като ответниците Т. Ж. П. и Ц. Л. П. са дали повод за завеждането на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по делото има право на направените от него разноски за държавна такса в размер на 29,90 евро /58,47 лева/ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 102,26 евро /200,00 лева/ съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия. Сумата следва да се присъди съобразно уважената част и сочените от ищеца квоти в съсобствеността.

Макар исковите претенции спрямо ответника Е. Б. М. да са отхвърлени като неоснователни, съдът счита, че на същата не следва да се присъждат разноски. Ответникът М. е дала повод за завеждане на делото, доколкото през процесния период от 01.05.2022 г. до 31.10.2023 г. безспорно се е легитимирала като собственик на имота. Видно от представения от ищеца и приети като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 80, том II, рег. № 4375, дело № 170 от 2023 г. по описа на Нотариус Ваня Кайтазка, рег. № 066 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС, на 20.10.2023 г. Е. Б. М. дарява на сина си Ц.

Л. П. собствената си 1/4 ид.ч. от апартамент 29, находящ се в гр. София, общ.

Красно село, ж.к. „Хиподрума“, бл. 120, вх. Б, ет. 2.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,

ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец” № 23Б искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Т. Ж. П., ЕГН **********, Ц. Л. П., ЕГН ********** и Е. Б. М., ЕГН ********** и тримата с адрес гр. София, ********** да заплатят сумата 576,05 евро /1126,65 лева/ – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, **********, аб. № 114826 за периода от 01.05.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 134,11 евро /262,29 лева/ – мораторна лихва за забава за период от 15.09.2023 г. до 07.08.2025 г., както и сумата от 28,60 евро /55,93 лева/ – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва за период от 14.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 8,63 евро /16,87 лева/ – мораторна лихва за забава за периода от 17.07.2022 г. до 27.06.2025 г. при следните квоти Т. Ж. П. - 3/8, Ц.

Л. П. – 3/8 и Е. Б. М. – 2/8.

ОСЪЖДА Т. Ж. П., ЕГН **********, Ц. Л. П., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. София, ********** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 4

ГПК сумата 99,12 евро /193,85 лева/ – разноски в производството пред СРС при равни квоти по 1/2 за всеки ответник.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК 130036512.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5