Решение № 444 от 05.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 05.03.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Анна Ненова при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 1601 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД и чл. 59, ал. 2 от ЗБН, евентуално чл. 59, ал. 3 от ЗБН, евентуално чл. 59, ал. 5 от ЗБН.

В исковата молба по делото се твърди, че с решение № 664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е била обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката. С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено само в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г.

Тази дата на неплатежоспособността е била окончателно стабилизирана след постановяването на определение № 172 от 06.07.2016г. по т.д. № 3343/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., потвърдено с определение № 583 от 09.11.2016г. по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

От ответника „Б.“ АД, на когото „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност е кредитор за изискуеми парични вземания по Договор за банков кредит от 07.06.2006г., със седем допълнителни анекса, са били извършени прихващания след сключени договори за цесия с лица с вземания към банката, за които прехвърляния банката е била уведомена. Прихващанията са за: суми от 253 500 щатски долара и 15 773. 20 щатски долара, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10418/31.10.2014г. на ответника за прихващане на цедирани от И.М.И. вземания за сумите, произтичащи от сключен с банката Договор № 127880/18.12.2013г. за безсрочен депозит по сметка IBAN ***, но неосчетоводени по сметката лихви към 29.10.2014г., както и след това, срещу задължение на „БКС Запад“ АД по Договор за банков кредит от 07.06.2006 в размер към 29.10.2014г. на 1 518 383 лева до размера на по-малкото вземане; за суми от 75 186. 56 лева и 5 916. 18 лева, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10416/31.10.2014г. на ответника за прихващане на цедирани от И.М.И. вземания за сумите, произтичащи от сключен с банката Договор № 109558/19.06.2013г. за безсрочен депозит по сметка IBAN ***, но неосчетоводени по сметката лихви към 29.10.2014г., както и след това, срещу задължение на „Б.“ АД по Договор за банков кредит от 07.06.2006 в размер към 29.10.2014г. на 1 518 383 лева до размера на по-малкото вземане; за сума от 220 000 евро, както и начислени, но неосчетоводени лихви, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10518/03.11.2014г. на ответника за прихващане на цедирани от Т.Н.А. вземания за сумите, произтичащи от сключен с банката договор за откриване на банкова сметка ***на сметка IBAN ***, но неосчетоводени по сметката лихви (общо 230 292. 82 евро), със задължение на „Б.“ АД по Договор за банков кредит от 07.06.2006 в размер към 29.10.2014г. на 1 518 383 лева до размера на по-малкото вземане и суми от 500. 54 лева и 97 лева, 18 397. 68 долара и 622. 68 долара, 131 436 евро и 9 888. 46 евро, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10587/03.11.2014г. на ответника за прихващане на цедирани от П.М.П. вземания за сумите, произтичащи от сключен с банката Договор № 63842/20.08.2010г. за безсрочен депозит

„Евролев“ по сметка IBAN ***, но неосчетоводени по сметката лихви към 02.11.2014г. и след това, произтичащи от сключен с банката Договор № 66753/12.01.2011г. за безсрочен депозит по сметка IBAN ***, но неосчетоводени по сметката лихви към 02.11.2014г. и след това и произтичащи от сключен с банката Договор № 63898/01.09.2010г. за безсрочен депозит по сметка IBAN ***, но неосчетоводени по сметката лихви към 02.11.2014г. и след това, срещу задължение на „Б.“ АД по Договор за банков кредит от 07.06.2006 в размер към 29.10.2014г. на 1 518 383 лева до размера на по-малкото вземане.

Според изложеното в исковата молба изявленията за прихващане не са породили правно действие и са нищожни, тъй като не са били направени в установената форма – писмена форма с нотариална заверка на подписа (чл. 59, ал. 2 от ЗБН).

Налице са предпоставките за обявяване на прихващанията за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.

59, ал. 3 от ЗБН. Знанието за неплатежоспособността на банката датира от 20.06.2014г. предвид поставянето й под специален надзор на тази дата поради спиране на плащанията, направено с Решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ. В този смисъл поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014г., поради спирането на плащания към клиенти, е ноторно известен факт. Решението е било обявено по партидата на банката в търговския регистър и отразено в медиите. С Решение № 114 от 16.09.2014г. като аргумент за удължаване на срока, за който банката е била поставена под специален надзор е било посочено обстоятелството, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и е налице невъзможност за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори. Прихващането е и в деня, в който банката излиза с окончателно решение, което е доказателство за наличието на знание от страна на ответното дружество за неплатежоспособността.

Прихващанията са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и тъй като са извършени от кредитор на банката след началната дата на неплатежоспособността, както и след датата на поставяне на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ от ЗКИ, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон. Приложима е разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН при действащата редакция. Дори да се приеме, че настоящата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН няма обратно действие, то и при старата редакция на нормата недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.

При изложеното в исковата молба се иска са бъдат обявени за нищожни прихващанията, евентуално да бъде постановено решение, с което да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността посочените прихващания, като извършени при знание за настъпилата неплатежоспособност, евентуално като извършени след 20.06.2014г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето й под специален надзор.

Съгласно направеното уточнение в хода на делото

(съдебно заседание на 26.04.2018г.), исковете за нищожност на прихващанията поради липса на форма се водят от „К.т.б.“ АД

– в несъстоятелност, чрез синдиците, а останалите искове - от синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност.

Ответникът „Б.“ АД оспорва исковете като неоснователни.

Прихващанията не са нищожни поради липса на форма тъй като е приложима разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. „КТБ“ АД (в несъстоятелност) не може да се позовава на нищожността щом е приела ефекта на извършените прихващания с осчетоводяването им. По общата приложимост на посочената разпоредба ответникът сочи Решение № 467 от 31.01.2014г. по гр.д. № 2392/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Ответникът оспорва и знанието си за неплатежоспособността при придобиване на правата/задълженията по прихващанията. Специалният надзор не може да се третира като доказателство за неплатежоспособност. Още повече, че лицензът е отнет пет месеца след поставянето на банката под специален надзор. Щом компетентните органи пет месеца не са могли да установяват наличие на неплатежоспособност за банката, е несериозно да се твърди, че тя е „ноторноизвестен факт“. Законът не случайно обвързва знанието именно с отнемането на лиценза на банката, а не с други обстоятелства, каквито са например поставянето й под специален надзор.

Ответникът възразява още, че разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г., изисква прихващанията да са извършени от длъжника. Процесните прихващания не са извършени от „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), а от кредитор на банката. Ищецът не е представил доказателства за настъпването на правните последици от прихващането, за което е уведомена банката и на това основание исковете също не могат да бъдат уважени.

С допълнителната искова молба отново е била обоснована основателност на исковете. Счетоводното отразяване на извършените операции – на цесиите и на прихващанията на суми, не се отразява на правния ефект на сделките, който е настъпил независимо от последващите действия на банката, които имат изцяло счетоводен ефект. Решението от 20.06.2014г. на УС на БНБ е показателно за финансово-икономическото състояние на банката и при широката му публичност се създава презумпция за известност на съдържащите се факти относно предстоящата неплатежоспособност на банката.

Въпреки липсата на изрична разпоредба, която да придава обратно действие на измененията, обнародвани в ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г., следва да се съобрази текста на § 6, ал. 1 от ПР на ЗБН, който предвижда, че законът се прилага и по отношение на производствата по несъстоятелност на банки, открити преди влизането му в сила. Съпоставен с текста на чл. 14, ал. 2 от ЗНА, който предвижда, че обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден, то новата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН следва да се приложи и за вече извършени прихващания. Същевременно предявеното от синдиците преобразуващо материално право за обявяване за относително недействителни на извършените прихващания е възникнало и с откриване на производството по несъстоятелност и към тази дата се преценява действащата материално-правна норма.

С допълнителния отговор ответникът е потвърдил възраженията, оспорванията и правните си доводи. Относно исковете по чл. 59, ал. 3 от ЗБН се позовава и на публикуваните стенограми от срещите при Президента на Р България във връзка с „КТБ“ АД от 29.06.2014г. и

14.07.2014г., които свидетелстват, че към тези дати дори в компетентните органи не е имало наличие на знание за състоянието на неплатежоспособност на банката.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията й от 28.11.2014г. е материално-правна норма, на която не е придадено обратно действие с изрична законова разпоредба (арг. чл. 14, ал. 1 от ЗНА, връзка с § 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет на Р България за 2014г.).

Третите лица подпомагащи страни на ответника Т.Н.А. и П.М.П. не са дали становище по исковете.

В хода на делото е било извършено допълнително законодателно изменение на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Съгласно § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.), тази разпоредба, в редакцията й след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., се е прилагала от 20.06.2014г. Обществено известно е, че законодателното изменение е било предприето по повод искания в този смисъл от представители на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и синдиците на „КТБ“ АД (в несъстоятелност).

Във връзка с приложимостта на разпоредбата по настоящото дело, производството е било спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК до произнасянето на Конституционния съд на Република България по к.д. № 11/2018г., образувано по искане на общото събрание на съдиите от

ТК на ВКС за установяване на противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.) в частта „чл. 59, ал. 5 и ал. 6 се прилагат от 20.06.2014г.“ Производството е било възобновено по реда на чл. 230 от ГПК на 15.05.2019г., след като на 14.05.2019г. в „Държавен вестник“ е обнародвано определение за прекратяване на конституционното дело, при отклоняване на искането на общото събрание на съдиите от ТК на ВКС за установяване на противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г., последно изм. бр. 33 от 19.04.2019г.), поради междувременно извършеното изменение на разпоредбата от 19.04.2019г., като в края е било добавено „като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1“.