Определение № 163 от 12.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. София, 12.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20251001000180 по описа за 2025 година Производството е по чл.274, ал.1,т.1, във вр. с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищцата в първата инстанция И. С. В. против Определение №265 от 21.01.2025 г., постановено по т.д. № 107/2025 г. на СГС, ТО, VI-14 състав, с което съдът е прекратил производството и върнал исковата молба по предявените от нея срещу „НДК-Конгресен център София“ ЕАД, Съвета на директорите на „НДК-Конгресен център София“ ЕАД и Министъра на културата обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че Протокол с вх. № ПР 3/10.01.2025 г. на Министъра на културата, действащ в качеството си на eдноличен собственик на капитала на "НДК - КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ" Е А Д за освобождаването й като член на Съвета на директорите и назначаването на нейно място, без проведен конкурс, на П. С. И., е нищожен и по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ – за установяване несъществуването на обстоятелствата, заявени за вписване със заявление с вх. № 20250117124412 по партидата на "НДК - КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ" ЕАД, поради недопустимост на предявените искове.

Частната жалбоподателка излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че предсрочното прекратяване на мандата на ищцата като член на Съвета на директорите рефлектира пряко в правната й сфера – 1 накърняват се правата й и се засяга правното й положение. При неспазване на процедурата за избор на нови членове на управителните органи, именно тя като освободен член на СД имала интерес да иска установяване на нищожност на взетото решение и установяване вписването на несъществуващо обстоятелство поради неговата нищожност.

Счита, че следва да бъдат взети предвид и задължителните постановки на ТР №1 от 06.12.2002 по тълк. д. №1/2002, където в т.2 ВКС приема, че „искът за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство може да бъде предявен освен от член на дружеството, още и от всяко трето заинтересовано лице."

Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане на предявените искове по същество.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази доводите, изложени в частната жалба, във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е насочени срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, като следва да бъде обсъдена неговата правилност.

Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 6/17 от 15.01.2019 год., ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, т.е. въззивният съд проверява изцяло правилността на определението, независимо от наведените от частния жалбоподател оплаквания.

Видно от данните по делото, СГС е бил сезиран с предявени от И. С. В. срещу „НДК-Конгресен център София“ ЕАД, Съвета на директорите на „НДККонгресен център София“ ЕАД и Министъра на културата обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че Протокол с вх. № ПР 3/10.01.2025 г. на Министъра на културата, действащ в качеството си на eдноличен собственик на капитала на "НДК КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ" ЕАД за освобождаването й като член на Съвета на директорите и назначаването на нейно място, без проведен конкурс, на П. С. И., е нищожен и по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ – за установяване несъществуването на обстоятелствата, заявени за вписване със заявление вх. № 20250117124412 по партидата на "НДК - КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР 2

СОФИЯ" ЕАД.

С обжалваното определение съдът е върнал исковата молба и прекратил съдебното производство приемайки, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес за ищцата.

За да достигне до този извод, съдът е приел, че правата на държавата като едноличен собственик на капитала в случая се упражняват от Министъра на културата и той решава въпросите, които са от компетентност на общото събрание, включително определя управителните органи. Съобразил е разпоредбата на чл.221, т.4 ТЗ, според която Общото събрание на АД избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, като съгласно чл.233, ал.4 ТЗ, членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет могат да бъдат освободени от длъжност и преди изтичане на мандата, за който са избрани, като последното е предоставено единствено на преценката за целесъобразност на ОС (едноличния собственик на капитала). По отношение на вписването на последиците от тези решения законът предвижда единствено оповестително, не и конститутивно действие.

Според съда, когато освободеният член на СД не предявява иск за обявяване нищожност, респ. отмяна на решенията като незаконосъобразни в защита на свои членствени права (каквито не се твърдят в подадената искова молба), той не е активно процесуално легитимиран да инициира осъществяването на контрол върху решението. Потестативното право да иска отмяна на решението на ОС, респ. на едноличния собственик, е предоставено само на членовете на търговското дружество, не и на трети лица, били те и страна по договор за възлагане на управлението му. Още по-малко за ищцата такава легитимация е налице спрямо решенията, с които за член на Съвета на директорите е избрано друго лице. С оглед изложеното съдът е приел, че с приемане на решението за освобождаване на ищцата като член на СД на ЕАД, не се засягат каквото и да било нейни права . А това означава, че тя няма правен интерес от предявяването на исковете по чл.124 ГПК и чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.

Въззивният съд намира, че ищцата действително не разполага с правен интерес от предявяване на исковете, с които е сезирала СГС, но по различни съображения от изложените.

Тъй като ответникът е еднолично акционерно дружество с държавно участие, то правата на държавата като едноличен собственик на капитала се упражняват в случая от Министъра на културата. Нормата на чл.233, ал.4 ТЗ повелява, че членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет могат да бъдат освободени от длъжност и преди изтичане на мандата, за който са избрани, като последното е предоставено единствено на 3 преценката за целесъобразност на ОС (едноличния собственик на капитала).

Непротиворечива е съдебната практика, че активно легитимирано да предяви установителен иск по чл.29 ЗТР е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Заинтересовано е лицето, което не е било страна в охранителното производство, т.е. трето за регистърното производство, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. В този смисъл е Р-234 от 23.12.2016 г. по т.д.54/2016г. на I т.о. на ВКС.

Активната легитимация на ищеца по иска по чл.29, ал.1 ЗТР е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. В този смисъл е и даденото разрешение по т.д. №3010/2014г. на І т.о. на ВКС целта на установителния иск е да се постигне заличаване в регистъра на вписаното несъществуващо обстоятелство; задължителна предпоставка за допустимостта на иска на третото лице, е наличието на правен интерес. Ако той не е налице, заличаването не води до благоприятни за третото лице правни последици.

В процесния случай ищцата твърди в ИМ, че в резултат на взетото решение на едноличния собственик - Министъра на културата, което е заявено и вписано в ТР по партидата на дружеството, са накърнение нейни законни права и интереси, засегнато е правното й положение като член на Съвета на директорите на ответното дружество и на нейно място е избрано друго лице, за което не са спазени изискванията за заемане на тази длъжност – чрез конкурс по ЗПП. С предявените искове цели тези решения да бъдат прогласени за нищожни и да бъде установено, че вписаното обстоятелство – заличаването на ищцата като член на СД и вписването на новоизбрания член на СД, не съществуват. С предявените искове обаче не би се постигнала желаната от ищцата правна промяна, тъй като при евентуалното уважаване на исковете и последващото заличаване на вписаните обстоятелства по силата на чл.30 ЗТРРЮЛНЦ, ищцата не би възстановила качеството си на член на СД, т.е. при уважаване на иска, не би се възстановило управленското качество на ищцата.

Затова същата няма правен интерес от предявяването на така заявените искове, до какъвто краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Извън поддържаните доводи в частната жалба съдът следва да отбележи, че вторият и третият ответник, заявени с ИМ, по принцип не биха 4 могли да бъдат надлежни ответници по предявените искове.

При съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно постановено. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №265 от 21.01.2025 г., постановено по т.д. № 107/2025 г. на СГС, ТО, VI-14 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на основанията по чл.274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5