Решение № 795 от 13.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100500475 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 6194 от 09.06.2022 г., постановено по гр. дело № 20211110153704 по описа за 2021 г. на СРС, 46 състав е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС на К. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. **** срещу А. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ****, да бъде призната за собственик на ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 – принадлежност на АПАРТАМЕНТ № 3, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Изгрев, бул. ****, вход „А“, на 1 етаж, с полезна площ на таванското помещение 6.39 кв.м., при съседи: север коридор, юг - тревна площ, изток - апартамент № 4, запад - апартамент № 2 и ответника да бъде осъден да предаде владението върху същото таванско помещение.

Решението е обжалвано в законоустановения срок от ищеца в първоинстанционното производство – К. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, бул. ****. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото е установено, че наследодателката на ответника – Т. С.а, е придобила по давност процесното таванско помещение, а оттам и ответникът А. С. да е установил, както правата на наследодателката си, така и обстоятелството, че само той упражнява 1 фактическата власт върху имота. Излага, че първоинстанционният съд се е позовал на свидетелските показания на Е.К., която била заинтересована от изхода на делото, тъй като искала да запази добрите съседски взаимоотношения с ответника, а показанията противоречали на тези, дадени пред нотариус И.Д.. Излага, че видно от Постановление от 08.04.2016 г., издадено от нотариус И.Д., въз основа на показанията на Е.К. и други събрани гласни и писмени доказателства, нотариус Д. признал П.И.П. за собственик на основание давностно владение на ½ идеална част от апартамент № 3, находящ се в гр. София, район Изгрев, бул. ****, вх. ****, със застроена площ от 37.60 кв.м., заедно с таванско помещение № 3, с полезна площ от 6.39 кв. м., заедно и с избено помещение № 3, с полезна площ 6.47 кв.м. Излага още, че видно от саморъчно завещание, завещателката Т. С.а ясно е изразила волята си, че завещава на ответника апартамент № 2 в гр. София, бул. ****, вх. ****, с площ от 45.20 кв.м., заедно с таванско помещение с площ от 9.67 кв. м., заедно с мазе с площ 8.24 кв.м., от което следвало, че не се смята за собственик на процесния таван и не е изразила воля за разпореждане със същия, което съвпадало и с предприетите действия от П. П. за издаване на нотариален акт за давностното владение на процесното таванско помещение.

Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че ищцата е собственик на процесното таванско помещение, а ответникът го владее без правно основание. В обобщение на доводите си моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а предявеният иск – уважен. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Претендират се направените съдебноделоводни разноски и за двете съдебни инстанции с оглед изхода на делото пред въззивния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – А. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ****. В отговора се излагат подробни съображения за неоснователност на доводите, изложени във въззивната жалба. В обобщение на доводите си въззиваемият моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В съдебното заседание въззивникът чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба, няма доказателствени искания и не сочи и/или представя доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

В съдебното заседание въззиваемият чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба, поддържа отговора, няма доказателствени искания и не сочи и/или представя доказателства. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от К. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ****, с която е предявен срещу А. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ****, иск с правно основание чл.

108 ЗС за признаване на ищцата за собственик на ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 – принадлежност на АПАРТАМЕНТ № 3, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Изгрев, бул.

****, вход „А“, на 1 етаж, с полезна площ на таванското помещение 6.39 кв.м., при съседи: север - коридор, юг - тревна площ, изток - апартамент № 4, запад - апартамент № 2 и осъждане на ответника да предаде владението върху същото таванско помещение.

Ищцата твърди, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том 6, рег. № 10796, дело № 945 от 13.05.2021 г. на нотариус И.Д., с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № 039 е придобила правото на собственост върху АПАРТАМЕНТ № 3, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Изгрев, бул.

****, вход „А“, на 1 етаж, със застроена площ 37.60 кв.м., състоящ се от: една стая, кухня и сервизни помещения, при съседи: север - тревна площ, юг улица, изток - апартамент № 2, запад - апартамент № 1, отгоре - вход „А“, отдолу - мазета, и при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж:

***, ***, под обекта: няма, над обекта:

***, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 3, с полезна площ 6.39 кв.м., при съседи: север - коридор, юг - тревна площ, изток - апартамент № 4, запад - апартамент № 2, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3, с полезна площ 6.47 кв.м., при съседи: север - коридор, юг - улица, изток - апартамент № 4, запад - апартамент № 2, заедно с 4.66% идеални части от общите части на сградата и заедно със съответното право на строеж върху терена.

Твърди се, че след предаването на владението на имота ищцата е установила, че прилежащото към апартамента таванско помещение № 3 е заключено и се владее от ответника А. С., без правно основание. Сочи се, че ищцата многократно е канила ответника да предаде владението, но това не се е случило.

Иска се ищцата да бъде призната за собственик на ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 3, с полезна площ 6.39 кв.м., при съседи: север - коридор, 3 юг - тревна площ, изток - апартамент № 4, запад - апартамент № 2 и ответника да бъде осъден да предаде владението върху същото таванско помещение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника – А.

В. С., с който се оспорва искът като неоснователен. Твърди се, че ищцата не е собственик на описаното в исковата молба таванско помещение № 3, с полезна площ 6,47 кв.м., при съседи: север - коридор, юг - тревна площ, изток - апартамент № 4, запад - апартамент № 2. Твърди се, че по силата на договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 73, том LXXI, дело № 14134/1993 г. на първи нотариус при нотариалната служба на втори районен съд, гр. София, майката на ответника – Т. А.ова С.а е придобила собствеността върху апартамент № 2, в гр. София, ул. ****, вх. ****, състоящ се от стая, хол, кухня, целият с площ от 45. 20 кв.м., заедно с мазе с площ от 8. 24 кв.м., заедно с таванско помещение с площ от 9. 67 кв.м. и заедно с 5,7000% идеални части от общите части на сградата. Сочи се, че към настоящия момент съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, този апартамент е самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Твърди, че през януари 2003 г. тогавашните собственици на апартамент № 3, с идентификатор *** и на прилежащото към техния апартамент таванско помещение № 3 – М. Иванова Дуйловска и П.И.П., се свързали с майка му – Т. С.а, и предложили да продадат процесното таванско помещение, за което майка му се съгласила и им платила сумата от 3500 лева в брой, за което не бил съставен нотариален акт.

Твърди, че в този момент майка му получила владението на процесното таванско помещение № 3. Поддържа, че Т. С.а е свързала прилежащото към нейния апартамент № 2 таванско помещение № 2 с процесното таванско помещение № 3, като е съборила общата им стена, ремонтирала е същото, обзавела го е и от януари 2003 г. до смъртта си на 03.11.2014 г. е упражнявала явно и необезпокоявано владение върху същото.

Ответникът излага, че се легитимира като собственик на апартамент № 2 в сградата по силата на саморъчно завещание и твърди, че от смъртта на майка си владее и таванско помещение № 3. Твърди, че процесното таванско помещение е придобито по давност при продължило повече от 10 години владение от страна на Т. С.а от м. януари 2003 г., което е продължено от ответника след нейната смърт (03.11.2014 г.). Ответникът излага, че за него и неговия праводател не е била налице пречка да се придобие помещението по давност, доколкото е допустимо придобиване на таванско помещение в сграда в режим на етажна собственост от собственик на самостоятелен обект в сграда, като това таванско помещение не е единственото складово помещение на апартамент № 3, тъй като към същия има и мазе – мазе № 3.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетите в първоинстанционното производство като писмени доказателства по делото документи, че ищцата се легитимира като собственик на АПАРТАМЕНТ № 3, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Изгрев, бул. ****, вход „А“, на 1 етаж, въз основа на Нотариален акт за покупко4 продажба на недвижим имот № 112, том 6, рег. № 10796, дело № 945 от 13.05.2021 г. на нотариус И.Д. (л. 5-6 от делото на СРС). В нотариалния акт апартаментът е описан заедно с принадлежности – избено помещение № 3 и таванско помещение № 3. С този нотариален акт ищцата е придобила имота по силата на договор за покупко-продажба от 13.05.2021 г. от продавач Е.Б.М.. По делото е представен и Нотариален акт за собственост на недвижим имот въз основа на давностно владение Акт № 64, том III, рег. № 6073, дело № 267 от 08.04.2016 г. на нотариус И.Д. (л. 44 от делото на СРС). С този нотариален акт, въз основа на обстоятелствена проверка по нот. дело № 267 и на основание чл. 587, ал. 2 ГПК П.И.П. е призната за собственик на ½ идеална част от апартамент № 3 с идентификатор ***. В този нотариален акт апартаментът е описан заедно с принадлежности – избено помещение № 3 и таванско помещение № 3. Приложена по делото е и разпечатка от информационната система на Имотен регистър, от която се установява, че П.И.П. е продала процесния апартамент на 14.06.2016 г. на праводателя на ищцата – Е.Б.М. (л. 46 от делото на СРС). За същото обстоятелство е приложен и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том III, рег. № 17804, дело № 437 от 2016 г. на нотариус Р.Д. (л. 47-48 от делото на СРС). В този нотариален акт апартаментът е описан отново заедно с принадлежности – избено помещение № 3 и таванско помещение № 3.