Определение № 406 от 11.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406 гр. Бургас, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500230 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.418,ал.4 ГПК и е образувано по частна жалба с вх.№ 356/20.01.2025г. на РС-Айтос, ,предявена от „Банка ДСК” АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София,район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори: Диана Дечева Митева и Боян Филипов Стефов, чрез пълномощник главен юрисконсулт Сияна Илиянова Димитрова, против Разпореждане № 1319/18.12.2024г. по ч. гр. д. № 972/2024г. по описа на Районен съд – Айтос в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК на Банката срещу С.

Т. Р., ЕГН ********** за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист за сумата в размер на 79,73 лева, представляваща такса за нереволвиране на кредитна карта.

В частната жалба се изтъква, че районният съд неправилно приел, че разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.1, т.1 от ЗПК не допуска при забава на потребителя кредиторът да получи нещо повече от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забава.В случая съгласно чл. 11 от Допълнителното споразумение клиентът бил длъжен ежемесечно, в рамките на определен срок след падежната дата да заплаща минимална сума за револвиране. Тази сума представлявала процент от усвоената част от кредитния лимит, също посочен в Условията.. Съгласно чл. 11, ал.4 при невнасяне на минималната сума за револвиране се начислява такса за невнесена минимална сума, съдържаща се в Условията. Следователно,таксата за нереволвиране била предвидена като дължима при невнасяне на минимална сума за револвиране в гратисния период и/или при внасяне на сума под предвидения минимум, което я квалифицира като санкция/неустойка/ за неизпълнение на задължението по същата клауза.Таксата за нереволвиране не била такса и комисионна за действия по администриране на точно изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит,с оглед на което районният съд достигнал до 1 необосновани и неправилни фактически и правни изводи.Моли постановяване на Определение, с което се отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното Разпореждане и се постанови издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист срещу С. Т. Р., ЕГН ********** за сумата в размер на 79,73 лева, представляваща такса за нереволвиране на кредитна карта,моли присъждане на направените по делото разноски, включая и юрисконсултско възнаграждение.

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата изхожда от оправомощено лице, подадена е чрез упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването. Препис от същата не подлежи на връчване на длъжника.

При преценка по същество съдът намира следното:

Производството пред РС-Айтос е образувано по заявление от „Банка ДСК” АД за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с р е щ у С. Т. Р., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 979,09 лв.,представляваща неизплатена главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги от 02.12.2021 г. и Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта от 02.12.2021г.,ведно със законната лихва за забава върху същата сума от 20.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 361,68 лв.,представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.04.2023 г. до 11.11.2024 г.; 2,97 лв.,представляваща законна лихва за периода от 12.11.2024 г. до 19.11.2024 г.; 79,73 лв.,представляваща заемни такси; 28,47 лв. разноски за държавна такса; 150 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският Окръжен съд констатира, че заявлението е уважено за главницата, претендираните законни и възнаградителни лихви, но е отхвърлено за сумата от 79,73 лева, представляваща такса за нереволвиране на минимални суми по кредитната сметка /карта/.

При преценка основателността на жалбата съдът следва да съобрази единствено представеното изпълнително основание и задължителните приложения към него, вкл. спазване изискванията на чл. 418 ГПК относно изискуемостта на вземането. В случая, тъй като предмет на обжалване е само част от заявената претенция, съдът не дължи преценка относно необжалваната част от разпореждането, с което заявлението е било уважено.

Видно е, че в изпълнение на съдебно разпореждане на заповедния съд заявителят с молба вх.№ 6796/13.12.2024г. е уточнил, че в т. V I от представените в заповедното производство Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO на „Банка ДСК“АД били посочени размерите на минималните суми за револвиране на кредита в зависимост от кредитния лимит. Тоест, длъжникът следвало ежемесечно да осигурява минималната сума за револвиране съгласно чл.11 от Допълнителното споразумение. Тъй като длъжникът не спазил това свое задължение по сключеният кредитен договор и не е внасял минималните суми за револвиране по кредита,ползването на кредитния лимит се прекратило и вземането на Банката за целия използван лимит станало изискуемо след уведомяване на 2 кредитополучателя за настъпване на предсрочна изискуемост.

За да отхвърли претенцията за заемни такси в размер на 79,73 лв.,районният съд приел, че т.н. такса за нереволвиране (т. е. за невнесени минимални суми) представлява неустойка за забавено изпълнение. Нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК обаче не допускала при забава на потребителя кредиторът да получи нещо повече от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забавата, поради което и с оглед императивния характер на цитираната правна норма е отхвърлил заявлението в тази му част, цитирайки практика на БОС и на ОС-Варна.

Бургаският Окръжен съд намира следното:

Дължимостта на свързаните с банковия продукт такси в случая са конкретно посочени в приложените Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO на Банка ДСК,приети от длъжника С.

Р.. Съгласно чл.11,ал.1 от Договора за кредит, клиентът е длъжен ежеседмично, в рамките на определения в Условията срок след падежната дата, уговорена в чл.10 от Договора- 10- то число/ гратисен период/, да револвира кредита си, като заплати минималната сума за револвиране. Денят след падежната дата, на която се изчислява минималната сума за револвиране, се счита за начална дата на гратисния период. Съгласно Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO на Банка ДСК,неразделна част от Договора за кредит, гратисния период е от 15 дни / т.V/ , а минималната сума за револвиране на кредитния лимит, уговорен в Договора в размер на 1000 лева , е 30 лева/т.VІ/.Съгласно чл.13,ал.1 от Договора, правото на ползване на кредита се спира, ако клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималната сума за револвиране за период от 2 месеца, считано от месечната падежна дата , а съгласно ал.2 ако клиентът внесе дължимата минимална сума за револвиране до края на петия гратисен период, правото на ползване на кредита се възстановява / т.е. предоставения гратисен период е 5-месечен/.Ако задължението не бъде погасено в така предоставения петмесечен гратисен период, ползването на кредитния лимит се прекратява и вземането на Банката за целия използван лимит става изискуемо след уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост/ чл.14,ал.1 от Договора за кредит/.

Заявителят твърди, че таксата за нереволвиране на кредита в размера от 79,73 лева е начислена съгласно приложените Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO на Банка ДСК,приети от длъжника С. Р.,като в частната си жалба сам квалифицира тази такса „………като санкция/неустойка/ за неизпълнение на задължението„ , в какъвто смисъл обаче са и мотивите на районния съд.Очевидно е ,че така предвидената такса за нереволвиране на кредита противоречи на разпоредбата на чл. 33,ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По същността си тази санкция /за нереволвиране на кредита/ се припокрива с лихвата за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата, до 3 размера на която е лимитирана отговорността на потребителя при забавено плащане съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК , независимо какви са действително претърпените от кредитора вреди. В същото време тази санкция /за нереволвиране на кредита/ противоречи и на чл.10а ЗПК поради липсата на действителна предоставена услуга на клиента.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, с оглед на което разпореждането на районния съд в отхвърлителната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.При този изход по делото в полза на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от изложеното БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1319/18.12.2024г. по ч. гр. д. № 972/2024г. по описа на Районен съд – Айтос в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК срещу С. Т. Р., ЕГН ********** за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист за сумата в размер на 79,73 лева, представляваща такса за нереволвиране на кредитна карта.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4