Определение № 1392 от 09.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1392 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. С.ов като разгледа докладваното от Николай К. С.ов Въззивно частно гражданско дело № 20235300501514 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 15996/17.02.2023 г. на регистратура на ПдРС от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез процесуален представител юрк. П., против разпореждане № 2755/01.02.2023 г., постановено по г. д. № 14295/2021 г. по описа на РС- Пловдив, с което е върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба вх. № 98054/02.12.2022 г. против постановеното по делото решение № 3847/19.11.2022 г.

С жалбата се твърди неправилност на атакувания съдебен акт, поради неговата необоснованост и противоречие на закона. Отправено е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна по частната жалба- С. Л. К. не взема становище по нея.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по гр. д. № 14295/2021 г. по описа на РС Пловдив е образувано от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, против С. Л.

К., ЕГН **********, като са предявени искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

1

Спорът е разрешен по същество, с постановено по делото решение № 3847/19.11.2022 г., с което е признато за установено в отношенията между страните, че С. Л. К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата от 604 лева – представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 350964 от 22.08.2019 г. , сключен със „Сити Кеш” ООД, вземанията по който са прехвърлени на 03.07.2020 г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.09.2019 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.04.2021 г. до окончателното й погасяване, като са отхвърлени предявените искове за установяване на дължимост на главница на сумата над 600 лева до пълния предявен размер 800 лева; на сумата в размер 102.31 лева - възнаградителна лихва за периода 05.09.2019 г. – 02.04.2020 г.; на сумата в размер на 288.33 лева – обезщетение за забава за периода 06.09.2019 г. - 28.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4253 от 13.05.2021 г. по ч.гр.д. № 7237 по описа на ПдРС за 2021 г., Х гр. с Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 98054/02.12.2022 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. С разпореждане от 05.12.2022 г. тази жалба е оставена без движение, до отстраняване на констатираните от съда нейни нередовности, а именно: да бъде внесена държавна такса в размер на 75 лева по сметка на ОС Пловдив и представени доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението.

С обжалваното сега разпореждане № 2755/01.02.2023 г. е върната въззивна жалба. За да достигне до този извод, първостепенният съд е приел, че в определения едноседмичен срок страната не е изпълнила дадените указания.

Този краен извод е правилен.

Към подадената от частния жалбоподател въззивна жалба не е бил приложен документ за внесена държавна такса, каквото е изискването на чл. 261, т. 4 от ГПК, поради което същата е била нередовна. Посочените нередовности са била констатирана от първоинстанционния съд съгласно чл. 262, ал. 1 от ГПК и съобщена на жалбоподателя, който в указания му срок не е представил доказателства за внесена държавна такса. Жалбоподателят изрично е предупреден за последиците от неизпълнение указанията на съда в срок, а именно, че въззивната му жалба ще бъде върната

Към депозираната частна жалба е приложено платежно нареждане, сочещо че на 16.12.2022 г., жалбоподателят е извършил плащане на държавна такса в размер на 75 лв., като основание за плащане е посочено гр.д.№ 17295/2022 г. Обаче делото на ПдРС е с номер 14295 и не е от 2022 г., а е от 2021 г. Освен това самото платежно нареждане не е било представено пред районния съд.

Решаващият пропуск от страна на ищеца /в първоинстанционното производство/ е неуведомяването на ПдРС в дадения му срок, че е осъществено 2 плащането. За съда не съществува задължение да прави справки по сметките на съда дали евентуално са постъпили плащания и по кои дела. В тежест на ищеца е да отстрани всички посочени от съда нередовности, като в настоящия случай това ще рече да плати държавната такса и да представи доказателства за това. Дори и хипотетично да се приеме, че представеното преводно нареждане се отнася за процесното дело, което видно от горното –не е така, то остава неизпълнено второто изискване, а именно да се представят доказателства за това пред администриращия съд. Съдът няма възможност да узнае, че таксата е внесена ако не се представят надлежно доказателство за това. Поради това законосъобразно е върната въззивната жалба.

Поради това съдът ще потвърди разпореждането на първоинстанционния съд.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2755/01.02.2023 г., постановено по гр. д. № 14295/2021 г. по описа на РС- Пловдив, с което е върната въззивна жалба вх. № 98054/02.12.2022 г. против постановеното по делото решение № 3847/19.11.2022 г. постановено по гр. д. № 14295/2021 г. по описа на РС- Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3