Решение № 20040 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20040 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110145122 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 08.01.2026 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт Е., срещу Д. Т. М. и Т. Д. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца следните суми: 366, 10 евро – главница, представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение до топлоснабден имот с адрес в ****************************************************** за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 01.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 66, 19 евро - представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 12.08.2025 г., сумата 9, 31 евро - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 01.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 2, 20 евро - представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за период от 15.02.2023 г. до 12.08.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственик на процесния топлоснабден имот. Сочи, че в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след 1 изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от “Техем Сървисис” ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

Исковата молба е връчена лично на ответника Д. Т. М. на 02.02.2026 г, като в срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.

Исковата молба е връчена лично на ответника Т. Д. М. на 24.03.2026 г, като в срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.

В проведеното на 29.09.2026 г. открито съдебно заседание ищецът е представляван от юрисконсулт Б., която заявява, че в хода на производството е извършено плащане на част от претендираните суми, като към момента на провеждане на заседанието „Топлофикация София“ ЕАД претендира сума за главница в размер на 18, 61 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 34, 48 евро. Претендира разноски.

Ответниците не се явяват в открито съдебно заседание и не изпращат свои представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая ответниците Д. Т. М. и Т. Т. М. не оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия. По делото са събрани писмени доказателства, а именно бракоразводно 2 решение и удостоверение за наследници, от които се установява, че процесният топлоснабден имот в **************************************** е бил семейно жилище на Т. Д. М. и И. Х. М., последната е починала и неин наследник по закон е синът й Д. Т. М..

Освен това ищецът по делото е заявил, че са постъпили плащания на част от претендираните суми, поради което с извършените плащания съдът намира, че ответниците са признали основателността на предявените претенции.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД заявява извършеното плащане в хода на процеса и заявява, че то покрива исковите му претенции до посочените размери.

Ответниците не са възразили срещу счетоводното отчитане и разпределението на сумите, въобще не са навели твърдения по делото сумав какъв размер са заплатили на „Топлофикация София“ ЕАД.

На основание чл. 235, ал. 3 ГПК и като съобрази извършеното погашение, съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят частично, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. Самите ответници не са изразили никакво становище по делото и не са направили никакви оспорвания на претендираните суми, поради което и съдът намира исковата претенция за главница за цена на услугата дялово разпределение в общ размер на 18, 61 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, за основателна. По делото са приложени и приети общи фактури, издадени въз основа на представените и приети изравнителни сметки от „Техем сървисис“ ЕООД, следователно установява, че сградата е топлоснабдена и за процесния период в имота на ответниците е доставено количество топлоенергия, съответстващо на претенидраната с исковата молба цена,а третото лице-помагач е извършвало дялово разпределение, респективно дължи се заплащане на услугата.

Що се отнася до претенцията за мораторна лихва съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стоиността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия Клиентите са длъжни да заплащат стоиността на фактурата по чл.

32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.

32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45-дневен срок от изтичането на отчетния период, потребителят на топлинна енергия изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинна енергия в 45-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. в случая никой от ответниците не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задължението по общите фактури. По отношение на цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което претенцията за заплащане на мораторна лихва се явява изцяло неоснователна. Ищецът заявява, че ответниците са извършили частично плащане на претенцията, поради което и дължима към момента на даване ход на устните състезания е лихва за забава по отношение на вземането за главницата в размер в размер на 34, 48 евро.

На основание чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите, присъдени с настоящото решение, следва да бъдат посочени в евро.

По разноските:

3

С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата хипотеза част от сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответните страни са дали повод за завеждане на делото - тъй като не са погасили дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. Ответната страна е дала повод за завеждане на делото, доколкото е платила след връчването на исковата молба. При това положение и след като е изпълнила задълженията в хода на делото, отговорността й за разноски не може да отпадне.

„Топлофикация София“ ЕАД претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, поради което следва да й бъдат присъдени такива в общ размер на 155, 60 евро, съгласно представения списък.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. Д. М., ЕГН **********, с адрес в ********************************** и Д. Т. М., с адрес в **************************************** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията на разделна отговорност по ½ от следните суми: 18, 61 евро – главница, представляваща неплатена цена за извършена услуга дялово разпределение до топлоснабден имот с адрес в ******************************************************, аб. № ***** за периода от м. 12.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 01.09.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, 34, 48 евро - представляваща мораторна лихва върху вземането за цена на доставена топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 12.08.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Т. Д. М., ЕГН **********, с адрес в ********************************** и Д. Т. М., с адрес в **************************************** за осъждането им да заплатят на ищеца следните суми: 732, 20 евро – главница, представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес в