Решение № 260052 от 18.08.2021, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№

260052 град Шумен,

18.08.2021г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни , през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Окръжен съдия: Зара Иванова при секретаря Т.Тодорова, като разгледа докладваното от окръжния съдия т.д. №79 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ

Подадена е искова молба от Р.Ш.Я., ЕГН **********, Ф.Е.Я., ЕГН **********, Ш.Я.М., ЕГН ********** и А.Р.Ш., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4 срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“...“ №43, в която се посочва, че на 13.11.2019 г., около 15:00 часа на път I–7, „Силистра - Ямбол“, км. 96+318: участник 1 – т.а. марка „Скания“, модел г – 410, с рег. № ..., с водач Н.Н.П.., при управление на моторно превозно средство, съобразявайки се с разпоредбите на ЗДвП и с останалите участници в движението по пътищата, при маневра „завой“ бива блъснат от участник 2 – л.а. марка „БМВ“, модел

316И с рег. № ...., с водач Д.Д.Р., която от своя страна е управлявала МПС, като не се съобразява с правилата на ЗДвП и извършва неподсигурена и забранена маневра „изпреварване“ на МПС на участник 1, в резултат на което реализира ПТП, като се удря с висока скорост в задната част на МПС на участник 1, при което биват причинени телесни увреждания на пътник в л.а. марка „БМВ“, модел 316И, а именно А.Р.Ш.. – дъщеря на първите двама ищци, съответно внучка и сестра на останалите. Пострадалата била транспортирана до МБАЛ Шумен, където резултат на причинените ѝ тежки увреди и въпреки продължителната лекарска помощ починала на 25.12.2019 г. По случая било образувано ДП № 1301/2019 г. по описа на РУ на МВР Шумен, пр. пр. 2736/2019 г. по описа на РП Шумен, което не е приключило към момента на подаване на исковата молба, а е изпратено по подсъдност в ОП Шумен, поради настъпила смърт на 25.12.2019 г. на А.Р.Ш... Видно от данни на нормативно уредния Информационен център към Гаранционен фонд, които данни на осн. чл.574, ал. 12 от КЗ, удостоверяват, че към датата на събитието, е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, учредено с полица относно МПС с рег. № ..., с начална дата на покритие 03.07.2019 г. , и крайна дата на покритие 02.07.2020 г. и представляващо покритие по чл. 493 от КЗ. В качеството си на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, ищците по делото и доколкото процесните МПС-та са имали сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, към дата на настъпване на ПТП-то, ищците имат право на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод смъртта и загубата на А.Р.Ш.., в резултат на ПТП при спазване на изискванията на чл. 380, ал. 1 от КЗ. Посочената разпоредба ищците са спазили, като са депозирали писмена претенция на 13.01.2020 г., като на 13.01.2020 г. с допълнителна молба са представили доказателства към претенцията, във връзка с която е образувана щета № ********** при ответното дружество. С оглед на което същото е отговорило с писма с изх. № 282/1/ и 257/1/ и двете от дата 22.01.2020 г., с искане за представяне на допълнителни документи за произнасяне на предявената от ищците претенция. В исковата си молба ищците описват загубата на своята близка като загуба на своята най-голяма емоционална и духовна опора А.Р.Ш.., център на тяхното семейство. Със смъртта ѝ те губят най-ценното в живота си – своя дъщеря, сестра, приятел, внук, близък и любим човек, подкрепа за тях.

Обстоятелството, че смъртта е настъпила по такъв нелеп начин и то, когато починалата е била в своята млада и най-хубава възраст – само на 20 години, работоспособна възраст, отличен студент, красива и изпълнена с желание да живее, още повече засилва болките и страданията, които ищците изпитват. На следващо място ищците описват А. като изключително жизнена, активна, отзивчива, инициативна, изпълнена с желание да живее, желание да учи, студентка, с желание да се развива, с мечти и копнеж за живот, помагала на своите близки, с много близки приятели, социална личност, усмихната, наставлявала е и се е грижила за своята сестра, с която са били неразделни и най-добри приятелки, както близки са ги наричали почти близначки.

Също така А. е била много инициативна и изпълнена и се е грижила в семейството за своя дядо и му е помагала с почти всичко, предвид факта, че са живели всички заедно в един дом. Ищците твърдят, че семейството не се е разделяло никога, винаги са живели заедно на едно и също място. Във връзка с изложеното видно е, че настъпилото събитие има за последици силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищците, като се твърди, че е налице особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно негативен отпечатък върху тяхната психика. Съобразно изложеното претендират заплащане на обезщетение в следните размери: първите двама ищци като родители на починалата А.Р.Ш.. по 200 0000 лева за всеки, ведно със законната лихва, считано от 15 след уведомяването с извънсъдебната претенция, а именно 03.02.2020г., последните двама ищци претендират по 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от посочената по-горе дата. Претендират и лихва на основание чл.429 от КЗ, считано от датата на деликта.

Ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете по основание и размер. Не оспорва, че е налице полица № 07119001855210 за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. марка „БМВ“, рег. № ... със срок на покритие от 03.07.2019 г. до 02.07.2020 г. В искова молба от 13.01.2020 г. ищците са посочили пред застрахователите извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. С уведомително писмо от 13.04.2020 г., ответното дружество е отказало да изплати такова, тъй като не са били представени изисканите документи. Ответното дружество оспорва всички останали твърдения, на които се основават исковите претенции. Оспорва се механизма на ПТП, описан в исковата молба. Алтернативно посочва, че е налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата. Тя била без поставен предпазен колан. Това от своя страна е довело до летален изход. В конкретния случай коланът е бил животоспасяващ. По отношение на претенциите на Ш.Я.М. и А.Р.Ш.- дядо и сестра на починала се твърди, че между тях не е съществувала особена връзка, която предпоставя правото им на обезщетение в качеството им на увредени лица. При евентуалност, ако претенциите им бъдат намерени за основателни, се следва да се приложи ограничението, установено в § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ. Цитираната разпоредба предвижда обезщетение за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ и се определя в размер на 5000 лв. Прави искане за привличане на трето лице-помагач – ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, като застраховател на водача на т.а. марка „Скания“, модел г – 410, с рег. № ...

- участник в процесното ПТП.

В допълнителната искова молба, подадена в установеният срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищците поддържат първоначалните твърдения. Акцентират върху обстоятелството, че непредставянето на банкова сметка ***, които желаят да получат застрахователно обезщетение и са отправили към застрахователите писмена застрахователна претенция, има за последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането, ако бъде постановен основателен отказ, като застрахователят не дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение (чл. 380, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 409 от КЗ). С оглед на другото искане за присъждане на законна лихва, която е различна от горепосочената на осн. 429, ал. 3 КЗ се твърди, че застрахователя дължи лихва на две различни основания, като едната законна лихва се изчислява върху главницата на дължимото застрахователно обезщетение, а втората законна лихва се изчислява върху сборната сума от първата законна лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ и главницата, върху която е изчислена първата законна лихва. В тази връзка е искането на ищците за присъждане на „втората“ законна лихва на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Във връзка с направените от страна на ответника възражения относно лимита на отговорността по §

96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) намират същите за неоснователни.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва изцяло допълнителната искова молба. Поддържат отговора заедно с всички възражения и доказателствени искания, направени с него.

С Определение №260114/29.12.2020г. , съдът е конституирал на страната на ответника трето лице -помагач ЗАД „ОЗК Застраховане” АД. В предоставения срок третото лице-помагач заема становище, че исковете са неоснователни. Въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, поради непоставянето на предпазен колан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.

432, ал. 1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен между ответника и лицето сочено като деликвент, както и да са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл.

45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител (застрахован) спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящият случай в хода на делото е постановена и влязла в сила Присъда №15/07.10.2020г. на ШОС, по силата на която подсъдимата Д.Д.Р. е призната за виновна в това, че на 13.11.2019 г. на път І-7 км. 96+318, в близост до с. Хитрино, обл. Шумен, при управляване на лек автомобил „БМВ 316I“ с рег. № ..., нарушила правилата за движение – чл. 21 ал.

1, чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП и по непредпазливост причинила: смъртта на А.Р.Ш.. ***; средна телесна повреда на Хюсние Кямил Хакъ от с. Черна обл. Силистра, изразяваща се в трайно затруднение в движението на дясната ръка за период по-голям от един месец, обусловено от счупване на дясната ключица и трайно затрудняване движенията на снагата за период по –голям от един месец, обусловено от счупването на 12-ти гръден прешлен и средна телесна повреда на С.С.А.от с. Черник обл. Силистра, изразяваща се в проникване в черепната кухина по смисъла на чл.

129 от НК, обусловено от разкъсно-контузна рана на главата с подлежащо счупване на челната кост, като от деянието е настъпила смъртта на едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, - престъпление по чл. 343 ал. 4 във вр. с ал. 3 б. „б“, вр. с чл. 343 ал.1, вр. с чл. 342 ал. 1 и чл. 58а ал. 1 от НК. От посоченото и на основание чл.300 от ГПК вр. с чл.235,ал.3 от ГПК, съдът приема за доказано, че е извършен деликт – виновно, противоправно действие, осъществено от Д.Д.Р. в резултат на което е настъпила смъртта на А.Р.Ш.., т.е. неоснователни се явяват всички възражения въведени от ответника и третото лице-помагач касаещи отговорността на Д.Д.Р., като водач на МПС „БМВ 316I“ с рег. № .... По делото не е спорно и че към момента на ПТП, прекия причинител Д.Д.Р. е била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ относно посоченото МПС.

От представените по делото Удостоверение за наследници изх.№6/25.02.2020г. на Община Дулово и Удостоверение за родствени връзки изх.№1/10.01.2020г. на Община Дулово се установява, че ищците Р.Ш.Я. и Ф.Е.Я. са родители на починалата А.Р.Ш.., ищеца Ш.Я.М. е неин дядо (по бащина линия) и ищеца А.Р.Ш. - сестра. Всички заедно са подали до ответника искане вх.№99294/10.01.2020г. за изплащане на обезщетение.По образуваните преписки по щети не и изплатено обезщетение.

В исковата молба се твърди, че ищците Р.Ш.Я. и Ф.Е.Я., които са родители на починалата А.Р.Ш.. са преживели и все още преживяват изключително тежко смъртта на дъщеря си. В тази връзка са изслушани показанията на свидетелите А.Ш.и Л.Я., в които се съдържа информация за отношенията между ищците и дъщеря им А. преди нейната кончина и както и за техните изживявания след загубата и. Те са били сплотено и задружно семейство, родителите са отглеждали детето си с обич, а тя им е отвръщала с уважение и любов. Били горди, че е студентка и полага усилия да се усъвършенства. След смъртта и били съкрушени от загубата и. Променило се отношението им към околните, станали затворени, отчуждили се от хората, не празнували празници, често плачели. Усмивка не се появявала на лицата им. И двамата свидетели са убедени, че въпреки изминалото време, родителите на А. все още скърбят много. Съдът възприема за достоверни показанията, т.к. са непротиворечиви, житейски логични и кореспондират с другите доказателства по делото.