Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 200 от 08.08.2025, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Гражданско дело 1505/2024
Вид
Решение № 200
Подписан
08.08.2025
В сила
10.09.2025
Състав
БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Ихтиман, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело № 20241840101505 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, чрез юрк.

С.К. против И. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „С.“ № 24, с която е предявен осъдителен иск за съществуване на вземане за сумата от 282,41 лева, от които 184,03 лв. – непогасена главница по договор за паричен заем № *, сключен на 24.10.2022 г. с „Креди Йес“ ООД; 8,60 лв. – договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 24.10.2022 г. до 16.01.2023 г.; 89,77 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева – държавна такса, както и разноските в исковото производство.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 24.10.2022 г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД /заемодател/, и И. Ж. И. /заемател/ е сключен Договор за паричен заем № *, с чиста стойност в размер на 200 лева. Договорът бил с уговорен брой 12 вноски, всяка от които в размер на 24 лева. Първата падежна дата била на 31.10.2022 г. Последната вноска била уговорена за 16.01.2023 г.

Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на заемодателя в края на посочения период според ищеца е в размер на 210,04 лева. В изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение, ищецът твърди, че са постъпили плащания в общ размер на 24 лева. Ищецът твърди, че на 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството на цедент, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД /като цедент/ цедира вземането си по Договор за паричен 1 заем № */24.10.2022 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /като цесионер/. Твърди се, че длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземане. В исковата молба се твърди, че към датата на депозиране на исковата молба всички непогасени вноски по Договор за паричен заем № */24.10.2022 г. са с настъпил падеж и кредитополучателят е изпаднал в забава.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът не упражни правото си на отговор.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. От пълномощника на ищеца юрк. В.Л. е депозирана молба, с която заявява, че поддържа исковата молба. Моли съдът да постанови решение, по силата на което да бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира и направените разноски, съгласно представен списък.

Ответникът в съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от фактическа страна:

Предявен е осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № */2024 г. по описа на Районен съд - Ихтиман, по което с Разпореждане № 1012 от 21.10.2024 г. е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и на кредитора е указано, че може да предяви иск осъдителен иск за вземанията си.

От представения по делото Договор за паричен заем № * от 24.10.2022 г. се установява, че между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545 и И. Ж. И. е бил сключен договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 200 лева, която е следвало да бъде върната на 12 седмични вноски от по 17,51 лева. Съгласно договора месечният лихвен процент възлиза на 3,340 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49,080 % и включва главница и договорна лихва.

Освен това съгласно в чл. 8 от договора е предвидена неустойка в размер на 77,86 лева при непредставяне на обезпечение – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Посочената сума е разсрочена за срока на договора и е включена в погасителния план, съгласно който общата дължима сума за плащане е 288 лева.

По делото е приложен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г., с извадка от приложение № 1 към него, по силата на който договор „Креди Йес“ ООД прехвърля на „Кредит Инкасо Инвестъмънтс“ ЕАД, ЕИК 202423225, вземанията, които има спрямо длъжника.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за 2 заплащане на дължими суми, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, произтичащи от сключен договор за заем, вземанията по който са били прехвърлени от заемодателя на ищеца и неустойка за непредоставяне на обезпечение; обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението - чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал.

1, т. 3 ГПК, във вр. с: чл. 79 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В хода на производството е установено, че титуляр на вземането към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Частното правоприемство е настъпило по силата на договор за цесия, по който ищецът е цесионер, а заемодателят по договора - цедент. В случая прехвърлянето на вземането е било съобщено лично на длъжника, според приложеното по ЧГД № */2024 г. по описа на РС – Ихтиман (на лист 28) известие за доставяне. Поради това следва да се приеме, че прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо ответника. По този начин се явява изпълнена и разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай. Това означава, че цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството.

От представените по делото доказателства съдът приема, че цедента „Креди Йес“ ООД и ответника са били обвързани от договор за заем (потребителски кредит) от 24.10.2022 г. При сключване на договора ответникът е действал в качеството на физическо лице, а заемодателят - в рамките на своята търговска дейност, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010 г.). Не се оспорва от ответника, че е получил заетата сума.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Посочените разпоредби имат императивен характер и са приети в защита на обществения интерес и в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

В чл. 21, ал. 1 ЗПК е предвидено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а съгласно чл. 22 ЗПК договорът е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и 3 ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.

В случая сключеният между страните договор за кредит съдържа минимално изискуемото от ЗПК съдържание - размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва, както и годишен процент на разходите. Освен тези клаузи обаче договорът съдържа и допълнителна уговорка за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение.

Съдът приема, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, а и на добрите нрави и е неравноправна.

Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Предвид това и съобразявайки разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, съдът приема, че процесната клауза за неустойка, съдържаща се в настоящия договор е нищожна. Това е така, защото тази неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение /поръчителство, банкова гаранция, ипотека, особен залог или ценна книга, издадена в полза на заемодателя/ и като такава излиза извън типичната й функция да е дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения. Нещо повече, дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната възнаградителна лихва, отново ще се дължи неустойка за неосигуряване на обезпечение. Именно поради тези съображения тази неустойка се явява уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, което обосновава извод, че същата е в противоречие със закона, а и с добрите нрави.

Освен това видно от съдържанието на представения договор общият размер на задължението е 288,00 лева според погасителния план.

В случая, действителният годишен процент на разходите надвишава максимално допустимия размер. В този размер не е включена предвидената неустойка при непредставяне на обезпечение, която по същество представлява уговорка, с която кредиторът заобикаля забраната за превишаване на законоустановения размер на ГПР. Тази уговорка представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, разсрочено и дължимо заедно с периодичните вноски по кредита.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В конкретния случай налице е хипотеза, при която търговецът, с цел да извлече за себе си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за договорна компенсаторна неустойка. Тази клауза несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между 4 правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия ДПК, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 50%. Според т. 55 на Решение на СЕС по дело С-714/22 неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, защото лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението. Следователно и липсата на посочен ГПР, и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което на основание чл.