Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 20.02.2024, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 4210/2023
Вид
Решение № 154
Подписан
20.02.2024
Състав
Свилен Жеков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Стара Загора, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря М. Огн. Н. като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20235530104210 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за прогласяване недействителността на „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“, предвидена в чл. 3 от договор за кредит № **********/********** г., като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и като нарушаваща разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.

10 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Ищцата Е. П. П. твърди, че на ********** г., е сключила с „Кредит Таим“ ЕООД Договор за потребителски кредит № **********/********** г. по силата и съгласно условията на който кредиторът е предоставил на ищцата сумата в размер на 1500,00 лева, със задължение за връщането й в срок от 24 месеца. В Договора се посочвало, че лихвеният процент по кредита е 10,00%, 1 а годишният процент на разходите /ГПР/ 10,39%. На стр. 3 в чл. 3 от Договора се предвиждало, че заемателят дължи на Заемодателя: „Еднократна такса за разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1497,60 лева, като тази такса се заплащала разсрочено като се разделя на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Ищцата намира, че посочената в чл. 3 от договора еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем била нищожна, договорена в нарушение на материалният закон - Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и на Закона за зашита на потребителите /ЗЗП/. Счита, че тази такса заобикаляла закона, а отделно от това и накърнява добрите нрави. Клаузата на чл. 3 от процесният договор за кредит не пораждала права и задължения между страните, тъй като тя била установена в противоречие с разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, била нищожна. В случая нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит била неприложима, тъй като процесната такса била начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябвало да са свързани с него. Налагал се извод, че тази такса е всъщност печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично, поради което трябвало да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не било спазено. Счита, че заплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на основното задължение на заемодателя представлявало скрито оскъпяване на кредита. По същество клаузата за таксата не отговаряла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като била неясна - не ставало ясно за какво точно действие /услуга/ се дължи въпросната такса. Отделно от предходното, претендираната сума за такса за експресно разглеждане на документи била нееквивалентна с оглед предоставената в заем сума, поради което е и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, следователно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Таксата за бързо разглеждане на документите представлявала разход за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл.

19, ал. 1 ЗПК, като същата следвало да се включи в годишния процент на 2 разходите, като основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита. С това допълнително плащане се покривали разходи, които следвало да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. В случая уговореният размер от 1497,60 лева на тази такса бил над 98 % от размера на получения заем /1500 лева/, като именно в тази връзка липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя от размера на кредита.

По този начин с клаузата за такса за разглеждане на документите реално се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място, изрично нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК предоставяла възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлявала услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита.

Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност било дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това били все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. По този начин потребителят плащал реално за права, които той има.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи на основание чл.

26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД нищожността на клаузата за такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем - по чл. 3 от Договор за потребителски кредит № **********, сключен на **********, между Е. П. П. и „Кредит Тайм“ ЕООД, евентуално претендира нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и евентуално претендира нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на исковете. Не оспорва, че между страните е сключен договор за паричен заем. Това, че между страните било договорено заплащане на определена такса, не означавало, че такава е изисквана от страните. Такава такса не била изисквана от ищеца. Освен това ответникът сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установяла в 3 производството по чл. 422 ГПК, съдът следвало да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК било предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. В тази връзка моли съда да осъди ищеца да заплати отпуснатата и невърната главница. Същият не бил правил плащания по договора си за заем. Освен това, за да иска обявяване нищожността на клауза, уреждаща заплащане на такса, то ищецът следвало да докаже, че я е заплатил. Твърди, че не е направено плащане на такава такса.

Тя не била претендирана за заплащане от ищеца. Когато се твърди, че нещо е договорено между страните не означава непременно, че е търсено от страна на кредитора. Моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, чрез процесуален представител - адвокат с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада.

Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От изявленията на страните в исковата молба и отговора на исковата молба се установява, че между тях не са спорни правнорелевантните обстоятелства, че между „Кредит тайм“ ЕООД, като кредитодател, и ищцата Е. П. П., като кредитополучател, е сключен на ********** г. договор за паричен заем № **********, като сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжницата.

Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен заем № **********/********** г. /л. 4-9 от гр.д. № 4385/2023 г. на Пернишки районен съд/, сключен между „Кредит тайм“ ЕООД и ищцата Е. П. П. , страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1500,00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 10,00% и годишен процент на разходите 4

/ГПР/ 10,39%, и начин на връщане: 24 месечни вноски, всяка от които по 194,00 лв., с краен срок на погасяване – 28.07.2023 г., с уговорена такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем от 1497,60 лв.

/чл. 3 от договора/. В погасителния план към договора /л. 10-11 от гр.д. № 4385/2023 г. на Пернишки районен съд/ посочената такса за експресно разглеждане от 1497,60 лв. е включена в колона номер 6.

При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

„Кредит тайм“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Не се спори между страните, че „Кредит тайм“ ЕООД и ищцата са били в договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски паричен заем № **********/********** г. и заемната сума е била предоставено на ищцата. Представеният по делото договор за паричен заем и погасителен план, установяват възникналото заемно правоотношение между кредитора „Кредит тайм“ ЕООД и кредитополучателката – ищца, по силата на което ищцата е получила сумата в размер на 1500,00 лева и се е задължила да я върне, заедно с договорна лихва и такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в общ размер на 1497,60 лв. - в чл. 3 от договора за кредит „Условия по заема“ е предвидена клауза „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 1497,60 лева. Представеният по делото погасителен план установява всяка погасителна вноска какво вземане включва и в какъв размер /л. 10-11 от гр.д. № 4385/2023 г. на Пернишки районен съд/, като процесната такса се разсрочва за срока на заема на равни месечни вноски добавени към главницата от по 69,22 лв. Не е спорно, че крайният срок за изпълнение на договора е 28.07.2023 г.

След като по делото се установи възникналото валидно облигационно правоотношение между „Кредит тайм“ ЕООД и кредитополучателката – ищца, предоставяне на заемната сума в размер на 1500,00 лв., следва се прецени дали атакуваната в исковата молба клауза на договора е 5 действителна.

При преценка наличието на неравноправни клаузи настоящият съд намира, че по отношение на таксата за експресно разглеждане /„Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“/ в размер на 1497,60 лв. е налице нищожност на тази клауза от договора и тази сума не се дължи от ищцата поради следните съображения:

В конкретния договор за заем било уговорено, че при предоставена заемна сума от 1500,00 лв. ищцата дължала такса за експресно разглеждане на заявка за заем в размер на 1497,60 лв. – 99,8% от заемната сума. Дори само така съпоставени тези суми водят до извода за неравноправност на таксата за експресно разглеждане на заявка одобрение на паричен заем – размерът на тази такса е равен на размера на главницата.

Настоящият съд изцяло споделя изразеното в решение № 464/07.12.2023 г. на Пернишки окръжен съд по в.гр.д. № 666/2023 г.

/относно същата такса на същия кредитор „Кредит тайм“ ЕООД /, в което се сочи, че подобна клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй същата е договорена и имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Договореното е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото включената в договора еднократна такса за разглеждане по същината си е действие за усвояването и управлението на кредита, затова не може да се приеме, че е допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Клаузата е сключена и във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като съгласно погасителни план план длъжникът следва да заплаща 24 месеца по 69,22 лв., за нещо, което не ползва, като изискуемостта за заплащане на таксата за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем настъпва от датата на сключване на самия договор за потребителски кредит.