Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6184 от 20.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5713/2022
Вид
Решение № 6184
Подписан
20.04.2023
Състав
ПЕТЯ ТОШКОВА СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6184 гр. С, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №

20221110105713 по описа за 2022 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Т. И. И. , с ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 147,59 лв. /сто четиридесет и седем лева и 59 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 27.05.2021 г. в размер на 24,47 лв. /двадесет и четири лева и 47 стотинки/, цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 23,77 лв./двадесет и три лева и 77 стотинки/, ведно със законна лихва върху тази сума от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 27.05.2021 г. в размер на 4,76 лв. /четири лева и 76 стотинки/. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 32104/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От Т. И. И. било подадено възражение, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. Поради което при така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като общински наемател на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.Х, бл.114А, вх.Г, ет.10, ап.241, аб.№ 209765, е потребявал топлинна енергия за посочения период, която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи посочените суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът Т. И. И., с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Твърди се липса на представени 1 доказателства, установяващи проявлението на обстоятелствата, посочени в исковата молба.

Оспорва се твърдението, че за процесния период и в процесния имот ищецът да е доставял, а ответникът реално да е потребил ТЕ в посочения размер. Оспорва се техническата годност и изправност на технологичното оборудване и измервателни уреди. Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови 2 нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.

В отговора на исковата молба не е направено оспорване на качеството потребител относно ответника. Към исковата молба е представена Заповед № ЖН-04-47/14.09.2010г. на Кметът на район „Красно село“ на СО, с която Т. И. И. е настанен в общинско жилище, находящо се в гр. С, ж.к.Х, бл.114А, вх.Г, ет.10, ап.241. Съгласно чл.22, ал.1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО, приета с Решение №466 по Протокол №53 от 14.07.2005г. на СОС въз основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем, в който се определят правата и задълженията на наемателя и наемодателя, наемната цена, заплащане на консумативи и такса смет, отговорността при неизпълнение, поддържането и други условия по наемното правоотношение. Представен е Договор за наем №47/14.09.2010г., сключен в изпълнение на посочената заповед, по силата на който на Т. И. И. е предоставено ползването на процесния апартамент №241. Съгласно т.5.3. от договора наемателя се е задължил да заплаща всички консумативни разходи за жилището. От потвърдителни писма на СО район „Красно село“ се установява, че договорът действа и към исковия период. Не е представено искане на Т. И. И. за откриване на партида на негово име, но видно от представена по делото фактура Т. И. И. е вписан като потребител на адреса. От представените документи е видно, че Т. И. И. е встъпил в наемно правоотношение със СО и се е задължил да заплаща консумативите за имота, към които принадлежи и стойността на потребена ТЕ, поради което ответника се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между него и ищеца е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за описания по – горе имот, за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. От заключението е видно, че на уреда е монтиран в АС през м.08.2016г. и са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001 през м.06.2018г. и м.07.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата 3 през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26 юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен период след процесния.

Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма” ЕАД, като за абоната не се изчислява ТЕ за отопление на имот и за битово горещо водоснабдяване, а единствено ТЕ отдадена от сградна инсталация в зависимост от пълния отопляем обем – 78м3. От вещото лице е установено, че разпределението е извършвано в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.

Според заключението на СТЕ за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г. общо начислената ТЕ за сградна инсталация в имота е в размер на 143,39лв. Установено е, че изравнителната сума за процесния период е +4,18лв. за доплащане, т.е. сумата следва да се прибави към сумата, получена по фактури за отопление. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.

По делото не се претендира сумата или част от нея да е заплатена от потребителя преди подаване на исковата молба.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа 4 на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение- посредством индивидуални разпределители или топломери и водомери, а при липса на такива – при пълен отопляем обем в зависимост от мошността на отоплителните уреди. Съобразно закона на разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като остатъка се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на общите части.