Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1117 от 14.03.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16956/2022
Вид
Решение № 1117
Подписан
14.03.2023
В сила
14.03.2023
Състав
Анета Александрова Трайкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1117 гр. Пловдив, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330116956 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от Б. Н. С., ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***** за признаване за установено, че неустоечната клауза - чл. 8 от сключения между страните договор за паричен заем № ******г. е нищожна.

С исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем, като с чл. 8 от същия е предвидено, че потребителят дължи неустойка, ако не изпълни задълженията си по чл. 6 от договора за предоставяне на обезпечение по кредита.

Иска се прогласяване нищожността на оспорената клауза и присъждане на разноски.

В срока за отговор ответникът „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, оспорва иска като неоснователен.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното:

Предявен е установителен иск за прогласяване на неравноправността на неустоечна клауза по потребителски заем/кредит №*********г.

Установява се от приетите по делото доказателства, че между страните е сключен договор за паричен заем № *********г. , като с чл. 8 от същия е предвидено, че потребителят дължи неустойка, в размер на 294,79 лева, ако не изпълни задълженията си по чл. 6 от договора за предоставяне на обезпечение по кредита.

Съдът приема, че с договорените допълнителни вземания за неустойка, които представляват по същество скрито възнаграждение за кредитора, са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвижда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по 1 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В разглежданата хипотеза потребителят е поел задължение за заплащане на неустойки, които съществено са оскъпили ползвания от него паричен ресурс. Съдът приема, че неустоечната клауза е неравноправна. Същата по своето правно естество представлява скрита възнаградителна лихва, възнаграждение за ползвания паричен ресурс, което не е отразено в годишния процент на разходите по кредита и води до неоправдано от гледище на разпоредбите на ЗПК - чл. 19, ал. 4, обогатяване за кредитора. По делото не са ангажирани доказателства, че оспорената клауза е индивидуално договорена.

Ето защо предявеният иск е основателен.

С оглед изхода от спора на ищеца ще се присъдят разноски от 50 лева – държавна такса. Отделно ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 400 лева за осъществената в производството правна защита и съдействие.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по предявен иск на Б. Н. С., ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че неустоечната клауза - чл. 8 от сключения между страните договор за паричен заем № ****** г. е нищожна.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК ****** да заплати на Б. Н. С., ЕГН ********** сумата от 50 (петдесет) лева – държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК ******* да заплати на основание чл.

38 ЗА сумата от 400 лева на адв. С. К. Н., ЕГН ********** за осъществената в полза на Б. Н. С., ЕГН ********** правна защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 2