Решение № 1117 от 14.03.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16956/2022
- Вид
- Решение № 1117
- Подписан
- 14.03.2023
- В сила
- 14.03.2023
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1117 гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330116956 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от Б. Н. С., ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***** за признаване за установено, че неустоечната клауза - чл. 8 от сключения между страните договор за паричен заем № ******г. е нищожна.
С исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем, като с чл. 8 от същия е предвидено, че потребителят дължи неустойка, ако не изпълни задълженията си по чл. 6 от договора за предоставяне на обезпечение по кредита.
Иска се прогласяване нищожността на оспорената клауза и присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, оспорва иска като неоснователен.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното:
Предявен е установителен иск за прогласяване на неравноправността на неустоечна клауза по потребителски заем/кредит №*********г.
Установява се от приетите по делото доказателства, че между страните е сключен договор за паричен заем № *********г. , като с чл. 8 от същия е предвидено, че потребителят дължи неустойка, в размер на 294,79 лева, ако не изпълни задълженията си по чл. 6 от договора за предоставяне на обезпечение по кредита.
Съдът приема, че с договорените допълнителни вземания за неустойка, които представляват по същество скрито възнаграждение за кредитора, са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвижда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по 1 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В разглежданата хипотеза потребителят е поел задължение за заплащане на неустойки, които съществено са оскъпили ползвания от него паричен ресурс. Съдът приема, че неустоечната клауза е неравноправна. Същата по своето правно естество представлява скрита възнаградителна лихва, възнаграждение за ползвания паричен ресурс, което не е отразено в годишния процент на разходите по кредита и води до неоправдано от гледище на разпоредбите на ЗПК - чл. 19, ал. 4, обогатяване за кредитора. По делото не са ангажирани доказателства, че оспорената клауза е индивидуално договорена.
Ето защо предявеният иск е основателен.
С оглед изхода от спора на ищеца ще се присъдят разноски от 50 лева – държавна такса. Отделно ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 400 лева за осъществената в производството правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по предявен иск на Б. Н. С., ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че неустоечната клауза - чл. 8 от сключения между страните договор за паричен заем № ****** г. е нищожна.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК ****** да заплати на Б. Н. С., ЕГН ********** сумата от 50 (петдесет) лева – държавна такса.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК ******* да заплати на основание чл.
38 ЗА сумата от 400 лева на адв. С. К. Н., ЕГН ********** за осъществената в полза на Б. Н. С., ЕГН ********** правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 2