Решение № 3971 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3971 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100512670 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация - София“ ЕАД срещу решение от 10.08.2022 г. по гр.д. №7533/2022 г. на Софийския районен съд, 50 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Г. Р. Л. установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 119,19 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за стопански нужди, ползвана без правно основание, за имот в гр. София, жк. „******* за периода 01.10.2018 г. – 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 21,96 лв. за мораторна лихва за периода 03.03.2019 г. – 15.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №66665/2021 г. по описа на СРС, 50 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че по делото е установено, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, както и че не е сключил договор за продажба на топлинна енергия. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Г. Р. Л. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е 1 неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответниците, чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на едно от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответниците, а също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.

Съгласно разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди.

От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден имот, като собствеността по принцип е ирелевантна за претенцията по чл.59 ЗЗД. По делото обаче ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви доказателства и за установяване на обстоятелството, че именно ответникът е ползвал процесния недвижим имот през процесния период. Напротив – от показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира като задълбочени, последователни и неопровергани, се установява, че имотът е ползване от трето лице, на което е била и открита партидата при ищеца.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че не са налице елементите на неоснователното обогатяване – ответникът не се е обогатил чрез спестяване на разходите за топлинна енергия, поради което и предявените срещу него искове са неоснователни.

Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от по 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на 2 чл.38 ЗА.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №9111 от 10.08.2022 г., постановено по гр.д.

№7533/2022 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на адв. Р. Д. , адрес: гр. София, бул. „******* кантора 313, на основание чл.38 ЗА вр. чл.78 ал.3 ГПК сумата от 400,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3