Определение № 1266 от 17.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1266 гр. София, 17.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002103187 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ГО ГРИЛ“ ООД, чрез адв. П.

М. и адв. С. К., срещу въззивно решение № 95 от 21.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 59/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 1023 от 26.09.2023 г., постановено по гр. д. № 203/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, за обявяване на недействителността на клауза по т. 3 от допълнително споразумение от 30.11.2022 г. към трудов договор № *** г., сключен между „ГО ГРИЛ“ ООД и И. А. Е., с която е уговорен срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя; за признаване за незаконно и отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на уволнението на И. А. Е., извършено със заповед № 1151 от 10.01.2023 г. на работодателя „ГО ГРИЛ“ ООД, на основание чл. 71, ал. 1 КТ ; за възстановяването на ищцата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър екип“ в отдел „Мениджмънт“ в ответното дружество.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1/ „Недействителен ли е трудов договор по чл. 70, ал. 5 КТ, в който е включена за първи път клауза за 1 изпитване за длъжност, при положение, че страните са уговорили изрично това за първи път и за предишната заемана длъжност не е уговарян срок за изпитване, тоест не е налице повторно уговорен срок за изпитване или т. нар.

„верижно“ уговаряне на срок за изпитване, не е налице пълна идентичност между страните по правоотношение, както и пълно съвпадение на работното място и трудовите функции?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 336 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 4651/2017 г. на IV г.о., решение № 344 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 1407/2010 г. на III г.о., определение № 732 от 02.07.2009 г. по гр. д. № 881/2009 г. на III г.о.; 2/ „Допустимо ли е уговаряне на клауза със срок за изпитване, предвид забраната по чл. 70, ал. 5 КТ, в случай че срок за изпитване се въвежда едва за първи път при сключване на допълнително споразумение за нова позиция, която е йерархически по-нископоставена от предходно заеманата позиция? Доколко при тази преценка съдът следва да сравнява реално изпълняваните функции и реално извършваните дейности? Има ли касателство при преценката за недействителност, наличието или липсата на йерархическа обусловеност с предишната такава? Следва ли съдът да направи преценката като отчете кумулативното наличие на критериите по чл. 70, ал. 5 КТ или само наличието на единия от тях е достатъчно условие за приемане на недействителност?“ – твърди се противоречие с практиката на ВКС, изведена в определение № 336 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 4651/2017 г. на IV г.о., решение № 344 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 1407/2010 г. на III г.о. и решение № 160 от 08.05.2015 г. по гр. д.

№ 4811/2014 г. на IV г.о.; 3/ „Налице ли е заобикаляне на закона и нарушение по чл. 74, ал. 1 КТ, когато едно лице се преназначи на по-ниска в йерарихично отношение позиция, за което е уговорен срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, при положение, че то никога не е било изпитвано за по-високата в йерархично отношение длъжност, която е заемало и реално страните са се съгласили, че е необходима такава проверка на годността на служителя за новата работа, обективирана в изразеното съгласие за новия договор със срок на изпитване?“ – сочи се противоречие с приетото в определение № 732 от 02.07.2009 г. по гр. д. № 881/2009 г. на III г.о.; 4/ „Само наличието на пълна идентичност на всички трудови функции между новата и старата /предходна/ длъжност при преназначаване с уговорен срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ ли обуславя забраната по чл. 70, ал. 5 КТ, или е достатъчно наличие на сходство на трудовите функции на двете позиции?“ – касаторът се позовава на противоречие с приетото в определение № 1782 от 11.04.2024 г. по гр. д. № 4776/2023 г. на III г.о.; 5/ „Допустимо ли е определяне на срок за изпитване по смисъла на чл. 70, ал. 1 от КТ, когато лицето е било назначено за нова длъжност, за заемането на която е бил определен нов срок за изпитване, при положение, че вече е бил преминат успешно такъв срок, но за напълно различна длъжност и работа в същото предприятие?“ – сочи се противоречие с решение № 344 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 1407/2010 г. на III г.о. на ВКС; 6/ „Нищожна ли е клауза със срок за изпитване, предвид забраната по чл. 70, ал.

5 КТ, когато срокът за изпитване се въвежда едва за първи път при сключване 2 на допълнително споразумение и то за друга позиция, която е йерархически по-нископоставена от предходно заеманата позиция?“ – твърди се наличието на противоречие с приетото в решение № 160 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 4811/2014 г. на IV г.о.; 7/ „Следва ли съдът при преценка за нарушение на чл.

70, ал. 5 КТ да прави механично сравняване на задълженията по длъжностната характеристика, наименованието на длъжността, позицията в структурата на предприятието и сравнението на шифъра и кода по НКПД, както и отдела, в който е позицията, за извършването на преценка за идентичност или различие за трудовите функции на служителя по смисъла на чл. 70, ал. 5 КТ? Доколко сходството в длъжностите е основание за преценка на нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ?“ – касаторът се позовава на противоречие с определение № 50278 от 07.07.2023 г. по гр. д. № 1089/2022 г. на IV г.о.; 8/ „Налице ли е процесуално нарушение от съда, когато за да обоснове изначално формираната си предубедена позиция, че работодателят е действал недобросъвестно и е налице недействителност на клаузата за изпитване в договор, реално е подменил доброволната воля на страните по писмено съглашение за промяна на длъжността и трудовите функции и уговаряне на нов срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, при липса на предпоставки за нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ?“ – твърди се противоречие с приетото в определение № 336 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 4651/2017 г. на IV г.о.; 9/ „Какъв е обхватът на служебното начало по чл. 6 ГПК и допустимо ли е съдът при извършване на служебната квалификация на правния спор и определянето на правилната за конкретния случай правна норма да излезе извън предметния обхват на процеса и обстоятелствата и твърденията, очертани от страните и представлява ли произнасяне по непредявен иск, ако решението се основава именно на служебно въведеното основание, което не е въведено от страните в делото?“ – сочи се противоречие с противоречие с решение № 271 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2854/2014 г. на I г.о. на ВКС; 10/ „Налице ли е нарушаване на забраната по чл. 70, ал. 5 КТ, при хипотеза на уговаряне на срок на изпитване за нова позиция за първи път, и при условие, че не е налице повторно уговаряне на срок за изпитване или „верижно“ уговорен срок за изпитване при назначаване на по-ниска в йерархическо отношение позиция в предприятието?“; 11/ „Допустимо ли е съдът да разглежда и изследва йерархическа зависимост между две различни позиции, които едно лице е заемало по различни трудови правоотношения в едно и също предприятие, с един и същ работодател, при приложението на нормата на чл. 70, ал. 5 КТ, която изисква заемане на една и съща работа и на основата единствено на този извод за заемане на йерархически по-високата длъжност да достигне до краен и решаващ извод, че служителят не може да бъде изпитван за понископоставената в йерархично отношение длъжност?“ – по последните два въпроса се твърди наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение.

3

Ответната страна по жалбата – И. А. Е., не взема становище по нея в предоставения срок за отговор.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил, че между ищцата И. А. Е. и ответника „ГО ГРИЛ“ ООД е възникнало валидно трудово правоотношение по безсрочен трудов договор от 29.06.2018 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ , с уговорен между страните и в полза на работодателя срок за изпитване, за длъжността „Продавач, павилион“; с допълнително споразумение към трудовия договор, считано от 01.06.2019 г. ищцата е преназначена на длъжността „Специалист с контролни функции, търговия“; с второ допълнително споразумение от дата 29.11.2021 г. е изменено трудовото правоотношение по отношение изпълняваната от ищцата трудова функция, като същата е преназначена да изпълнява длъжността „Регионален мениджър“ в отдел „Мениджмънт“, считано от 01.12.2021 г., без уговорен срок за изпитване; след една календарна година, на 30.11.2022 г., с трето допълнително споразумение, страните се споразумяват и ищцата приема да изпълнява, считано от 01.12.2022 г., длъжността „Мениджър екип“ в отдел „Мениджмънт“, с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя от 6 /шест/ месеца. Съобразил е също така показанията на разпитаните по делото свидетели, както и представените длъжностни характеристики, за всяка една от заеманите от ищцата длъжности, от които е посочил основните длъжностни задължения и отговорности, присъщи за всяка длъжност. Посочил е още, че трудовото правоотношение на ищцата за длъжността „Мениджър екип“ е прекратено съд заповед на работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ и считано от 11.01.2023 г., или само 40 дни след сключването на последното допълнително споразумение от 30.11.2022 г.

От правна страна въззивният състав е формирал извод, че уволнението на ищцата е незаконно поради установена по надлежния ред недействителност на клаузата за срок за изпитване от 6 месеца, уговорена в полза на работодателя за изпълнение на длъжността „Мениджър екип“ в отдел „Мениджмънт“ в посоченото допълнително споразумение, като заобикаляща закона съгласно чл. 74, ал. 1 , във връзка с чл. 70, ал. 1 и ал. 5 КТ. Посочил е, че И. Е. основава претенцията си за прогласяване недействителност на клаузата за срок за изпитване с довод, че работодателят заобикаля закона като чрез привидно позволени действия постига забранен резултат, тъй като работодателят е знаел, че ищцата е годна да изпълнява новата длъжност „Мениджър екип“ поради факта, че регионалният мениджър отговаря за състоянието, имиджа и политиката на дейността на търговското дружество за целия регион или за неколкократно повече обекти, докато мениджър екип 4 отговаря само за два обекта – една малка част от обектите, за които отговаря регионалният мениджър и че това всъщност е разликата в длъжностните характеристики на двете длъжности. Коментирал е и тезата на работодателя, че двете длъжности са коренно различни, нямат връзка помежду си и трудовите функции се различават по обем и по съдържание, по характеристики и по своето естество, като едната е на йерархическо по-високо ниво /регионалният мениджър/.

От събраните по делото доказателства въззивната инстанция е установила, че двете длъжности „Регионален мениджър“ и „Мениджър екип“, фигурират в един и същ отдел на работодателя, отдел „Мениджмънт“, за разлика от предходните две длъжности, изпълнявани от ищцата. Изложила е съображения, че работодателят не е представил доказателства за структурата и функциите, които се изпълняват непосредствено от този отдел, какво е разделението на труда, как са структурирани длъжностите и техните функции, има ли взаимозаменяемост на служителите, има ли дублиране на функции.