Решение № 18872 от 08.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50096/2023
- Вид
- Решение № 18872
- Подписан
- 08.10.2026
- Състав
- ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 18872 гр. София, 08.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110150096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 и слд. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори ..........., чрез процесуален представител адвокат С. З. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 57 против М. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 12.02.2020 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството му на кредитор, от една страна, и М. К. Б., ЕГН: ********** в качеството й на кредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит № ........ г.
Твърди, че по силата на чл. 1 от този договор банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 16 512 лв. за текущи нужди, срещу което същата се е задължила да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Ищецът сочи, че към договора за кредит е подписан и погасителен план, представляващ неразделна част към договора, съгласно чл. 7, ал. 1 от него. Твърди, че с този погасителен план и в съответствие с клаузите по договора страните са установили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. Твърди, че на 12.02.2020 г. кредитополучателят е усвоила предоставения кредит в размер на 16 512 лв. Ищецът посочва още, че на 11.06.2020 г. по молба на М. К. Б., в качеството й на кредитополучател и Юробанк България АД в качеството му на кредитодател, е подписано Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит ........, с което да бъдат предоговорени условията по процесния договор, като бъдат предоставени облекчени условията за погасяване на договора по кредит е оглед настъпилата пандемия от Ковид- 19. Сочи, че във връзка с допълнителното споразумение е изготвен нов погасителен план към същото, приложен към исковата молба, ведно с молбата за отсрочване и с подписаното от страните Допълнително споразумение. Твърди, че въпреки установените клаузи между страните, било трайно преустановено погасяването на кредита съобразно 1 условията, уговорени в чл. 7 и чл. 8 от договора. С оглед на обстоятелството, че кредитополучателят изпаднал в забава в плащането, като не платил дължимите суми по две последователни месечни извлечения, съгласно изготвения погасителен план към допълнителното споразумение към договора, а именно вноска номер 30 с падеж 12.08.2022 г. и вноска номер 31 с падеж 12.09.2022 г., „Юробанк България“ АД е инициирало изпращане на уведомление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание чл. 14 от договора за кредит. Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост до М. К. Б., ЕГН: ********** било връчено чрез ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 876, район на действие СГС. Сочи, че на дата 06.11.2022 г. призовкар на ЧСИ е посетил постоянния и настоящ адрес на лицето, съгласно справка в НБД „Население’', а именно гр. С като е връчил уведомлението лично на адресата М. К. Б.. Твърди, че същата е удостоверила връчването с полагане на подписа си. Твърди, че предвид горното, вземането на „Юробанк България" АД по договор за потребителски кредит № ........ г. е станало изцяло предсрочно изискуемо на дата 06.11.2022 г. - след достигане до кредитополучателя на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Юробанк България” АД. Твърди, че освен неиздължената главница в размер на 12563.08 лв., ответникът дължи на банката и възнаградителна лихва в размер на 71.19 лв. за периода от 06.11.2022 г. до 06.11.2022 г., на основание чл. 3 от процесния договор за банков кредит; мораторна лихва в размер на 459.28 лв. за периода от 06.11.2022 г. до 03.01.2023 г., на основание чл. 9 от процесния договор за кредит. За посочените вземания ищецът разполагал с издадена в негова полза Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1900/2023 г. по описа на CPC.
Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи посочените вземания, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице облигационна връзка между страните по делото. Твърди, че не са представени данни процесната сума да е била предадена и усвоена от ответницата. Твърди, че не е била надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост, поради което и последната не е настъпила спрямо нея.
Ответницата оспорва претендираните от ищеца „такси и лихви“, регламентирани в чл. 5 и чл. 6 от Процесния договор. Твърди, че същите са недължими, тъй като противоречат на добрите нрави, уговорени са в противоречие със ЗПК. Твърди, че в посочения ГПР не е включена като разход застрахователната премия, уговорена в процесния договор за кредит, за което твърди, че е в противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Оспорва Допълнително Споразумение от 11.06.2020 г., като недействително и противоречащо на ЗПК. Ответницата възразява за изтекла погасителна давност на претендираните вземания.
При горното се иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, а на ответницата се присъдят разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.01.2023г. „Юробанк България“ АД, чрез адв. З., е депозирало пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу М. К. Б. за следните суми: сумата от 12 563,08 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ......../12.2.2020 година, кредитна сделка 4891476, дължима за периода от 06.11.2022 г. до 03.01.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.01.2023 г. до изплащане на вземането,- сумата 71,19 лева, представляваща договорна лихва за период от 06.11.2020 г. до 06.11.2022 г.,- сумата 459,28 лева, представляваща мораторна лихва за период от 06.11.2022 г. до 03.01.2023 г.
2
На 02.03.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: сумата от 12 563,08 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ......../12.2.2020 година, кредитна сделка 4891476, дължима за периода от 06.11.2022 г. до 03.01.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.01.2023 г. до изплащане на вземането,- сумата 71,19 лева, представляваща договорна лихва за период от 06.11.2020 г. до 06.11.2022 г., - сумата 459,28 лева, представляваща мораторна лихва за период от 06.11.2022 г. до 03.01.2023 г., както и сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 261,87 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 145,61 лева.
С Разпореждане № 98327 от 09.08.2023 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът е указал на заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, че може да предяви установителен иск за сумите по заповедта. Между вземанията, предмет на заповедта и на исковата молба, има обективен и субективен идентитет.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 12.02.2020 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и М. К. Б. е сключен Договор за потребителски кредит № ........ г. По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 16 512,00 лв. при следните параметри: Годишен лихвен процент: През първите 12 месеца: фиксирана лихва от 6.600%, а след 12-ия месец до крайния срок: променлива лихва от 6.600% (референтен лихвен процент ПРАЙМ плюс фиксирана договорна надбавка) , Годишен процент на разходите (ГПР): 8.09%, Обща дължима сума: 21,436.14 лева.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, освен таксите, посочени в чл. 5, кредитополучателят дължи и такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка съгласно Общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лица и Тарифата на банката, в сила към момента на извършване на съответната операция по сметката.
Съгласно чл. 9 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет.
В клаузата на чл. 14 от договора е уговорено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. На основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към принудително събиране на вземането си, като насочи изпълнението върху цялото имущество на кредитополучателя.
На 12.02.2020 г. по сметка BG11BPBI7940 1086 8456 04 с титуляр М. К. Б. е усвоена сума в размер на 16512.00 лв. (банково бордеро № 928140/12.02.2020 г.) с основание кредит PL1048639/12.02.2020 г.
По договора за потребителски кредит №........ между "Юробанк България" АД и М. К.
Б. е сключено допълнително споразумение на 11.06.2020 г. във връзка с въведеното извънредно положение в Република България поради пандеми ята от COVID-19.
Споразумението въвежда мерки за облекчаване на кредитополучателя във връзка с настъпилите или очаквани затруднения за редовно погасяване на задълженията по кредита, произтичащи от пандемията и мерките за нейното ограничаване. Плащането на дължимите главница и лихви по договора се отсрочва за срок от 6 месеца (т.нар. "гратисен период"), считано от падежната дата на месечната погасителна вноска през месец 04.2020 г. За периода на отсрочване Банката продължава да начислява лихва съгласно условията на договора. След изтичане на периода, начислената лихва се разпределя на равни части и се добавя към вноските по кредита за период от 24 месеца след края на периода на отсрочване. Срокът на 3 договора за кредит се удължава с продължителността на договорения период на отсрочване.
Банката изготвя нов погасителен план за остатъка от дълга, който се прилага след изтичане на периода на отсрочване.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на дата 06.11.2022 г. призовкар на ЧСИ Миладин Миладинов е връчил уведомление за предсрочна изискуемост лично на адресата М. К. Б., за което последната е положила подписа си.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че след анализа на разплащателната сметка на М. К. Б. с IBAN BG11BPBI7940 1086 8456 04 за периода 12.02.2020 - 21.03.2025 вещото лице констатира следните задължения: 12 563.08 лв. - главница; - 71.19 лв. - възнаградителна лихва за периода от 06.11.2022 г. до 06.11.2022 г.; -459.28 лв. - мораторна лихва за периода от 06.11.2022 г. до 03.01.2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Основателността на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1) наличие на валидно сключен между страните по делото договор за потребителски кредит със съдържанието, посочено в исковата молба; 2) усвояване на сумата от страна на ответника; 3) изискуемост и размер на вземането. При установяване горните предпоставки,в тежест на ответника е да докаже, че е платил.