Решение № 3400 от 07.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3400 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100501818 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 14354 от 12.12.2022 г., постановено по гр. д. № 52556 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 128 състав , по реда на чл. 422 ГПК е било признато за установено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. Е. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1833.06 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с абонатен № 261969, ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 214.56 лв., мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 13.05.2022 г. Със същото решение са отхвърлени: искът за възнаграждението за предоставяне на услуга дялово разпределение от 68.09. лв. за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и искът за мораторна лихва върху същата в размер от 12.86 лв. за периода 01.07.2019 г. – 13.05.2022 г.

. Срещу решението в частта, с която исковете, предявени срещу ответника, са уважени, е постъпила въззивна жалба.

Въззивникът поддържа, че постановеното решение e неправилно в обжалваната част. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че е недоказано, че страните се намират в облигационна връзка. Поддържа, че ищецът не е материално правно легитимиран да 1 претендира сумата за услугата за дялово разпределение. Счита, че разпоредбата на чл.33, ал. 4 ОУ от действащите през процесния период Общи условия е неприложима, тъй като е неясна и противоречива.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата и ищец в производството „Топлофикация София“ ЕАД.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Относно оплакването на въззивника че е недоказано, че страните се намират в облигационна връзка, съдът намира следното: от представения и приет нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху земя на ЖСК №14, т. X, дело № 9660/1961 г., съставен на 27.05.1961 г. се установява, че лицата Е.К.Д. и Д.Р.Д. са придобили процесния имот чрез участие в ЖСК, а с договор за доброволна делба от 1993 г. Д.Д. и ответницата М. Д. са поделили имотите от наследствената маса на Е.Д., като процесното жилище е поставено в дял на Д.Д., а ответницата е получила друг 2 имот в кв. Панчарево. На 21.08.2005 г. г. обаче Д.Д. е починала и е оставила за свой единствен наследник по закон дъщеря си М. Д. /ответницата/, видно от представено удостоверение, приложено по делото, поради което същата е наследила и процесния апартамент.

От друга страна по делото е прието като писмено доказателство и нотариален акт №113, том II, нот. дело №286/2006 г., за учредяване на договорна ипотека върху процесното жилище, като в документа е обективирано изявление на ответницата, че е собственица на същото. Положеният за нея подпис не е оспорен, поради което следва извод, че е налице признание на неизгодно за същата обстоятелство.

С оглед изложеното съдът намира, че М. Д. в качеството си на собственик по отношение процесния апартамент е била потребител на топлинна енергия на основание съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ .

По отношение наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение по отношение присъдената мораторна лихва, съдът намира следното: доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м.05.2019 г. до 30.04.2021 г., то приложение следва да намерят Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно ал. 4 на същия, която настоящият съдебен състав намира за ясна и непротиворечива, „продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал 2.

В случая дължимата лихва за незаплатени задължения, инкорпорирани в издадената обща фактура от дата 31.07.2020 г. /л. 34 от първоинстанционното дело/ е правилно определена от районния съд в размер от 214.56 лева за периода от 15.09.2020 г. до 13.05.2022 г.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ответника част следва да бъде потвърдено.

В частта, с която СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск, решението е влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за това.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, 3 която обаче не е подала отговор на въззивната жалба, а е депозирала единствено молба с бланкетни доводи, с които е оспорила въззивната жалба. Последното според състава на въззивния съд не обосновава основателност на претенцията за определяне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, с оглед което разноски с въззивното решение не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14354 от 12.12.2022 г., постановено по гр. д. № 52556 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 128 състав, в частта, с която по реда на чл. 422 ГПК е било признато за установено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. Е. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“, ЕАД ЕИК 831609046, следните суми: 1833.06 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с абонатен № 261969, ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 214.56 лв., мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 13.05.2022 г.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Бруната“ ООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4