Решение № 138 от 04.06.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. гр. Добрич, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500271 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№4184/04.03.2025г., уточнена с молба вх.№2572/05.02.2026г., подадена от Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, чрез упълномощения юрисконсулт К. Д., срещу решение №89/1102.2025г. по гр.д.№3566/2022г.на Районен съд Добрич, В ЧАСТТА, в която се отхвърля предявеният срещу „БУЛГРЕЙН“ЕООД с ЕИК 205228344, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Хаджи Димитър“ №49, осъдителен иск за сумата от 19 356.11 лева, представляваща неустойка за забава върху заплатена с просрочие втора вноска (дължима в размер на 50 % от годишната арендна вноска, т.е. в размер на 44444.72 лева) за стопанската 2019/2020 г. по договор за аренда с нотариална заверка на подписите №ТА19/20-1-32, вписан под №*** г. на Служба по вписвания, гр. Тервел, опредЕ. от сбора от неустойка за забава в плащането на сумата от 10 000.00лева,изчислена за периода от 01.02.2020 г. до 28.05.2020 г. в размер на 3450.00 лева, неустойка за забава в плащането на сумата от 10 000.00лева ,изчислена за периода от 01.02.2020 г. до 01.06.2020 г. в размер на 3660.00 лева и неустойка за забава в плащането на сумата от 24 444.72лева,изчислена за периода от 01.02.2020 г. до 16.07.2020 г. в размер на 12 246.11 лева.

Оплакванията на възивника се свеждат до твърдения относно допустимостта на осъдителния иск предвид отреченото право на Държавата 1 чрез министъра на земеделието и храните да предяви иск по чл.422 от ГПК и легитимацията на ищеца, на фона на разсъждения относно изхода от заповедното производство и последиците му за настоящия спор. Развити са съображения, че съгласно чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ Държавата се явява собственик на земите от ДПФ, чиито права се упражняват от министъра на земеделието и храните, в чиито правомощия според Устройствения правилник на МЗХ, било участието му в производства за защита на парични притезания на Държавата в качеството и на титуляр на вземанията. Излага и, че извършеното след образуване на исковото производство погасяване на вземането не може да съставлява обоснован довод за разглеждане на иска като неоснователен.

Предвид на изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следвало да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъщественото принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Позовава се на изложени в писмено становище пред районния съд доводи относно възраженията на ответника във връзка с размера на неустойката. Иска постановяване на осъдително решение ответника да заплати на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните претендираното вземане.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната страна с доводи за неоснователност на жалбата и по същество на спора. Счита за недопустим осъдителен иск в полза на Държавата за вземе, което вече е изпълнено. Вземането на Държавата, което било удовлетворено в едно недопустимо заповедно производство не пораждало възможност за водене на каквото и да е дело, в който смисъл не бил допустим нито установителния, нито осъдителния иск. Плащането било изършено по недопустими съдебни актове - издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2045/2020г., но чието основание бил именно договорът за аренда №ТА-19/20-1-32/04.09.2019г. Плащането по недопустимия процес не водело до обезсилване на правното му действие. След като ищецът твърдял, че е извършено плащане, нямало значение на кой било платено-на ЧСИ, на Министъра, на Министерството, на Областната дирекция.

Необезсилената недопустима заповед за изпълнение и изпълнителен лист и извършеното плащане по тях, с което бил удовлетворен кредиторовия интерес по договора за аренда, налагало извод за недопустим установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.Осъдителният иск също бил недопустим с оглед изявленията на ищеца, че вземането е удовлетворено. Ако съдът приемел, че исковете или искът е допустим, то вземането на ищеца не съществувало, липсвало уговорен падеж на втората вноска, ответникът не е изпаднал в забава и искът бил неоснователен. Ако се приемело, че ищецът има право на 2 обезщетение с характер на мораторна неустойка, то тя била прекомерна и следвало да се намали до размера на законната лихва от 1 454.95бева , при което разлика от 17 901.16лева била недължима и я претендирали с насрещен иск, неустойката била нищожна поради накърняване на добрите нрави като уговорена извън присъщите и функции.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 19.02.2025г., когато решението е връчено на обжалващата страна, и край 05.03.2025г., от лице, с интерес от обжалването, след проведена процедура по чл.262 от ГПК/за което жалбата е била върната на районния съд/ отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и е допустима.

Подадената въззивна жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

В предмета на гр.д.№3566/2022г. на РС-Добрич са предявените с искова молба вх.№267899/21.12.2021г., уточнена с молба вх.№651/12.01.2023г., молба вх.№1958/01.02.2023г., молба вх.№2685/10.02.2023г., молба мх.

№3794/28.02.2023г., от Държавата,чрез министъра на земеделието,храните и горите, срещу „Булгрейн“ ЕООД, ЕИК 205228344, в условията на евентуалност, установителен иск по чл. 422 ал.1 ,във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 92 от ЗЗД за вземания в общ размер от 19 356.11 лева ,предмет на заповед № 848/24.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д.

№2048/2020 г. на РС-Добрич, и осъдителен иск по чл.92 от ЗЗД за същата сума, след като с решение №290/06.10.2022 г. по в.гр.д.№80/2022г.на ОСДобрич е обезсилено решение №260567/01.11.2021г. по първоначално образуваното по искова молба вх.№267899/21.12.2021г. гр.д.№ 3756/2020 год. на РС-Добрич като постановено по нередовна искова молба от гледна точка на страни и отправено до съда искане за защита (чл.127 ал.1 т.2 и т.5 от ГПК).

С решението по гр.д.№3566/2022г.на Районен съд Добрич производството по установителните искове по чл. 422 ал.1 ,във връзка с чл.

415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 92 от ЗЗД за вземания в общ размер от 19 356.11 лева ,предмет на заповед № 848/24.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,издадена по 3 ч.гр.д. №2048/2020 г. на РС-Добрич, е прекратено като недопустимо и в тази част решението, с характер на определение, не е обжалвано/така изрично уточняващата въззивната жалба молба вх.№2572/05.02.2026г. Прекратяването на производството по установителния иск е резултат от извода на районния съд за недопустимост поради липса на издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение.

В предмета на въззивното производство е решението с рег.

№89/1102.2025г. по гр.д.№3566/2022г.на Районен съд Добрич, В ЧАСТТА на отхвърления осъдителен иск за сумата от 19 356.11 лева, представляваща неустойка за забава върху заплатена с просрочие втора вноска за стопанската 2019/2020 г. по договор за аренда с нотариална заверка на подписите №ТА19/20-1-32, вписан под №*** г. на Служба по вписвания, гр. Тервел.

Обосноваващите исковата претенция обстоятелства се свеждат до твърдения за облигационни отношения между страните по силата на сключен на 04.09.2019 г., след проведена тръжна процедура ,договор за аренда № ТА19/20-1-32, вписан в СлВп- гр. Тервел като акт № *** г. между министъра на земеделието, храните и горите, представляван от директора на ОДЗ, гр.

Добрич - инж.Д. А. И., и „Булгрейн“ ЕООД, ЕИК 205228344, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Хаджи Димитър" № 49, с предмет временно възмездно ползване на земеделска земя от държавния поземлен фонд (ДПФ) в размер на общо 881.839 дка в землищата на с.Б., с. В., с. Г., с.

К., с. М. и., с. С. и гр. Т. общ. Т., обл. Д., срещу годишно арендно възнаграждение.

Твърди се, че дружеството-арендатор „Булгрейн“ ЕООД заплатило на части и със забава втората вноска от арендното възнаграждение за първата стопанска година 2019/2020 г., с падеж 31.01 на текущата стопанска година, дължима в размер на 44444.72 лева , като на 28.05.2020г. платило 10 000лева, на 01.06.2020г. платило 10 000лева, на 16.07.2020г. платило 24 444.72лева.

За неточното по време изпълнение и съгласно т.30 от договора дружеството-арендатор дължало обезщетение в размер на 0.3% върху дължимата сума за всеки просрочен ден, до окончателното и плащане. За просрочието на тази втора вноска за стопанска година 2019/2020 г., възлизаща в размер на 44444.72 лева, дължало сумата от 19 356.11 лева, представляваща сбор от 3450 лева лихвата за просрочие върху сумата от 10000 лева за периода 01.02.2020г.- 28.05.2020 г. , 3660 лева лихвата за просрочие върху сумата от 10000 лева за периода 01.02.2020 г. - 01.06.2020 г., 12 246.11 лева лихвата за просрочие върху сумата от 24444.72 лева за периода 01.02.2020 г.- 16.07.2020 г.

С оглед на горните обстоятелства относно легитимацията на Държавата като носител на спорното вземане и при въведеното обстоятелство за подадено възражение от ответника срещу заповед № 848/24.08.2020г. за 4 изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д. №2048/2020 г. на РС-Добрич за същото вземане/издадена в полза на друг правен субект-Министерството на земеделието, храните и горите/, с първоначалната искова молба от ищецътДържавата, чрез министъра на земеделието, хпаните и горите, е отправено установително и осъдително искане за вземането от общо 19 356.11 лева в полза на Министерството на земеделието, храните и горите, което вземане е предмет на приключилото заповедно производство в полза на същото министерство.

След обезсилване на решението по първоначално образуваното гр.д.№ 3756/2020 год. на РС-Добрич и връщане на делото за ново гледане, при непроменени обстоятелства е заявено установително и евентуално/молба вх.

№3794/28.02.2023/ осъдително искане за вземането от общо 19 356.11 лева в полза на ищеца -Държавата.

Ответникът оспорва допустимостта на процеса, както и съществуването на вземането, защото плащането на втората вноска по описания от ищеца начин не било със закъснение . От съдържанието на договора било видно, че за плащането на втората вноска няма уговорен падеж, уговорено било издаването на запис на заповед за останалите 50% от дължимата арендна вноска, с падеж 31.01. на текущата стопанска година, втората вноска за първата стопанска година можело да се плати до 01 октомври 2020г. заедно с плащането на 50% от вноската за втората стопанска година, защото за втората вноска важело общото правило по чл.5.3 от договора. Ако се приемело, че втората вноска е дължима към 31.01. на текущата стопанска година, искането за лихви не съотвествало на чл.30 от договора, където било записано, че има право на обезщетение. Дори и да се приемело, че се касае за мораторна лихва, която се припокрива с обезщетението по чл.30 от договора, то имало характер на неустойка, която била прекомерна, надвишава действително претърпенитге вреди, които са в размер на законната лихва. Всичко над законната лихва за забава излизало извън обезпечителната и нормалната санкционна функция на неустойката.

Разпечатката съдържа 31 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d1f8109-1eba-40d7-b83f-403c16b398b0