Решение № 11941 от 19.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11941 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110149071 по описа за 2024 година

Ищецът „. АД е предявил срещу ответника В. Л. З. по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл.79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3 033,81 лв., представляваща регресно вземане за платена главница по договор за предоставяне на гаранция № . от 06.10.2021г., сключен между длъжника и „.“ ЕООД, обезпечаващ изпълнението на договор за паричен заем № . от 06.10.2021г., сключен между длъжника и „.“ АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 02.03.2020г., Приложение № 1 към него от 03.05.2023г., ведно със законна лихва от 29.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 226,53 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.10.2021г. до 03.03.2022г., сумата от 417,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.03.2022г. до 30.01.2024г, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12444/2024 г. по описа на СРС, 77 състав.

Ищецът твърди, че на 05.10.2021г между „.“ АД и ответника е бил сключен договор за паричен заем № ., по силата на който на З. е била предоставена в заем сума в размер на 3500 лева, като същият се е задължил да я върне ведно с начислена възнаградителна лихва.

Поддържа се, че договора за заем е бил обезпечен с подписване на договор за предоставяне на гаранция от 05.10.2021г. между ответника и „.“ ЕООД, който би влязъл в сила само ако заемателят не предостави обезпечени в уговорения в договора за заем срок. Подчертава се, че в договора за предоставяне на гаранция било предвидено и заплащането на възнаграждение. Сочи се, че ответникът е спрял да извършва плащания по договора за заем, като заплатената от него сума е в общ размер от 1168 лева. Поради това е била отправена 1 покана на 02.05.2023г. за погасяване на целия дълг до „.“ ЕООД, който възлизал на сумата от 3401.99 лева. Така посочената сума била заплатена от „.“ ЕООД, с което дружеството встъпило в правата на заемодателя спрямо ответника. Твърди се, че между ищеца и „.“ ЕООД е подписано Приложение № 1 от 03.05.2023г. към рамков договор за покупкопродажба на вземания, по силата на което вземането на „.“ ЕООД спрямо З. било прехвърлено, за което по реда на чл. 99 ЗЗД ответникът бил уведомен надлежно. С оглед гореизложеното моли за уважаването не предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излагат се подробни съображения, че сключеният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което по отношение на него намират приложение всички разпоредби на ЗПК с императивен характер, в това число изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Изтъква се, че дружеството – кредитодател и дружеството, с което е бил сключен договор за предоставяне на гаранция са свързани лица, като било предвидено и заплащане на възнаграждение за предоставяне на гаранцията. Ето защо се сочи, че двата договора са свързани и възнаграждението по гаранционния договор следва да попадне в обхвата на понятието общи разходи по кредита на потребителя.

Предвид това се подчертава, че приложимия ГПР многократно надвишава нормативно определения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното се изтъква, че клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на гаранция е нищожна. Поддържа се и, че е налице недействителност и на цели договор, поради което се дължи само връщане на чистата сума по кредита. Оспорена е и материалната легитимация на ищеца да претендира заплащането на процесните суми, тъй като се оспорва извършената цесия. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, По делото е представен договор за паричен заем № . от 05.10.2021г., сключен между „.“ АД и В. Л. З., като положения подпис в договора графа заемател е неоспорен от ответника. По силата на този договор видно от чл. 2 от него, на ответника е предоставена в заем сума в размер на 3500 лева, като същата е следвало да бъде върната в срок от двадесет и една седмици при дължими 21 на брой седмични вноски в размер на 181.13 лева всяка с точно упоменати дати на падеж на всяка вноска в договора, като последвана вноска е с падеж на 03.03.2022г. Страните са договорили и че дължимият годишен лихвен процент е фиксиран и е в размер на 40 %, а годишният процент на разходите е 47.58 %. Видно от чл. 3 от договора част от предоставената в заем сума – 2339.44 лева е послужила за погасяване на предходен договор за заем, а остатъкът от заетата сума е предоставен в брой на ответника, 2 като изрично е посочено, че договорът има характер на разписка. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в три дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя обезпечение. Предвидено в договора e – чл. 8, че в случай на забава от страна на заемателя да заплати дължима вноска същият дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава, като м чл. 9 е уговорено и, че при забава кредиторът може да предприеме всички законни действия за събиране на вземането. Предвидено е и в чл. 10 от договора, че заемодателят има право по всяко време да прехвърли в полза на трето лице вземането си по процесния договор срещу З..

Приет по делото е и договор за предоставяне на гаранция № ./05.10.2021г., сключен между „.“ ЕООД и ответника В. З., по силата на който З. е възложил на „.“ ЕООД да издаде гаранция за плащане в полза на „.“ АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения па ответника, възникнали съгласно договор за паричен заем № . от 05.10.2021г.

В чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че за поемането на задължението за издаване на гаранция потребителят дължи заплащане на възнаграждение в размер на 1824.27 лева, което следва да бъде заплатено на равни вноски от по 86.87 лева на изрично посочени дати, като падежът на последната вноска е 03.03.2022г. Уговорено е в чл.

4 от договора, че гарантът е длъжен при поискване от „.“ АД да заплати всички изискуеми задължения на потребителя по обезпечения договор за заем, като при изплащане от гаранта на сумата съгласно чл. 5, ал. 1 от договора той може да поиска потребителя да възстанови паричните суми, платени от „.“ ЕООД. В чл. 12 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено и, че гарантът може по всяко време да прехвърли вземането си спрямо потребителя на трети лица.

Към исковата молба е представен и рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020г., сключен между „.“ ЕООД в качеството на продавач и „.“ ЕООД в качеството на купувач. В § 2, 2.1 от договора страните са се съгласили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем, сключени от продавач с физически лица, подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора. Съгласно §1, т.1.1, изр. 2 датата на прехвърляне на вземанията е датата на сключване на всяко едно Приложение № 1. Предвидено е, че страните са съгласни да бъде извършено прехвърляне и на други вземания, които ще бъдат индивидуализирани в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като всяко поредно Приложение № 1 ще има сила и значение на допълнително споразумение към рамковия договор. В т. 2.3 от § 2 от рамковия договор страните са уговорили и минималните изисквания за начина на индивидуализиране на прехвърлените вземания в Приложение № 1, а именно кредит КИД, имена и ЕГН на длъжника, дата на договора, размера на отпуснатата главница, общ размер на задължението, размер на дължимата сума към датата на цесията.

Изрично в § 4, т. 4.1 е предвидено, че на датата на прехвърляне, купувачът придобива всички права върху прехвърляните вземания, а както беше посочено и по-горе в §.1т.1.1 е уговорено, че датата на прехвърляне е датата на подписване на Приложение № 1.

По делото е представено и искане за плащане, отправено от името на „.“ АД към „.“ 3

ЕООД за заплащане на задължения на потребители по сключени договори за предоставяне на гаранция, сред които е и задължение в общ размер на 3401.99 лева по договор № ., сключен с В. Л. З..

Във връзка с така отправеното искане е представено и преводно нареждане от 03.05.2023г. за извършено плащане от „.“ ЕООД в полза на „.“ АД с посочено основание за плащане именно номера на процесиня договор за заем - .

Представено е и уведомление за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, издадено от името на „.“ ЕООД, чрез ищцовото дружество относно извършено прехвърляне на вземания по договор за цесия от 02.03.2020г относно прехвърлените с приложение № 1/03.05.2023г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020г вземания.

По делото е прието и приложение № 1 от 03.05.2023г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „.“ ЕООД и „.“ ЕООД на 02.03.2020г., подписано с електронен подпис от представител на купувача и на продавача. Сред прехвърлените с цитираното приложение е и вземане по кредит № .3 от 06.10.2021г. с длъжник В. Любомиров З. с изрично посочен ЕГН, за отпусната сума в размер на 3500 лева и общо дължима сума по кредита към 03.05.2023г. – 4926.24 лева, от която и 3033.81 лева главница, 226.53 лева – възнаградителна лихва, 141.65 – мораторна лихва и 1524.25 лева – възнаграждение по договор за гарант.

От ищеца е представено към исковата молба и пълномощно, с което е упълномощен от „.“ ЕООД в качеството му на цедент да уведоми от името на „.“ ЕООД всички длъжници, чиито задължения са били прехвърлени с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2020г.

Прието е и уведомително писмо, адресирано до ответника за уведомяването му за извършената цесия, като в писмото е обективирана и покана за доброволно пращане на вземането. Писмото е подписано от името представител на ищеца, с изрично посочване, че ищцовото дружество е упълномощено от цедента да връчи уведомлението.

По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че по сключения договор за заем от 05.10.2021 от страна на ответника са извършени плащания на сума в общ размер на 1168 лева. Отбелязано е, че с така заплатената сума кредиторът е погасил задължения за главница в размер на 466.19 лева за периода от 14.10.2021г. до 28.10.2021г., 77.20 лева – възнаградителна лихва за периода от 14.10.2021г. до 28.10.2021г, 300.02 лева – възнаграждение за поръчител, 60 лева – разходи за събиране на вземането и 264.59 лева – лихва за забава. Вещото лице е посочило, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение размерът на непогасената главница е 3033.81 лева за период от 04.11.2021г. до 03.03.2022г., размерът на непогасената възнаградителна лихва за исковия период е 226.53 лева, а възнаграждението за предоставеното обезпечение – 1524.25 лева. Изчислен от експерта е и размерът на ГПР по договора за заем при включване на таксата за предоставяне на поръчител/гарант, а именно – 1047.80 %.

4

Настоящият състав кредитира изцяло заключеното по съдебно-счетоводната експертиза по реда на чл. 202 от ГПК, като изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и от вещо лице притежаващо необходимата професионална квалификация и специални знания.

С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна следното: