Решение № 313 от 09.12.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. ХАСКОВО, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря Р. В. Н. в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20255600201039 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Adm.verwerking flitsgegevens CJIB на Кралство Нидерландия с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение на Н. П. С. от гр. **** , ул. *** № **** , е наложена „глоба“ в размер на 122 евро.

Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, видно от която засегнатият е с имена Н. П. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес- гр. **** , ул. *** № **** и настоящ адресгр.*****,ул.*** №***.

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно.

Засегнатото лице редовно призовано ,не се явява и не взема

1 становище по искането на издаващата държава.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е постановено на 02.04.2025 г. от Adm.verwerking flitsgegevens CJIB– несъдебен орган в Кралство Нидерландия. То се отнася до извършено на 31.01.2023 г., 05:32 ч., в гр. Хага, административно нарушение. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на 14.05.2025 година. В същото удостоверение е описано нарушението, за което засегнатото лице С. е бил наказан и което според изложеното се изразява в превишаване на максимално допустимата скорост в населени места с 13км в час. Извършеното е определено като поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата и е квалифицирано като съставомерно по смисъла на чл.2 от Кодекса за движението по пътищата. За установеното административно нарушение е наложена глоба в размер на 122 евро.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение, посоченото административно нарушение е извършено на територията на издаващата държава. Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата. В удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 14.05.2025 г., като по информация на органа, издаващ удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице е било писмено, като изрично е отбелязано, че засегнатият е бил уведомен за правото му да обжалва решението, както и за срока, в рамките на който може да направи това, като 2 данни за проведено производство в тази насока не са отразени. Посочено е още в удостоверението, че издаващата държава не допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава. Заявено е, че плащания по наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили.

С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. Както фактическите елементи на деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, така и направената от наказващия орган правна квалификация, сочат, че в случая се касае за нарушение на правила за движение по пътищата. За такъв род поведение, предмет на санкционирането, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС не изисква преценка за двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно закона на Република България – Закон за движение по пътищата.

На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е допуснато на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба.

Ето защо решението подлежи на изпълнение, като от служебно направената справка за официалния курс на БНБ левовата равностойност на 122 евро възлиза на 238.61 лв. Поради изложеното, следва решението да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

3

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение от 02.04.2025 г., издадено от Adm.verwerking flitsgegevens CJIB – несъдебен орган в Кралство Нидерландия, за налагане на финансова санкция - глоба в размер на 122 евро с левова равностойност по курса на БНБ от 238.61 лева, на лицето Н. П. С., с ЕГН -**********, с постоянен адрес- гр. **** , ул. *** № **** и настоящ адрес-гр.*****,ул.*** №***, за извършено на 31.01.2023 г. нарушение по чл. 2 от Закона за административната уредба при нарушения по Кодекса за движението по пътищата на Кралство Нидерландия.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. ХАСКОВО, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря Р. В. Н. в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20255600201039 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Adm.verwerking flitsgegevens CJIB на Кралство Нидерландия с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение на Н. П. С. от гр. **** , ул. *** № **** , е наложена „глоба“ в размер на 122 евро.

Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, видно от която засегнатият е с имена Н. П. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес- гр. **** , ул. *** № **** и настоящ адресгр.*****,ул.*** №***.

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно.

Засегнатото лице редовно призовано ,не се явява и не взема

1 становище по искането на издаващата държава.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е постановено на 02.04.2025 г. от Adm.verwerking flitsgegevens CJIB– несъдебен орган в Кралство Нидерландия. То се отнася до извършено на 31.01.2023 г., 05:32 ч., в гр. Хага, административно нарушение. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на 14.05.2025 година. В същото удостоверение е описано нарушението, за което засегнатото лице С. е бил наказан и което според изложеното се изразява в превишаване на максимално допустимата скорост в населени места с 13км в час. Извършеното е определено като поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата и е квалифицирано като съставомерно по смисъла на чл.2 от Кодекса за движението по пътищата. За установеното административно нарушение е наложена глоба в размер на 122 евро.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение, посоченото административно нарушение е извършено на територията на издаващата държава. Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата. В удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 14.05.2025 г., като по информация на органа, издаващ удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице е било писмено, като изрично е отбелязано, че засегнатият е бил уведомен за правото му да обжалва решението, както и за срока, в рамките на който може да направи това, като 2 данни за проведено производство в тази насока не са отразени. Посочено е още в удостоверението, че издаващата държава не допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава. Заявено е, че плащания по наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили.

С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. Както фактическите елементи на деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, така и направената от наказващия орган правна квалификация, сочат, че в случая се касае за нарушение на правила за движение по пътищата. За такъв род поведение, предмет на санкционирането, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС не изисква преценка за двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно закона на Република България – Закон за движение по пътищата.

На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е допуснато на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба.