Определение № 942 от 23.12.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 942 гр. Шумен, 23.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Д.а като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Гражданско дело № 20243600100358 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на Ю. М. К. от гр. Шумен, действащ чрез пълномощника адв. Г. Б. от ШАК, имаща за предмет обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Н.

М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Нови Искър, кв. „........“, ул. „.......“ № 10, че ищецът не дължи сумата от 49 980.05 лева, от които главница в размер на 7 000 британски лири, която по фиксинг на БНБ към 30.05.2024 г. се равнява на 16 086.98 лева, със законната лихва в размер на 23 024.03 лева, за периода 26.10.2010 г. – 21.06.2024 г., 5 378.51 лева – присъдени разноски, 800 лева – разноски по изпълнителното дело и 3 893.94 лева – такси по ТТЗЧСИ, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 02.02.2017 г., въз основа на решение № 264/31.03.2016 г. по гр.д. № 267/2015 г. на ШРС и решение № 246/08.12.2016 г. по гр.д. № 376/2016 г. на ШОС и въз основа на него е образувано изп.д. № 20249310400391 по описа на ЧСИ Росен Русев, рег. № 931 с район на действие ШОС, като погасени по давност.

Според задължителната практика на ВКС, предмет на делото по предявен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, основан на твърдения за погасяване на изпълняваното парично задължение, е спорното материално субективно право, подлежащо на принудително изпълнение, чието съществуване ищецът отрича поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт или факти. При отричани с една искова молба няколко изпълнявани материални права е налице хипотеза на обективно съединяване на искове по чл.439, ал.1 от ГПК, като размерът на цената на всяка от исковите претенции се определя при спазване нормата на чл. 69 ГПК. Въз основа на така определения предмет на делото и цена на предявените искове се преценява по правилата на чл.103 ГПК, вр. чл.104 ГПК родово компетентния да разгледа спора първоинстанционен съд – в тази връзка виж решение № 195/25.11.2024 г. по т.д. № 1964/2023 г., ІІ т.о. на ВКС.

Предвид изложеното и, че в случая е налице обективно съединяване на искове по чл.439, ал.1 от ГПК с цена съответно 16 086.98 лева – главница, 23 024.03 лева – лихва за забава, 5 378.51 лева – присъдени разноски, 800 лева – разноски по изпълнителното дело и 3 1

893.94 лева – такси по ТТЗЧСИ, всеки от които под 25 000 лева, следва, че на основание чл.103 от ГПК, вр. чл.104, т.4 от ГПК, компетентен да се произнесе по тях е съответният районен, а не окръжен съд.

Ето защо, съдът приема, че не е компетентен да се произнесе по спора по правилата на родовата подсъдност, поради което и на основание чл.118, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.119, ал.1 от ГПК следва да прекрати производството пред себе си и изпарти делото по компетентност на ШРС, доколкото в отговора на исковата молба ответницата не е предявила възражение за местна подсъдност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 358/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен пред себе си, на основание чл.118, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.119, ал.1, вр. чл.103 от ГПК, вр. чл.104, т.4 от ГПК и

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд – Шумен.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

2