Решение № 170 от 29.10.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Харманли, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20245630200233 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП .

Подадена е жалба от Н. К. И. от гр.Симеоновград, ул. „... чрез адв.С.П. против Наказателно постановление №24-0271-000179 от 22.03.2024 година на Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят твърди, че НП било издадено от некомпетентен орган, както и че не било извършено процесното нарушение. Предвид изложеното моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.С.П., моли за уважаване на жалбата, като излага подробни съображения в тази насока и претендира разноските по делото.

Административнонаказващият орган /АНО/ Началник Група в РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 12.03.2024г. в гр.Симеоновград, на железния мост на р.Марица, около 08.00 часа, жалбоподателят Н.И., като водач на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег.№ ......, при управление на същото се ударил челно с лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СВ ...... ВН. Преди моста съответно били поставени от северната му страна /центъра на града/ - пътен знак Б5 и от южната му страна /жп гара/ - пътен знак Б6.

1

Жалбоподателят се движел по моста, посока от центъра на града към жп гарата.

Съставен е АУАН №1157054 от 12.03.2024г. от М. С. – мл.автоконтрольор в РУ-Харманли за нарушение по чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП, а именно за това, че не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка, поради отнемане на предимството при наличие на знак Б6, с което става причина за ПТП с материални щети.

Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, като отказът е удостоверен с подписа на св.М.Миланов.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №24-0271-000179 от 22.03.2024 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описана фактическата обстановка, като е прието, че с така извършеното жалбоподателят е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка. Предвид това и на основание чл.179 ал.2, вр. чл.179 ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба от 200 лв.

По делото като свидетел бе разпитан актосъставителят М.С., който заяви, че ПТП-то е станало по средата на металния мост, поради което св.С. е приел, че именно жалбоподателят е виновен за произшествието, тъй като за него имало забранителен знак, повеляващ да не се навлиза по моста при наличие на друго превозно средство на него.

Св.С. Т. – служител на ПУ-Симеоновград, посетил местопроизшествието, заяви, че лекият автомобил бил изминал по-голямата част от пътя на моста, а микробусът, на който пътният знак давал предимство, бил съвсем в началото.

Като свидетел бе разпитана и свЗП, която заяви, че веднага след ПТП-то посетила местопроизшествието, като установила, че синът й – жалбоподателят И. бил преминал с автомобила си 4 прегради от моста, а другият водач бил минал първата желязна преграда и на втората настъпил удара между двете МПС-та.

В аналогичен смисъл са и показанията на св.К. И., баща на жалбоподателя, който също посетил местопроизшествието веднага след ПТП-то, като установил, че синът му бил изминал по-голямо разстояние по моста – около 184 крачки, а другият водач на микробуса бил изминал 82 човешки крачки. Св.К.И. също преброил платната на моста, като синът му бил изминал 4 платна, а другият шофьор само едно, като на второто станал ударът.

Показанията на свидетелите С. Т.,ЗП и К. И. съдът кредитира с доверие като вътрешно убедителни, логични и последователни, в съответствие със изложеното по-долу заключение по съдебната авто-техническа експертиза. Изолирани и неподкрепени от други доказателства останаха показанията на св.М. С., поради което съдът не извлича изводи от тях.

За изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и съдебна автотехническа експертиза, от заключението по която се установява, че ударът между лек автомобил марка „Мерцедес Е320“ с рег.№ Х...... КН и микробус марка „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СВ ......

ВН е настъпил на мост над р.Марица, свързващ центъра на града с кв.Злати дол, на 2 разстояние по дължина – на около 61 м северно от южния край на моста и на около 149 м южно от северния край на моста; по ширина – на около 1 м вляво и дясно от централната надлъжна ос на платното за движение. Според експертизата ударът е настъпил в участъка на втората арковидна метална ферма над моста в посока от юг на север.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира допуснати в АНП съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на атакуваното НП. Разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН регламентират минимално необходимото съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, реквизитите на същите, които следва да се съдържат в тях, за да се обезпечи законосъобразното протичане и приключване на административнонаказателното производство и съответно за надлежното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. В случая АУАН и оспореното наказателно постановление не отговарят на изискванията съответно на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като, видно от съдържанието им, липсва надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено същото. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят не съобразява поведението си с пътните знаци и пътната маркировка, като липсва описание в какво точно се изразява несъобразяването на поведението му с пътната маркировка, нито пък е уточнено какво представлява тази маркировка и съответно какво поведение от страна на водачите на ППС предполага тя, за да може да се прецени и дали поведението на жалбоподателя е съобразено с нея или не. Такива факти липсват в АУАН и в НП, като в тях само е посочено, че жалбоподателят е отнел предимство при наличие на знак Б6. Факти за наличие на пътна маркировка липсват, но независимо от това жалбоподателят е санкциониран по чл.179 ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП, т.е. вкл. и за неспазване предписанието на пътна маркировка.

Липсата на изложение на всички релевантни факти и обстоятелства, съставляващи елементи от обективната страна на административното нарушение, негови обективни признаци, винаги съставлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правата на жалбоподателя да разбере в какво точно се изразява вмененото му във вина нарушение и съответно препятства адекватното му упражняване в пълнота на правото му на защита. Така констатираното съществено процесуално нарушение съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че и по същество жалбата се явява 3 основателна по следните съображения: Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, според който участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. За това нарушение съгласно чл.179 ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП се предвижда глоба от 200 лв.

В случая се установи и доказа по делото, съгласно кредитираните с доверие непротиворечиви показания на свидетелите С. Т.,ЗП и К. И. и съгласно подкрепящото ги заключение по назначената съдебна автотехническа експертиза, че не жалбоподателят е този който е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като се доказа, че същият е изминал със своя автомобил марка „Мерцедес Е320“ с рег.№ Х...... КН по-голяма част от пътя на железния мост над р.Марица в гр.Симеоновград. Това следва от експертното заключение, съгласно което ударът между лек автомобил марка „Мерцедес Е320“ с рег.№ Х...... КН и микробус марка „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СВ ...... ВН е настъпил на разстояние по дължина на около 61 м северно от южния край на моста и на около 149 м южно от северния край на моста. Според експертизата ударът е настъпил в участъка на втората арковидна метална ферма над моста в посока от юг на север. След като жалбоподателят е изминал със своя автомобил по-голямата част от моста, то очевидно в момента на неговото навлизане и започване на движение по моста не е имало друго превозно средство, движещо се по него, което да е следвало да бъде пропуснато от страна на жалбоподателя чрез осигуряване на предимство, предвид наличния за него (съгласно експертизата) пътен знак Б5 – „пропусни движещите се насреща пътни превозни средства“. При това положение водачът на другото превозно средство /на микробуса/ е следвало да съобрази поведението си с важимия за него (съгласно експертизата) пътен знак Б6 – „Премини, ако пътят е свободен!“ Този пътен знак се поставя преди стеснен пътен участък от дясната страна на водачите на пътни превозни средства, на които се предоставя предимство за преминаване. В случая, макар да е бил с предимство, водачът на микробус марка „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СВ ...... ВН е следвало да премине по моста след освобождаването му от водача на лекия автомобил, който вече е бил навлезнал и се е движел по него, управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес Е320“ с рег.№ Х...... КН, тъй като пътният знак „Б6“ го задължава да премине, само ако пътят е свободен.

Именно по тези съображения съдът счита, че неправилно и незаконосъобразно жалбоподателят И. е санкциониран за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, каквото нарушение същият не е извършил, което налага отмяна на оспореното НП.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане в тази насока, на основание чл.63д от ЗАНН, следва в тежест на АНО да се присъдят направените от жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар. Но от страна на АНО с писмо с вх.№4185 от 08.05.2024г. е направено възражение досежно претендираното адвокатско възнаграждение, което да бъде определено в минимален размер. Имайки предвид така направеното възражение по чл.63д ал.2 от ЗАНН и отчитайки фактическата и правна сложност на делото, вкл. обема на 4 предоставената правна помощ и процесуално представителство, както и минималния размер на адвокатския хонорар за такъв вид дело съгласно чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ (400 лв.), то съдът счита, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален на 600 лв., които да се присъдят в тежест на АНО.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0271-000179 от 22.03.2024 година на Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Н. К. И., ЕГН:********** от гр.Симеоновград, ул. „Княз Ал.... за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2, вр. чл.179 ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН, да заплати на Н. К.