Определение № 621 от 21.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 621 гр. Благоевград, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова

Крум Динев като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500450 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба с вх. № 2931/31.03.2025 г. от адв. Д. М. в качеството му на пълномощник на Б. П., срещу Определение № 193 от 18.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1205/2024 г. по описа на РС – Петрич, с което се спира производството по гр.д. № 1205/2024 г. по описа на Районен съд - Петрич в частта относно искането на ответника по реда на чл. 248 ГПК до произнасяне на СЕС с влязло в сила решение по Дело С- 744/23 г. на СЕС.

В жалбата се поддържа становище за неправилност на атакуваното определение, за което са изложени конкретни съображения, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законния срок, по жалбата е подаден отговор от „Макроадванс“ АД, с който същата се оспорва като неоснователна, за което са изложени конкретни доводи, като се иска жалбата да се остави без уважение.

Съдът намира, че частната жалба е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, по следните съображения:

За да постанови спиране на производството по гр.д. № 1205/2024 г. по 1 описа на Районен съд - Петрич в частта относно искането на ответника по реда на чл. 248 ГПК до произнасяне на СЕС с влязло в сила решение по Дело С- 744/23 г. на СЕС, съдът е приел, че съгласно чл. 631, изр. 1 ГПК с отправянето на запитване съдът спира производството по делото и с правомощието да спре съдебното производство разполага не само съдът, отправил конкретното преюдициално запитване, но и всеки друг съд по всяко друго съдебно производство, когато разрешаването на преюдициалното запитване е от значение за правилното решаване на конкретното съдебно дело.

Счел е, че след като всеки съд /и то не само последната инстанция/ е оправомощен да отправи преюдициално запитване относно тълкуването на ПЕС или валидността на акт на органите на ЕС и на това основание да спре съдебното производство, то per argumentum a fortiori той е оправомощен да направи и по-малкото – само да спре производството, ако вече е било отправено преюдициално запитване от друга юрисдикция, но по въпроси, които са от значение за разрешаването на спора и по неговото съдебно производство. Със спирането на неговото съдебно производство съдът потвърждава, че подобно преюдициално запитване би отправил и той. В подобна хипотеза е ненужно и безпредметно и от другия съд да се изисква да отправи преюдициално запитване със същите въпроси, защото СЕС вече е сезиран с произнасяне по релевантните и за неговото дело въпроси.

Съдът в настоящата инстанция като взе предвид предмета на обжалване, намира, че частната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Безспорно е, че атакуваното определение за спиране прегражда понататъшното развитие на делото и като такова попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая обаче основанието за спиране е изведено от разпоредбата на чл. 631 вр. чл. 633 ГПК и това е отправено преюдициално запитване от друг национален съд, разглеждащ иск със същото правно основание. Съгласно изричната норма на чл. 631, ал. 1 изр. 2 ГПК , явяваща се специална по отношение на чл. 274 ГПК определението за спиране на производството по делото поради отправено преюдициално запитване не подлежи на обжалване. Инстанционният контрол е изключен както по отношение на акта на съда, отправил преюдициалното запитване, така и по отношение на постановеното от друг съд спиране, разглеждащ спор, по отношение на който е приел, че е обусловен от разрешението по 2 преюдициалното запитване и което ще е задължително за него, на основание чл. 633 ГПК /в т. см. Определение № 452/2019 г. по ч. гр. д. № 3759/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Определение № 42/2020 г. по ч. гр. д. № 94/2020 на ВКС, ІІІ г. о. и др. /. Аргумент за това е именно обстоятелството, че преценката дали са налице основания за отправяне на преюдициално запитване или не, вкл. и при предприето сезиране на СЕС е изключена от пряк инстанционен контрол, а в същото време решението на Съда на ЕС е задължително за всички национални съдилища. Така и Определение № 40 от 29.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 280/2021 г., III г.о., ГК.

Ето защо настоящата частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, поради нейната процесуална недопустимост.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 2931/31.03.2025 г. от адв. Д. М. в качеството му на пълномощник на Б. П., срещу Определение № 193 от 18.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1205/2024 г. по описа на РС – Петрич, с което се спира производството по гр.д. № 1205/2024 г. по описа на Районен съд - Петрич в частта относно искането на ответника по реда на чл.

248 ГПК до произнасяне на СЕС с влязло в сила решение по Дело С- 744/23 г. на СЕС, като недопустима.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3