Решение № 78 от 26.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Велико Търново, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Търговско дело №

20234100900113 по описа за 2023 година

Предявени искове по реда на чл.422 от ГПК ввр. чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД; чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Първа инвестиционна банка”АД(чрез юрисконсулт К. В.В.) твърди в исковата си молба, че между банката-кредитор и С. Т. Ц.-кредитополучател е бил сключен Договор№71КР-АА0518/22.08.2007г. за банков кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 35000.00лв. Съгласно Раздел IV „Условия на ползване“ т.6 от договора в срок до 22.08.2012г. кредитополучателят ползва предоставения кредит подформата на овърдрафт по разплащателна сметка при максимално допустимо дебитно салдо по нея в размер на разрешения кредит по т.4 от договора. Предоставеният кредит бил усвояван многократно под формата на овърдрафт на няколко транша. Съгласно т.16 от договора за кредит след изтичане на срока за ползване на овърдрафт – 22.08.2012г., кредитът се погасява съгласно Погасителен длан Приложение №1, като крайният срок на погасяване на кредата е 22.08.2027. Твърди се, че усвоеният кредит не бил погасяван по главница и по лихва. Кредитът е в просрочие, считано от 22.09.2012г. - общо 2979 дни към 17.11.2020г. вкл. По кредита са просрочени 98бр. вноски по главница, съгласно погасителен план към договора за кредит. Общият размер на просрочените вноски по главница, съгласно погасителен план-Приложение към договора за кредит, към датата на извлечението е 14447.59лв., а считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита 07.10.2020г., общият размер на просрочената главница, включващ сбора от просрочените вноски по главница но погасителен план към датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем остатък от усвоената сума общо в размер на 35000.00лв. По кредита били просрочени 98бр. вноски по лихва. Общ размер на просрочената сума по лихва - 16474.84лв.

Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит, на основание Раздел XI, т.31.2.

1 б.“а“ банката, през ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС връчила на кредитополучателя при условията на чл.47 ал.5 от ГПК Покана за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, като е бил предоставен 5-дневен срок за изпълнение от получаване на поканата. Тъй като кредитополучателят не бил заплатил просрочените задължения по договора за кредит в предоставения им срок за доброволно изпълнение, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 07.10.2020г. По подадено заявление по реда на чл.417 ГПК с приложено извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“АД била издадена Заповед№38/20.11.2020г. за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.дело№1770/2020г. на ГОРС, срещу С. Т. Ц. за: сумата 35000.00лв., представляваща неиздължение-главница по Договор№71КР-АА-0518/22.08.2007г. за банков кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 233.80лв., представляваща такса подновяване на договорна ипотека; сумата 43.20лв., представляваща дължими такси за връчване на покани чрез ЧСИ Силвия Косева с per.№809 в КЧСИ; сумата 855.54лв., представляваща разноски по ч.гр.дело№1770/2020г. Съгласно приложеното Извлечение от счетоводните книги задължението по кредита към банката към 17.11.2020г. е в размер на 297816.18лв., като съдът е сезиран с частични претенции. На основание издадения изпълнителен титул и за събиране на присъдените ни суми било образувано изп.дело№20218960400018 при ЧСИ Ив.Цанкова с район на действие ВТОС. В хода па действията по уведомяване на длъжника С. Т. Ц. същият не бил открит и издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по чл.428 от ГПК били връчени по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

На основание чл.422 от ГПК ввр. чл.415 ал.1 т.2 ввр. ал.3 от ГПК с разпореждане по ч.гр.дело№1770/2020г. ГОРС указал на заявителя, че може да предяви настоящия установителен иск срещу ответника С. Т. Ц.. Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК ввр. чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадена Заповед№38/20.11.2020г. за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.дело№1770/2020г. на ГОРС, за: сумата 35000.00лв., представляваща неиздължение-главница по Договор№71КР-АА-0518/22.08.2007г. за банков кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 233.80лв., представляваща такса подновяване на договорна ипотека; сумата 43.20лв., представляваща дължими такси за връчване на покани чрез ЧСИ Силвия Косева с per.

№809 в КЧСИ; сумата 855.54лв., представляваща разноски по ч.гр.дело№1770/2020г. на ГОРС.

Претендират се направените разноски в исковото производство.

Ответникът С. Т. Ц. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.К. Ем.А. от ВТАК и в съдебно заседание от адв.Вероника Шаркова от ВТАК(преупълномощена), съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител оспорва предявените искове по основание и размер. Никъде не се съдържало изложеното в исковата молба твърдение, че сумите, обективирани в издадената заповед за изпълнение и изп.лист са по частично искане за част от общо дължимите от ответника суми. Никъде в изп.лист не се съдържало отбелязване, че лицето, срещу което бил издаден изп.лист, е осъдено да заплати сумата в размер на 35277.00лв. като част от друго по-голямо задължение. Съдът следвало да приеме за разглеждане искането на ищеца за установяване па вземането му към ответника, по начина и в размерите на това вземане, както с установено същото в издадения изп.лист. Счита, че извън предмета на настоящето производство по установяване съществуването на вземането на ищеца и неговия размер, са твърденията за дължимост на суми по просрочени лихви - договорни и 2 наказателни. Прави възражение за нищожност на клаузите в Договора за банков кредит№71КРАА-0518/22.08.2007г., касаещи начисляване на лихви наказателни лихви - чл.7.4 чл.8 и чл.9 от Договора. Същите не били уговорени индивидуално, като кредитополучателят не би могъл да влияе върху съдържанието им и го поставяли в по-неблагоприятно положение, поради което на основание чл.143 ввр. чл.146 и чл.147а от ЗЗП, същите били неравноправни, нищожни и не можело да обвържат ответника. Предсрочната изискуемост предполагала наличие на неизпълнение на договорните задължения в него от страна на длъжника и за което неизпълнение да е предвидено в договора, че банката при това неизпълнение може да го обяви за предсрочно изискуем и да иска връщане на цялата останала дължима сума по него незабавно без да чака да изтече крайния срок на действие на договора. По този начин банката се отказвала от възможността да приема погасяването на отпуснатия кредит на месечни погасителни вноски и можела да иска връщане на цялата заета и непогасена сума от длъжника наведнъж. Счита, че намиращите се извън петгодишния период, месечни вноски за главници, считано от 17.11.2020г. назад, са погасени по давност(това са всички претендирани месечни вноски за главници, считано от изтегляне на кредита до 17.11.2015г.). Счита също, че намиращите се извън тригодишния период месечни вноски за лихви, считано от 17.11.2020г. назад, са погасени по давност(това са всички претендирани месечни вноски за лихви, считано от изтегляне на кредита до 17.11.2017г.). За всяка от вноските, по отношение на които бил минал падежът за плащане, давността течала от изискуемостта на всяка вноска. За вноските, за които падежът не е бил настъпил, изискуемостта, съответно давността, течала от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

Между „Първа инвестиционна банка”АД(кредитор) и С. Т. Ц.(кредитополучател) е сключен Договор№71КР-АА-0518/22.08.2007г. за банков кредит. по силата на договора, банката-кредитор е предоставила на кредитополучателя банков кредит овърдрафт в размер на 35000.00лв. Съгласно Раздел IV т.6 от договора в срок до 22.08.2012г. кредитополучателят ползва предоставения кредит под формата на овърдрафт по разплащателна сметка при максимално допустимо дебитно салдо по нея в размер на разрешения кредит по т.4 от договора. На основание т.7 от договора, за ползвания кредит от кредитополучателя се заплаща на банката годишна лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 7.00 пункта. Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в Раздел V т.7 лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 20 пункта. След изтичане срока за ползване на овърдрафта- 22.08.2012г., кредита е следвало да бъде погасяван според т.16 от договора по изготвен погасителен план, с краен срок на погасяване22.08.2027г. Усвоеният кредит не бил погасяван по главница. Усвоеният кредит не бил погасяван по лихва. Кредитът е в просрочие, считано от 22.09.2012г.(общо 2979 дни към 18.11.2020г. включително). По кредита са просрочени 98бр. вноски по главница, съгласно погасителен план към договора за кредит. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит, на основание Раздел XI т. 31.2. б.„а“, на 29.07.2020г., банката, чрез ЧСИ Силвия Косева връчила на кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора за кредит с предоставен 5-дневен срок за изпълнение от получаване на поканата. Тъй като кредитополучателят не бил заплатил просрочените задължения по договора за кредит в предоставения им срок за доброволно изпълнение, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 07.10.2020г.

3

По представено извлечение от счетоводни книги към 18.11.2020г. на „Първа Инвестиционна банка”АД било образувано ч.гр.дело№1770/2020г., като ГОРС издал Заповед№38/20.11.2020г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично задължение срещу С. Т. Ц., който бил задължен да заплати на банката: сумата 35000.00лв., представляваща неиздължение-главница по Договор№71КР-АА-0518/22.08.2007г. за банков кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 233.80лв., представляваща такса подновяване на договорна ипотека; сумата 43.20лв., представляваща дължими такси за връчване на покани чрез ЧСИ Силвия Косева с per.№809 в КЧСИ; сумата 855.54лв., представляваща направените по делото разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение). На основание издадения изпълнителен титул и за събиране на присъдените ни суми беше образувано изп.дело№20218960400018 при ЧСИ Ив.Цанкова с район на действие ВТОС. В хода па действията по уведомяване на длъжника същият не бил открит и издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по чл.428 от ГПК били връчени по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. На основание чл.422 от ГПК ввр. чл.415 ал.1 т.2 ввр. ал.3 от ГПК с разпореждане по ч.гр.дело№1770/2020г. ГОРС указал на заявителя, че може да предяви настоящия установителен иск срещу ответника С. Т. Ц..

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че през периода: 01.08.2007г.-30.04.2008г. кредитът е усвояван многократно. По сметката през същия период от страна на кредитополучателя са правени вноски за погасяване на усвоените суми. През периода след 30.04.2008г., по кредита не били извършвани плащания за погасяване на главница и лихва. Към 30.11.2008г., след извършвано усвояване на суми размера на усвоения кредит е бил в размер на 35000.00лв. През периода: 30.04.2008г.-22.08.2012г. банката начислявала лихва върху усвоените суми при условията на овърдрафт. След изтичане срока за ползване на овърдрафта22.08.2012 г., кредитът е следвало да бъде погасяван по изготвен погасителен план, с краен срок на погасяване- 22.08.2027г. Към 22.08.2012г.,по кредита не са извършвани плащания за погасяване на главница и лихва и длъжникът изпаднал в просрочие считано от 22.09.2012г. На 17.11.2020г.(датата преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК пред ГОРС(18.11.2020г.)) кредитополучателят имал общо задължение по кредита, в размер на 66 172.53 лв., в т.ч.: главница - 35000.00лв.(14447.59лв.- просрочена главница за периода: 22.09.2012г.06.10.2020 г. и 20552.41лв.- предсрочно изискуема главница към 07.10.2020г.; договорна лихва 16474.84лв.- за периода: 22.09.2012г.-06.10.2020г., начислена при лихвен процент 7%, съгласно т.7 от договора за кредит; законна лихва- 408.33лв. за периода: 07.10.2020г.-17.11.2020г. вкл.; наказателна лихва - 14012.36лв. за периода: 22.09.2012г.-06.10.2020г., начислена при лихвен процент 27%(7%+20%) съгласно т.9 от договора за кредит; разноски - 277.00лв.- такси подновяване договорна ипотека и такси ЧСИ(233.80лв.+43.20 лв.). Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно. Същото не е оспорено от страните.

Разпечатката съдържа 19 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d1e2342-27b6-4e79-8de3-45b5e11c8c39