Решение № 543 от 17.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Русе, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520105535 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу Б. А. И., в която се твърди, че на ****г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 2300 лв. за срок от 24 месеца, при годишен процент на разходите 49.90%, годишен лихвен процент 41,17%, като общо дължимата сума по кредита възлизала на 3412,56 лв. По избран и закупен пакет допълнителни услуги към договора, ответникът дължал още 1724,88лв., която сума била разсрочена за плащане заедно с погасителните вноски по кредита, като общият им размер на всяка от тях в този случай възлизал на 214.06 лв. Сочи се, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 2495.70 лв., с които били погасени частично задълженията му за главница, лихви и разноски по договора. Твърди се, че поради незаплащане на останалите дължими суми по договора, срокът на който бил изцяло изтекъл, ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по което било образувано ч.гр.д. № ***/2025г. по описа на Районен съд - Русе.

С оглед дадени от съда указания за предявяване на установителен иск 1 за тази част от сумите по процесния договор, за които е издадена заповед за изпълнение, се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 5744.73 лева, от които: неплатена главница в размер на 1728.60 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 546.44 лева, дължимо за периода от 23.12.2015г. до 23.03.2017г. - дата на изтичане на погасителния план; законна лихва в размер на 3469.69 лева, дължима от 23.03.2017г. - датата на изтичане на погасителния план до 27.03.2025г., както и законна лихва от датата на подаване заявлението в съда до изплащане на вземането.

За сумите, за които не е уважена претенцията на кредитора в заповедното производство, се моли в настоящото производство да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 1149,80 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В хода на процеса е настъпило правоприемство на страната на ответника Б. А. И., който е починал след образуване на настоящото производство (на 08.10.2025г.) и на негово място като ответник по делото е конституиран законният му наследник Х. Б. И..

Последният в срока по чл.131 ГПК изразява становище за неоснователност на предявения иск, като се излагат подробни аргументи, че договорът, от който се претендира вземане е недействителен, като нарушаващ императивни правни норми. С оглед изплатените от длъжника суми, се счита, че дължимата по този договор главница в хипотезата на недействителен договор за потребителски кредит е изцяло платена. Също така се счита, че и претенцията на ищцовото дружество е погасена по давност. По тези съображения се моли изцяло отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски в полза на процесуалния представител на ответника, предоставил му правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2025г. между ищцовото дружество в качеството на кредитор и Б. А. И. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №***, при следните параметри: сума на кредита 2

2300лв., срок за погасяване на задължението 24 месеца; размер на погасителната вноската 142,19лв.; ГПР – 49,90%; ГЛП – 41,17% и общо задължение по кредита в размер на 3412,56лв. В договора е уговорено и задължение на кредитополучателя да заплати сумата от 1724,88лв. като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, което задължение е разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита на допълнително по 71,87лв. или общата погасителна вноска по договора е уговорена на 214,06лв., а общото задължение на кредитополучателя е посочено в размер на 5137,44лв.

На същата дата и между същите страни и във връзка със сключения между тях договор за потребителски кредит е сключено и допълнително споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващи приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на погасителни вноски, възможност за намаляване на погасителни вноски, възможност за смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Няма спор по делото, че за погасяване на задълженията си по процесния договор, кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 2495,70лв.

За неизплатените суми по договора, ищцовото дружество е депозирало заявление, по което е образувано ч.гр.д. №***/2025г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.

№*** от 30.04.2025г. за сумите 1728,60лв. неплатена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.03.2025г. до окончателното изплащане на вземането; 546,44лв. неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 24.09.2015г. до 23.03.2017г.; 3469,69лв. лихва за забава от 23.03.2023г. до 27.03.2015г., както и сумите в размер на 115,24лв. държавна такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в срока и по реда на чл. 414ГПК, с оглед на което съдът е дал указания до кредитора за предявяване на установителен иск за претендираното вземане по издадената заповед.

Също така с разпореждане рег. №***/30.04.2025г., постановено по горепосоченото заповедно производство, съдът е приел, че претендираната от заявителя сума като възнаграждение по пакет от допълнителни услуги, в размер на 1149,80лв., е основана на вероятно неравноправни клаузи и е 3 отхвърли заявлението в тази част.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Между ищцовото дружество и ответницата са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен размер от 49,90%, а ГЛП е определен на 41,17%. Липсват данни за други разходи по кредита освен предвидената договорна лихва, поради което не става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още е включено в него освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна практика е уговорка нарушаваща добрите нрави. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

4

Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай с процесния договор са „избрани“ и предоставени на ищеца допълнителни услуги, които, според посоченото в споразумението към процесния договор тяхно съдържание, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски и възможност за смяна на датата на падеж. Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата на общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка е необходимо да се изследва съдържанието на дължимото от страна на кредитора поведение без съдът да е длъжен да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.

Анализът на съдържанието на описаните в споразумението допълнителни услуги налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ като

„допълнителни“ и „незадължителни“ в отделна част от договора за потребителски кредит, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК, което следва да бъде 5 санкционирано с нищожност на тази уговорка. Освен това възнаграждението, което потребителят дължи, е не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени „възможности“, които така или иначе потребителят има по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в договора „допълнителни услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

В този смисъл са и постановените от ОС – Русе Решение №20/15.02.2019г. по в.т.д.№5/2019г. и Решение №26/25.02.2019г. по в.т.д.№26/2019г.

Изложеното обуславя извод, че възнаграждението за „пакет от допълнителни услуги“, представлява скрита възнаградителна лихва, приход за кредитора, следователно се явява разход, който трябва да бъде включен в ГПР.