Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20210 от 08.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53654/2023
Вид
Решение № 20210
Подписан
08.11.2024
Състав
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20210 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20231110153654 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „** срещу В. Г. С. и Л. Л. В., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответниците топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че В. Г. С. и Л. Л. В. бил потребители на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „** на потребители в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответниците ползвали доставена от ищеца топлинна енергия в качеството си на съсобственици съответно на 22/135 и 44/135 идеални части от топлоснабден имот, находящ се в гр.

***, ж. к. „***“, ул. „***“, бл. ***, абонатен № **, за периода от 01.07.2019 г. до 1

30.04.2021 г., но не заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „**” ** През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 на 22.11.2022 г. по ч. гр. д. № 53200 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците В.

Г. С. и Л. Л. В. за отговор, като на ответника С. съдебните книжа са връчени лично (вж. л. 81 от делото), а на ответника В. - по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на същия е назначен особен представител. Отговор на исковата молба е подаден само от особения представител на ответника Л. В. в срока по чл. 131 ГПК, с който предявените искове се оспорват в цялост. Изложени са твърдения за недопустимост и неоснователност на исковите претенции, като се твърди липса на облигационно правоотношение между страните. Поддържа се, че твърденията на ищеца за наличие на парични задължения в тежест на ответника не били доказани. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството „**“** (с ново наименование „***) не изразява становище по исковите претенции.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

От представения по делото Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 56г ЗПИНМ от 17.03.1965 г. (л. 46 от делото) се установява, че първоначален собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент №**, находящ се в находящ се в гр. *** била М* Ц*К*. Съгласно удостоверение за 2 наследници от 11.07.2024 г., приложено на л. 157 и сл. от делото, тя е починала на 29.01.2002 г., като сред нейните наследници по закон е и ответникът Л. Л. В.. Негов пряк наследодател, съответно - наследник от по-близка степен на М* К* е Л. А* В., който по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.12.2003 г. е закупил от други наследници на К* (трети за спора лица) притежаваните от тях общо 715/900 идеални части от процесния имот. Въз основа на тази придобивна сделка и по силата на настъпилото в негова полза наследствено правоприемство към датата на смъртта си (02.08.2009 г.) Л. А* В. е притежавал общо 745/900 идеални части от процесния апартамент, като същият изрично е изразил воля пред ищцовото дружество за процесния имот да бъде открита партида на негово име (вж. заявление - декларация от 07.10.2005 г. на л. 51 от делото). След смъртта си Л. А* В. оставя за свои наследници по закон ответника Л. Л. В. (син) и трети за спора лица (П* Л. В. - син, и Ж* М* В.а - съпруга, починала на 08.04.2016 г.), от което следва, че в това си качество всеки от тях е придобил 248,33/900 идеални части от апартамента.

Към датата на смъртта на Л. А*В. обаче е била жива неговата майка Е*С* В.а, която наред със синовете си (Л. А* В. и С* А* В.) е наследила починалия си на 20.02.1995 г. съпруг - А* С. В., племенник на първия собственик на процесния имот (М* Ц*К*).

Следователно след смъртта на Е* С* В.а, починала на 21.11.2013 г., наследената от нея част от имота, равняваща се на 30/900 идеални части, е преминала в собственост на наследниците

- сина

С* А* В. и внуците

Л. Л. В. и П* Л. В., заместващи по право в наследственото правоприемство починалия си баща Л. А* В.. От изложеното се налага изводът, че в качеството си на наследник ответникът Л. Л. В. е придобил правото на собственост върху общо 255,83/900 идеални части от апартамента. По делото не са представени доказателства той да се е разпоредил с така придобитото от него вещно право, поради което съдът намира, че през исковия период ответникът В. е бил собственик на 255,83/900 идеални части от процесния имот.

По силата на договор за продажба на наследство от 14.12.2018 г. лицето Р* М* Г* е продал на ответника В. С. Г. и на Т*В* П* съвкупността от всички права и задължения, включени в патримониума на неговия наследодател Ж* М* В.а (съпруга на Л. А* В., пряк наследодател на ответника Л. Л. В.). Видно от удостоверение за наследници на Л. А*В. от 18.10.2017 г. (л. 48 от делото), Р* М* Г* е брат на Ж*М*В.а и е нейн единствен наследник по закон, от което следва, че същият е придобил правото на собственост върху частта от процесния апартамент, наследена от сестра му след смъртта на съпруга

Л. А* В., равняваща се на 248,33/900 идеални части.

Следователно посочените идеални части са преминали в имуществения комплекс на ответника В. С. Г. и на Т* В* П*. С нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от 10.12.2021 г. (л. 38 от делото) ответникът В. С. Г. е прехвърлил собствените си 59/216 идеални части от процесния апартамент на съсобственика си Т* В* П*. Съобразявайки удостовереното в нотариалния акт и 3 доколкото същият не е оспорен в хода на настоящото производството, съдът приема, че през исковия период (от м. юли 2019 г. до м. април 2021 г.) ответникът В. С. Г. е притежавал право на собственост именно върху 59/216 идеални части от имота. На 12.08.2019 г. ищцовото дружество е отправило изрично уведомление до ответника В.

С. Г. и до Т* В* П* което обаче е върнато като непотърсено от адресата (вж. л. 53 - 54 от делото). На 01.02.2022 г. ответникът В. С. Г. е подал заявление (л. 50 от делото) до дружеството, в което сочи, че отговорност за задълженията за потребената в процесния имот топлинна енергия носи Т* В*П*, включително за тези, начислени за исковия период, поради постигнато между тях споразумение с нотариална заверка на подписите. Видно от последното (на л. 41 - 42 от делото), В. С. Г. и Т* В* П* са се споразумели, че всички консумативни разходи за периода от 14.12.2018 г. до 10.12.2021 г. са за сметка на Т* В* П*.

Съгласно протокол от общо събрание на етажните собственици на живущите в гр. ***, проведено на 08.08.2002 г. (л. 61 от делото), дружеството, избрано да извършва услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост, е * „**“.

Въз основа на така взетото решение на 10.09.2002 г. е сключен договор между собствениците от етажната собственост, находяща се в гр. ***, като възложители, и *** като изпълнител, въз основа на който последният се е задължил да извършва дяловото разпределение на потребената в етажната собственост топлинна енергия.

По делото е представен договор от 14.03.2005 г. (л. 57 от делото), сключен между „*“ * и „**“ ** съгласно който клиентите на „***“ **за дялово разпределение на топлинна енергия преминават за обслужване към консорциум „***“ с герент „***, поради сливане на дейностите на дружествата.

От представените от третото лице - помагач документи по делото (л. 123 и сл. от делото) се установява, че действително през исковия период дяловото разпределение на потребената топлинна енергия в процесната сграда е извършвано от „***, като за единия отчетен период (от м. май 2019 г. до м. април 2020 г. в апартамент № 26 не е осигурен достъп за отчет на уредите за отчитане на топлинната енергия).

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „***“ ***и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани на 11.07.2016 г. във в. „Монитор“.

Съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, през исковия период процесната сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване, като общият топломер е отчитан ежемесечно и е преминал метрологичен контрол. Вещото лице сочи, че измерванията в абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия, са извършени в 4 съответствие с действащата Наредба за топлоснабдяването и съобразно цените на топлинната енергия за исковия период, като общата фактурирана сума за отопление и сградна инсталация е в размер на 2332,94 лева, а за битово горещо водоснабдяване 840,69 лева, като изравнителната сума е - 713,70 лева (за получаване).

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не са извършени погасявания на задължения за процесния период и имот. Вещото лице констатира, че за исковия период са изготвени две изравнителни сметки за имота. Общото задължение за цена на потребената топлинна енергия през исковия период възлиза на 3404,12 лева, а дължимата сума за дялово разпределение е в размер на 45,53 лева. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава, начислена върху главниците по изравнителните сметки за периода на забава до 14.09.2022 г., съобразно установеното в чл. 33, ал. 4 от приложимите Общи условия, е в размер общо на 391,23 лева, а лихвата за забава за услугата дялово разпределение е в размер на 9,97 лева.

От правна страна:

Производството е образувано по кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците В. Г. С. и Л. Л. В., в качеството си на потребители натоплинна енергия, като съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. *****, абонатен № ***, при квоти в съсобствеността 22/135:44/135, дължат на „**** парични суми, както следва: