Решение № 126 от 03.11.2021, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. гр. Димитровград, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20215610200302 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Г. ЯН. ЯН., ЕГН **********, живущ в гр.Димитровград, бул.„**, ***, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №254р-518/08.12.2020г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 27.11.2020г. около 15,50 часа в гр.Димитровград, на ***, в игрална зала „**“, на закрито, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, е установено, че Я. се намира в горепосоченото закрито обществено място без да е поставил защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му, като по този начин не изпълнява въведена със заповед №РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването- противоепидемична мярка, с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр. т.7 от Заповед № РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, твърди се, че описаната фактическа обстановка не е реална. Моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява.

Упълномощеният процесуален представител заявява, че поддържа жалбата, счита издаденото наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно, счита, че описаното нарушение не било установено, свидетелите не си спомняли за станалото.

1

Пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 27.11.2020г. полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград- св.Л.Д. и Д.К. изпълнявали служебните си задължения, като извършвали контрол за спазването на въведените противоепидемични мерки в страната.

Около 15,50ч. същите посетили игрална зала „**“, намираща се на *** в гр.Димитровград.

Влизайки в помещението на игралната зала установили, че същата е в работен режим и вътре има около 10 души- клиенти. От тях малцина имали поставени защитни маскипокривайки носа и устата им. Повечето от посетителите нямали такива маски, като сред тях бил и настоящият жалбоподател Г. ЯН. ЯН. от гр.Димитровград. Някои тръгнали да се придвижват в чупка на Г-образното помещение, други понечили да си сложат тепърва маски.

За констатираното нарушение, на Г.Я. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №254р-518/22.11.2020г., като в акта св.Л.Д. описал, че Г.Я. се намира в закрито обществено място- игрална зала „**“, като няма поставена защитна маска за лицето, с което не изпълнява противоепидемична мярка по чл.209а от Закона за здравето. Като нарушена е описана разпоредбата на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдравето, вр. т.7 от Заповед №РД01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването.

Актът е връчен на същата дата на жалб.Г.Я., който го подписал, като описал и възраженията си- че възразява на написаното, тъй като маската била поставена на лицето му.

Възраженията му не са били възприети от адм.-наказващият орган за достоверни и въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено предметното на делото наказателно постановление №254р-518/08.12.2020г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето на жалб.Г.Я. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 30.03.2021г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е изпратена до адм.-наказващия орган на 05.04.2021г.- видно от пощенското клеймо- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение №254р-518/22.11.2020г., наказателно постановление №254р-518/08.12.2020г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, показанията на актосъставителя Л.Д., на свидетеля по установяване на 2 нарушението и по съставянето на акта Д.К., от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р518/22.11.2020г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето гласи: „При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.“.

Противоепидемичните мерки са въведени на 25.11.2020г. със Заповед № РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването, като в т.7 от заповедта е посочено: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.“.

Съобразно т.10 от същата заповед „По смисъла на т.7 и 8 „обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.“.

Съгласно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв., а при повторно нарушение–от 1000 до 2000лв.“.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 27.11.2020г. около 15,50 часа жалб.Г.Я. е заварен на закрито място, на което е имало и други хора.

Мястото, където е заварен жалбоподателя, Съдът намира, че отговаря на понятието за обществено място. В Закона за здравето, § 1а от допълнителните разпоредби, е дадено определение за „обществени места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на 3 достъп. Направеното изброяване на обществените места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно.

Според показанията на разпитаните свидетели, помещението, в което са били заварени тези хора, било игрална зала. По смисъла на понятието за закрито обществено място, в съответствие с целта на закона следва да се отбележи, че това помещение отговаря на понятието за закрито обществено място и вложения в него смисъл. Същото е закрито помещение, покрито с покрив/ навес и има най-малко три плътни стени/ страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса, стените/страните, и без оглед на това дали структурата е постоянна или временна.

В тази връзка е осъществен единия от елементите на състава на адм.нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето- а именно жалб.Г.Я. е бил на закрито обществено място по време на действие на заповед на Министъра на здравеопазването с въведени противоепидемични мерки в страната.

Следващият елемент от състава на нарушението е присъстващото на такова място лице да е без предпазна защитна маска, каквото задължение е въведено в т.7 от цитираната заповед на Министъра на здравеопазването.

В показанията си, както актосъставителят Л.Д., така и свидетелят по установяване на нарушението Д.К. заявява, че заварените в заведението лица не са имали маски, като на малцината от тях, които са имали поставени маски, не са били съставени актове за установяване на административно нарушение. В случая възраженията за това, че жалбоподателят е имал поставена маска, не се подкрепят от каквито и да било данни.

Приемането на тези възражения и същевременно приемането за неистина на заявеното от полицейските служители, означава приемане на заинтересованост у последните и предприемане на организирани действия с единствена цел злепоставянето на жалбоподателя поради неясни причини, пресъздавайки обстоятелства, на които не само не са били свидетели, но и с проявена активност за пресъздаване на уличаващи обстоятелства. Данни за такава заинтересованост у полицейските служители обаче липсват. И двамата свидетели в показанията си заявяват, че повечето от присъстващите клиенти са били без маски, като на тези с поставени маски не са им били съставени АУАН. Също така заявяват, че при влизането си в игралната зала, ясно са видели и установили кои лица са с маски и кои не, както и за това, че част от присъстващите се отправили към чупка в помещението, за да не бъдат забелязани, имало е и такива, опитващи се тепърва да си сложат маски. Ето защо, поради изолираността на възраженията на жалб.Г.**, описани в АУАН, Съдът не възприе същите за обективни и реални.

Показанията на актосъставителя Л.Д. и на свидетеля по установяване на нарушението Д.К. съдът възприе и кредитира като достоверни и правдиви, доколкото са последователни, безпротиворечиви и логични. Дадени са от длъжностни лица- полицейски служители, възприели ставащото в рамките на своите длъжностни права и задължения, чието внимание е било насочено в тази насока. Това, че същите не помнят конкретния нарушител не омаловажава заявеното от тях и възприятията, които пресъздават. И двамата свидетели 4 заявяват, че са написали доста актове за установяване на административно нарушение, констатирани на въпросните дата и място, и е нормално да не си спомнят за конкретния извършител, още повече и заради изминалия период от време.

При установено и доказано пребиваване на закрито обществено място без предпазна маска, е налице установеност на неизпълнение на Заповед № РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването, в която с т.7 е въведено задължението за поставяне на защитна маска за лице на всички присъстващи на закрито обществено място.

Тази забрана е действала към датата, на която е извършено деянието. По този начин жалб.Г.Я. е осъществил състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето.

Действително, както в АУАН, така и в НП е посочено в допълнение към тази нарушена разпоредба и разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗдравето. Последната обаче не може да бъде нарушена, доколкото не въвежда забрани или задължения за гражданите, а единствено правомощия на Министъра на здравеопазването. Тази препратка в случая не влияе на възможността един нарушител да разбере нарушението, което му е вменено като извършено, нито води до объркване, неразбиране или превратно тълкуване. Поради което съдът не възприе цифрово описаното по този начин адм.нарушение за съществено процесуално нарушение, доколкото не засяга по съществен начин правото на жалбоподателя да разбере какво е административното обвинение. Препратките към чл.63, ал.4 от ЗЗдравето и т.7 от цитираната заповед са били излишни, доколкото състава на административното нарушение съобразно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е неизпълнение на заповед на Министъра на здравеопазването, която заповед е описана в обстоятелствената част. Тези допълнения към цифрово изписаната част на административното нарушение не влияят върху възможността нарушителят да разбере правилно вмененото му като извършено административно нарушение, нито въвеждат съмнения или неразбиране.