Решение № 77 от 09.08.2024, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Дулово, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова Иванова като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20213410100007 по описа за 2021 година

Производството е образувано с искова молба /уточнена с молба вх. № 1439/20.09.2021 г./ по реда на чл.124 ГПК с правно основание чл.79 ЗС.

Ищците Ж. М. С., с ЕГН **********, от гр. **** и Т. М. Б., с ЕГН **********, от гр. ****, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, че са станали собственици по давностно владение продължило повече от 10 години на следния недвижим имот: Дворно място, представляващо парцел I-19, в кв.4, по регулационния план на с. **** с площ от 2 000 кв. м. /две хиляди квадратни метра/, при граници: общински дворни места от двете страни и улица от двете страни, който имот е със стар номер ****/, по плана за земеразделяне на с. **** с променен идентификатор ****, с площ от 2 000 кв. м. /две хиляди квадратни метра/, с предназначение – за жилищни нужди, при съседи: имоти с идентификатори ****.

Представят писмени доказателства. Претендират разноски. Правят искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане в съдебно заседание за установяване на изложените в исковата молба твърдения. Правят искане за назначаване на съдебнотехническа експертиза за установяване границите на процесния имот и на неговата площ.

Ответникът ****“ чрез процесуален представител депозира писмен отговор на исковата молба. Счита предявения иск за вероятно допустим, но го оспорва изцяло. Твърди, че не е налице идентичност между имота, който ищците претендират въз основа на давностно владение и притежавания от него имот с идентификатор ****. Оспорва твърденията за придобиване на имота по давност, като поддържа, че не са налице елементите по чл.79, ал.1 ЗС. Периодите на владение също са неясно формулирани. От представените от ищците писмени доказателства е видно, че претендираният от тях и 1 несъществуващ имот с пл.№ I-19, в кв.4 по плана на с. **** е бил собственост на лица различни от техния наследодател. Посочва, че от исковата молба не ставало ясно дали ищците претендират идеална или реална част от имота, което затруднявало правото му на защита. Посочва, че в края на исковата молба ищците са навели твърдения, които касаят производство по чл.54 от ЗКИР. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Съдът след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в съвкупност, прие за установено следното:

Ищците Ж. М. С. и Т. М. Б. са наследници на ****, починал на 09.11.1985 г., и ****, починала на 08.02.2011 г., двамата бивши жители на с.

****, общ.Дулово.

На 05.11.1961 г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот лицето **** е продал на **** къща с дворно място от 2 000 кв. м., съставляващо парцел I-19, в кв.4 по регулационния план на с. **** при съседи: от две страни – общински дворни места и от две страни – улици, за сумата от 500 лева. Продавачът се е задължил да снабди купувача с нотариален акт в едногодишен срок от сключване на договора.

Нотариален акт за този имот не е представен по делото.

Ищците твърдят, че имотът се намира в с. ****, на ул. „****, родителите им живели в него до смъртта си, а към настоящия момент те - Ж. М. С. и Т. М.

Б. - стопанисвали изцяло имота, пребивавали в него главно през лятото, грижили се за градината. През 2020 г. съборили покрива на къщата с цел да построят нов, както и да ремонтират сградата. Посочват, че процесният имот не съществувал и не е заснет като имот в регулация, предназначен за жилищни нужди, а съответствал на поземлен имот с идентификатор *** /с номер по предходен план ****/ с площ от 2 779 кв. м. и с начин на трайно ползване – Нива.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **** г. ответникът станал собственик на поземлен имот с идентификатор *** /с номер по предходен план ****/, закупен от ****.

От процесуално правна страна искът е допустим. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуване или несъществуване на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Допустимостта на предявения иск се предпоставя от наличие на правен интерес от търсената защита. Въз основа на твърденията на страните, съдът намира, че е налице спор относно собствеността върху процесния имот, доколкото ответникът, снабдявайки се с нотариален акт за собственост върху този имот, изключва това на ищците.

Възникналият между страните правен спор обосновава наличието на 2 интерес от предявяване на положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от страна на ищците срещу ответника.

С оглед въведените с исковата молба твърдения, то в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че са придобили право на собственост върху процесния имот въз основа на посочените в исковата молба придобивни основания.

От материално правна страна:

Ищците не разполагат с никакъв писмен документ, установяващ правото на собственост. Представеният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.11.1961 г. е без нотариална заверка и удостоверява договорка между страните по него за снабдяване на купувача с нотариален акт в едногодишен срок от сключването му, което явно не е сторено.

За да започне да тече срока за придобивна давност върху процесния имот, ищците следваше да докажат, че владеят поземлен имот с идентификатор *** /с номер по предходен план ****/ за себе си.

Видно от приетата като доказателство по делото пълна история на поземлен имот с идентификатор *** /с номер по предходен план ****/, правото на собственост върху него е възстановена на наследниците на ***** – б. ж. на с. **** с Решение № **** г. на ОСЗ – Дулово, с регистрация на 11.09.1997 г.

С Договор за доброволна делба № 113/22.06.1998 г. собственик на имота е станал ****, който на 26.03.2009 г. е продал имота на ответника.

От Удостоверение с изх. №**** /л.99/ се установява, че след разделяне на поземлен имот *** и поземлен имот ****, са получени поземлени имоти **** и ****, а от тяхното съединяване е получен поземлен имот **** – Нива с площ от 2 779 кв. м.

Видно от скица на поземлен имот № **** г ./л.61/, в поземлен имот ****, чийто собственик е ответникът няма сграда.

По делото са представени доказателства, от които е видно, че ищците са заплатили на 01.08.2013 г. данъци и такси за битови отпадъци за имот, находящ се в с. ****, на ул. „****, общ. Дулово за периода от 2011 – 2013 г., на 01.07.2020 г. са заплатили за същия имот данъци и такси за битови отпадъци за периода от 2014 г. до 2020 г., а на 26.03.2021 г. са заплатили данък и такса за битови отпадъци за 2021 г.

Във връзка с установяване дали е налице идентичност на имота на ответника и описания в исковата молба имот, за който ищците претендират, по делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. Вещото лице инж. Д. В. е констатирала частична идентичност на имот с пл. сн. № 19 и имот с идентификатор **** за площ от 1 734 кв. м. и с имот с идентификатор **** за площ от 558 кв. м., който е собственост на трето неучастващо в производството лице. В заключението си вещото лице е посочило, че имот с планоснимачен номер 19 е извън регулационния план на с. **** и същият е възстановен по реда на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ на наследниците на *****.

За установяване на обстоятелствата, свързани с упражняваното владение 3 върху процесния недвижим имот, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите ***** /без родствени връзки със страните/.

От показанията на св. **** става ясно, че парцел I-19, в кв.4 се намира на ул. „****, в с. **** и ищците живели в този имот, докато били неомъжени.

Напуснали имота, след като са се омъжили. Посочва, че покрай този имот имало и други къщи, които в момента ги няма.

От показанията на св. **** става ясно, че ул. „****, се намира до казана, в имота живял бащата на ищците, които идвали да си сеят градинката и да си подрязват дръвчетата. Имотът бил заграден с ограда и представлявал селска къща с дворче.

Нито един от двамата свидетели не заяви в показанията си, че имотът, за който свидетелстват, е идентичен с имота ****, който е собственост на ответника или че същият представлява нива.

По делото останаха недоказани статута на имота, за който ищците твърдят, че са придобили по давност, както и че е бил собственост на ****, посочен като продавач в представения по делото договор за покупко-продажба от 05.11.1961 г.

Видно от представения по делото и приет като доказателство разписен лист като собственик на имот с планоснимачен № 19 е посочен ****. Отразено е също, че този имот се намира извън плана.

Недоказани останаха твърденията на ищците по делото и в писмената им защита, че по регулационния план на с. **** от 1950 г. имот с планоснимачен № 19 е бил в регулация, тъй като нямало изменение на този план, от което следвало, че той винаги е попадал в тази регулация, с предназначение „за жилищни нужди“.

В заключението си вещото лице е посочило, че имот с планоснимачен номер 19 е извън регулационния план на с. **** и същият е възстановен по реда на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ на наследниците на *****.

По делото е представена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, подадена от ищците в Община – Дулово, в която същите са декларирали УПИ в строителни граници, в жилищна зона, с административен адрес с. ****, ул. „****, с дата на придобиване 31.12.2013 г.

От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба от 2009 г., удостоверение и скица, се установява по безспорен начин, че поземлен имот с идентификатор **** е земеделска земя – нива с площ от 2 779 кв. м., за който имот не се дължат и не се заплащат данъци.

Съгласно нормата на чл. 77 ЗС, правото на собственост се придобива от правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. По реда на настоящото производство ищците претендират да са придобили правото на собственост върху 2 000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор **** с обща площ от 2 779 кв. м. въз основа на изтекла в тяхна полза над 10-годишна 4 придобивна давност. В случая се твърди от ищците, че началото на давностното владение е от преди 60 години, когато го е упражнявал баща им, а след неговата смърт владението е осъществявано от тях. Твърди се още, че това владение е било явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено. Налице бил и субективният елемент – манифестирането, демонстрирането на намерението за своене на вещта.

За да придобият право на собственост по давност, ищците следва да докажат по безспорен начин, че владеят вещта като своя, като владението върху тази вещ трябва да бъде явно, спокойно, непрекъснато. Упражняването на фактическа власт върху вещта следва да е такова, че да не оставя никакво съмнение у владелеца, че е завладял и владее вещта като своя с намерение да стане неин собственик.

Владението, освен че трябва да е явно, трябва да е насочено към собственика на вещта в случая към ответника, като действията на владелеца да бъдат такива, че собственикът да разбере, че друго лице е завладяло и владее вещта.

От всички събрани по делото доказателства, не се установява по безспорен начин, че ищците са демонстрирали пред ответника, че владеят за себе си, явно и необезпокоявано процесния имот повече от десет години.

Заплащането на данъци от ищците също не е доказателство за придобиване на имота по давност, тъй като както бе посочено по -горе поземлен имот с идентификатор **** /за който ищците твърдят, че е идентичен с имот с планоснимачен № 19/ е земеделски и за него не се дължат данъци.

По всички изложени съображения, предявеният иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС, се явява неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

С оглед изхода на настоящото производство ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски по делото в размер на 200 лева за възнаграждение на вещото лице.