Решение № 169 от 26.10.2022, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Сливница, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Св. Василев при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Н. Св. Василев Гражданско дело № 20211890100713 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, с която против Н. С. Н. са предявени обективно съединени установителни искове - иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 от ЗЗД; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът – „Теленор България“ ЕАД, твърди, че между страните са налице облигационни отношения по: договор за мобилни услуги 05.10.2016 г. за номер ***, допълнително споразумение към договора от 07.07.2018 г. и договор за лизинг на мобилно устройство от 07.07.2018 г. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата цена за предоставените мобилни услуги по договорите за мобилни услуги, поради което същите са прекратени по вина на ответника. Твърди, че ответникът не заплатил дължимите лизингови вноски по договора за лизинг, поради което същите се явяват предсрочно изискуеми. Непогасените задължения на ответника възлизат на сумите, както следва: 63,62 лева, представляваща незаплатени абонаментни такси за периода от 15.04.2019 г. до 14.06.2019 г.; 105,49 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договора за лизинг; 140,02 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, за които суми е издадена заповед № 247 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.04.2021 г. по ч.гр.д. № 267/2021 г. по описа на Районен съд – Сливница. Ищецът претендира посочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.

1

На ответника е изпратен препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира писмен отговор.

Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на 28.04.2021 г. в полза на ищеца заповед № 247 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 267/2021 г. по описа на Районен съд – Сливница е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. Ето защо предявените искове са допустими.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Следователно за уважаване на предявените искове следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между ищеца, в качеството му на доставчик на мобилни услуги /мобилен оператор/ и ответника в качеството му на потребител на мобилни услуги, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договори за предоставяне мобилни услуги; 2/ ищецът да е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги съобразно избран абонаментен план за определена цена /месечна абонаментна такса/; 3/ размерът на дължимата от ответника цена.

От представения по делото договор за мобилни услуги № *** от 05.10.2016 г. се установява, че ищецът е поел задължение да доставя на ответника /с абонатен номер 005713902/ мобилни услуги за мобилен номер +*** срещу парично възнаграждение /абонаментна такса/. Договорът е подновен с Допълнително споразумение от дата 07.07.2018 г., сключен за срок от 24 месеца, при избрана абонаментна програма Тотал 24,99 лева, с уговорен срок на действие – до 07.07.2020 г. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната-ответник: № 005713902.

Договорът за мобилни услуги представлява ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, притежаващ елементи на договора за изработка, по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения. Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с упражняваното от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Този договор е от вида на субективните /относителните/ търговски сделки.

По делото са представени предварително установени от ищеца общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги /в сила от 10.09.2010 г./. Общите условия към договора са 2 задължителни за потребителя-ответник, тъй като писмено ги е приел – подписана декларация-съгласие /арг. чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно раздел V, т. 26 от общите условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извърша въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Следователно потребителят следва да заплаща уговореното възнаграждение след предоставянето на мобилните услуги от ищеца и възнаграждението се дължи за получените мобилни услуги, предмет на договора.

По делото са представени дубликат на фактура № 7288642481 от 15.05.2019 г. за сумата 34,63 лева с ДДС относно разговори, данни и месечни такси и лизингови вноски за периода 15.04.2019 г. до 14.05.2019 г.; дубликат на фактура № 7289973801 от 15.06.2019 г. за сумата 70,69 лева с ДДС относно месечни и еднократни такси и лизингови вноски за периода 15.05.2019 г. до 14.06.2019 г.; дубликат на фактура № 7292691564 от 15.08.2019 г. за сумата 309,13 лева с ДДС относно неустойки за предсрочно прекратяване на договор, вноска за лизинг. Във всяка от фактурите се претендира и сумата от предходния период, както и вноски по договор за лизинг на мобилно устройство. Тези дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателства за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите. По тези аргументи, процесните фактури /независимо от това дали са осчетоводени от ищеца/ не могат да установят, че ищецът е доставил на ответника посочените в същите далекосъобщителни услуги, с оглед което искът може да бъде основателен само за стойността на месечния абонамент, дължим по договора. Тези изводи на съда не биха били по-различни и в случай, че по делото бе изготвено заключение на вещо лице по ССчЕ.

Ищецът твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 70,69 лева, фактурирани за два последователни отчетни месеца – за месец 05/2019 г. и за месец 06/2019 г.

Претенцията за заплащане на месечни абонаментни такси е в периода на действие на договора. Ето защо съдът намира, че в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на месечна абонаментна такса в размер от 24,99 лева по договора за предоставяне на мобилни услуги, като доколкото релевирания и в заповедното и исковото производство период е за два месеца, то ответникът дължи заплащане на две абонаментни такси по договора, тоест 49,98 лева. По делото не са представени доказателства ответникът да е използвал мобилни услуги, които да са били извън включенинте му в съответните абонаментни планове и съответно да дължи заплащането на 3 повече от месечната абонаментна такса. По делото не са представени доказателства, че ответникът е извършил плащане на посочените суми.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца неплатени абонаментни такси за периода 15.04.2019 г. – 14.06.2019 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги № *** от 05.10.2016 г. с предпочетен номер +*** следва да бъде уважен за сумата от 49,98 лева и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 63,62 лева.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за поголеми вреди. Следователно за да бъде уважен предявеният иск следва да бъдат установени следните материално-правни предпоставки: 1/ валидна уговорка за неустойка, дължима от страна на абоната при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по негова вина; 2/ в какъв размер е възникнало вземането за неустойка в патримониума на ищеца по всеки от договорите.

В чл. 11 от представения по делото договор за мобилни услуги се съдържа клауза според която, в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, а в случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му. В случая се установи, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща дължимите и уговорени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, както и да заплаща дължимите лизингови вноски за предоставеното му мобилно устройство, и затова са настъпили и предпоставките да бъде начислена неустойка за предсрочно погасяване на договорен абонамент, която ищецът претендира в размер на 140.02 лева по договор за мобилни услуги от дата 07.07.2018 г. за мобилен номер +*** /3 х 20,82 лева без ДДС = 62.46 лева + 77,56 лева - за ползване на мобилно устройство ALCATEL 3 Dual Black/.

В случая уговорената неустойка предвижда задължение за потребителя да заплати сумата от всички стандартни месечни абонаментни такси за оставащия период на договора, която не трябва да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, както и такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му. Доколкото ищецът претендира сума, представляваща сбора от три месечни абонаментни такси и сума, 4 съответстваща именно на частта от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок от договора /от 30.08.2019 г. до 07.07.2020 г./, то неустойката не се явява противоречаща на добрите нрави или прекомерна.

По тези съображения съдът счита за основателна претенцията за заплащане на неустойки в общ размер на 140,02 лева.

По иска с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД

Съгласно чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, лизингополучателят има задължение да заплаща цената и разходите, свързани с ползването на вещта. Следователно, за да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат установени следните материално-правни предпоставки: 1/ между ищеца, в качеството му на лизингодател и ответника в качеството му на лизингополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг на мобилно устройство; 2/ ищецът е предоставил за ползване на ответника уговореното в договора мобилно устройство; 3/ размерът на уговорената цена.