Решение № 196 от 21.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. С.З., 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20215500901380 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД .

Образувано по искова молба от Ф. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З.** срещу ’’З.Д.Ж.З.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област С.*** с цена на иска: 30 330,41 лева, от които 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от Ф. АНГ. ИЛ. неимуществени вреди в резултат на ПТП от 15.09.2020г, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лева, считано от 17.11.2020г. до окончателното заплащане на сумата и законна лихва върху сумата от 5105 лева от 17.11.2020г до 07.07.2021г в общ размер на 330,41 лева.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 15.09.2020г. около 09.40 часа в гр.С.З. на ул.”***” кръстовището с ул. „**“, върху пешеходна пътека е настъпило ПТП със следните участници и при следната фактическа обстановка:

- Участник 1: МПС - лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза с рег.№ ***, управлявано от лицето Ж. М. Д., ЕГН **********.

- Участник 2: пешеходец - Ф. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С.З., ***

Посочено е, че на 15.09.2020г. около 09.40 часа, лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза с рег.№ ***, управлявано от лицето Ж. М. Д. се движи по 1 ул. „**“ в гр.С.З. в посока запад. При достигане до кръстовището с ул.”***”, водачът на лекия автомобил предприема маневра „завой наляво“ по ул.”***”, като автомобилът описва дъговидна траектория на движение. В този момент, пешеходката Ф.И. е пресичала уличното платно на ул.”***” по пешеходна пътека, находяща се южно от кръстовището, в посока запад - изток. При достигане до средата на пешеходната пътека (на 3,5м източно от западния бордюр на ул.”***”), И. е ударена с предна челна дясна част на автомобила в областта на лява колянна става. След последвалият удар, МПС се установява в покой върху пешеходната пътека, а И. пада върху пътното платно. След съприкосновението на пострадалата И. с автомобила на Д., Ф. паднала на асфалта и се оплакала от силни болки в областта на лявото коляно.

Сочи се, че управляваният от Ж.Д. лек автомобил удря с предната си част, навлезлия върху платното за движение и движещ се по пешеходна пътека (тип „зебра“) пешеходец Ф. АНГ. ИЛ., като с това й причинява средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява колянна става и счупване на лява голямопищялна кост в областта на външната част на платото.

Непосредствено след пътния инцидент И. е поискала от водачката на лекия автомобил Д. да я закара до най-близкия спешен център, за да не се получат усложнения и да няма счупване на кости. С помощта и на други минувачи пострадалата е качена в лекия автомобил със сериозни болки в травмирания крайник.

Изложено е, че Д. помолила ищцата да не сигнализират органите на МВР за настъпилия пътен инцидент и напуска местопроизшествието, като първоначално откарва И. до болница „Т.“, откъдето ги препращат към спешното отделение на УМБАЛ „***“ - С.З..

При постъпването в спешното отделение около 10.20 часа ищцата чакала около половин час преди да бъде прегледана от дежурния лекар.

Около 10.50 часа е прегледана, но не можела да си движи левия крак (в областта на лявата колянна става и подколенницата) и изпитвала остра болка в травмираното място, като й е назначен преглед - рентгенография на колянна става и подбедрица (2 броя снимки са й направени). Снимките са разгледани от медицинските лица и е поставена диагноза - контузио генус. Предписани са й компреси и постелен режим, след което е освободена за домашно лечение.

2

Наведени са твърдения, че въпреки данните за получена телесна повреда следствие от претърпян пътен инцидент, нито водачката на лекия автомобил Ж.Д., нито длъжностните лица в медицинското заведение не подават сигнал за случилото се на тел. 112 или до органите на МВР.

Посочено е, че за прегледа е издаден Лист за преглед на пациент ДКБ/ спешно отделение № 249 от дата 15.09.2020г. и снимки от рентгенографски изследвания (2 броя), в които подробно са описани получените от И. травматични увреждания, назначените й изследвания и назначено лечение.

Спазвайки, лекарските предписания, ищцата остава в дома си в продължение на десет дни, период през който е абсолютно неподвижна и на легло. Твърди, че болките са били остри и силни, с голям интензитет и не престават с течение на времето, а напротив - засилват се и стават нетърпими.

Това принуждава И., с помощта на своите близки да потърси второ мнение относно травматичните си увреждания и да бъде прегледана от друг лекар.

На 24.09.2020г И. е прегледана от д-р К.М., специалист образна диагностика, доц.В. и д-р К.К. специалист ортопед- травматолог, които й назначават нова рентгенография на колянна става. И тримата, след като преглеждат резултатите от рентгенографското изследване, са единодушни, че И. има лява фрактура (счупване) на латералното тибиално плато. При така поставената й диагноза е посъветвана от медиците да бъде хоспитализирана и да й бъде извършено оперативно лечение и имобилизация тип ортеза на крайника за срок от 30 /тридесет/ дни. За прегледа е издаден Амбулаторен лист № 1786/25.09.2020 от д-р К.К..

Изложено е, че по искане на медиците, извършили втория преглед и поставили диагноза лява фрактура (счупване) на латералното тибиално плато, близки на И. отправят искане до УМБАЛ „***“ - С.З., с което искат от медицинското заведение да им предостави диск за рентгенография на колянна става, извършено на И. на 15.09.2020г. Такъв диск е предоставен едва на 28.09.2020г, посредством Протокол-изследвания от същата дата.

Сочи се, че е образувано ДП № 247/08.10.2020г по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр.С.З., а избягалия водач е привлечен към наказателна отговорност, а в последствие и НОХД № 1269 по описа за 2021г на Районен съд - гр.С.З..

Посочва се, че горната фактическа обстановка се доказва по безспорен и 3 категоричен начин от направеното от подсъдимата Д. самопризнание, подкрепено от събраните по предвидения процесуален ред доказателства в хода на досъдебното производство; показанията на разпитаните по делото свидетели очевидци и пострадалата И., както и от заключенията, на назначените и изготвени експертизи от различен характер.

Сочи се, че от изготвените по ДП експертизи е видно, че вредоносният резултат е в пряка причинно - следствена връзка с допуснатите от Д. нарушения на правилата за движение по пътищата. Деецът признава вината си, дал обяснения по случая и изказа съжаление относно извършеното.

Посочва се, че на 19.03.2021г. виновният причинител Ж. М. Д. е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващия орган, за процесното ПТП и на 29.04.2021г. е сключено Споразумение за решаване на досъдебното производство между Д. и РП-С.З., като това споразумение е одобрено от съда на 11.05.2021г. по НОХД № 1269 по описа за 2021г на Районен съд - гр.С.З., посредством което Ж.Д. е призната за виновна за това, че на 15.09.2020г. в гр. С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза с рег.№ ***, нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Ф.

АНГ. ИЛ., изразяваща се в контузия на лява колянна става и счупване на лява голямопищялна кост в областта на външната част на платото, което довело до трайно затруднение на движенията на „левия долен крайник, като за пълното възстановяване бил необходим период по-дълъг от 30 дни, а именно срок от 4 до 6 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343 ал.З, предл. „последно“, буква „а“, вр. чл.343, ал.1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 39, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК и й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпълнение за изпитателен срок от три години.

Посочва се, че определението на съда, с което е одобрено постигнатото споразумение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Наведени са твърдения, че след поставянето на ортопедична имобилизация върху левия долен крайник на ищцата за 30 дни, й е било предписано да не натоварва крайника за срок от 6 седмици и постелен режим.

4

Посочено е, че в резултат на този инцидент и получените от него травматични увреждания - контузия на лява колянна става и счупване на лява голямопищялна кост в областта на външната част на платото, ищцата претърпява и продължава да търпи болки и страдания. След напускането й на болницата на 15.09.2020г. Ф. остава да се възстановява при домашни условия в собствения си дом, в продължение на около 60-70 дни й е в много тежко състояние - тя е абсолютно неподвижна, изпитва силни болки, не може, а и не й е позволявано от лекуващите лекари да стъпва на травмирания ляв крайник и е на легло през цялото време. Зависима е от помощта на близките си и за най - елементарни битови и санитарни нужди. Нуждата от чужда помощ й е необходима в продължение на повече от два месеца и половина.

Назначено й е да се движи с 2 броя помощни средства, които използвала в продължение на три месеца (до средата на м.декември 2020г.).

Наложило й се в продължение на около 60 дни всекидневно да приема обезболяващи медикаменти. Твърди се, че в нередки случаи и към настоящия момент продължава да приема в определени моменти по лекарско предписание болкоуспокояващи медикаменти, тъй като болката е нетърпима в определени дни.

Сочи се, че от момента на имобилизация в продължение на повече от три месеца ищцата е трудно подвижна и се придвижва с патерици, не може да спи нощем от силната болка в областта на левия долен крайник и все още не може да легне на лявата част на тялото си.

След като почти два месеца е на легло, по препоръка на лекарите, близките й започват да я раздвижват и започва да ходи на рехабилитационни процедури (до края на м.Февруари 2021г). Сочи се, че всяко минимално движение е свързано, както с остра болка в областта на травмираното място, така и с болки по цялото тяло. По лекарско предписание й е позволено да направи опит да стъпи на травмирания крайник, но у нея се е появил панически страх, че трябва да стъпи на крака си и че няма да успее.

Преодоляването на този страх става постепенно. В процеса на възстановяване започва да ползва патерици, като в началото въпреки тях продължава да се предвижва единствено и само с помощта на близките си и не може да се движи самостоятелно. Посочва се, че към настоящия момент ищцата се движи без патерици, но все още усеща болки в областта на нараняването при 5 ходене, а травмираното място е с обилен оток.

Заявено е, че всички тези понесени болки от физическо естество представляват неимуществени вреди. Наред с тях И. претърпява и болки от морално естество - преживените притеснения, стрес при възникване на травмата и изживяната интервенция, ограниченията в битовото й ежедневие по-значителни в периода на възстановяване за продължителен период от време (повече от пет месеца), невъзможността да разчита на себе си по време на необходимото раздвижване и излизане от дома за разходка и изпитваното чувство за непълноценност и зависимост от грижите на близките й хора. За горепосочения продължителен период от време е нарушен обичайният й и установен начин на живот в битово и трудово отношение и това става причина за постоянен душевен дискомфорт.

Твърди се, че към настоящия момент Ф. все още не се е възстановила напълно - продължава да изпитва постоянна болка в областта на долния ляв крайник, придружен с оток на травмираното място. Движенията й са силно болезнени, както при ходене, така и при извършване на елементарни дейности. От момента на злополуката почти всяка нощ се събужда през нощта със силни болки в травмираното място.

След многократни прегледи на ищцата е обяснено от няколко специалисти - травматолози, че не може и няма възможност за пълно възстановяване на походката й, следствие от счупването на лявата голямопищялна кост.